2019-та в любими цитати

Странно нещо - случвало ми се е да чета много силни книги, от които да не успея да отделя отделни абзаци, както и някои по-слаби, в които пък не е като да няма яки цитати. Това е то магията на четенето - почти никога времето, прекарано в любимото занимание не е загубено.
По стара традиция на блога (как пък не - той още няма три години, ама карай), си направих труда (чистото удоволстви, по-точно) да отделя едни от най-интересните цитати, от прочетените книги, които привлякоха вниманието ми през миналата година. Не са един и два, а аз ще ви посоча с линкове и творбите, от които са изкарани, за да можете да си изберете все пак нещо за следващо четиво, ако изпитвате такъв порив.

Започвам с по-кратките извадки - чини ми се, че някак по-благоприятно въздействат на сетивата 😉

"Усилията на гениите, дори когато са насочени погрешно, почти винаги в крайна сметка служат за благото на човечеството."

Из "Франкенщайн" от Мери Шели

 "Всеки можеше да дава заповеди щом има револвер в ръката."

Из "Мъртвите мълчат" от Джеймс Хадли Чейс

"- Несправедливостта е като климата. Ако не се научиш да живееш с него, по-добре се махни. Несправедливостта не е част от механизма. Тя е самият механизъм."

Из "Леопардът" от Ю Несбьо

"Човешкото съществуване на този свят, осъзна Дуейн и едва не се замая при тази мисъл, не оставяше по-ясна следа от потопена във вода ръка. Махнеш ли ръката, водата бърза да запълни празнината, сякаш никога не е била там."

Из "Лятото на страха" от Дан Симънс

"Хубавото е, че всеки си плаща за греховете, Юли. Особено тези, които са се възгордели и са си помислили, че са над правилата и наравно с Бога. Затова повечето от тях днес не са сред нас. Е, останалите пък ги повишиха - вече са политици. Но Господ едва ли им е нулирал сметките."

Из "Затворисърце" от Константин Трендафилов

"Има един турски израз: шьойле бьойле, който означава "горе-долу". Всичко в Сагамалджъларския джезаеви (затвор) и неговите три хиляди обитатели беше шьойле бьойле. Не бе много хубаво, нито много лошо. Съществуваха най-различни правила и в същото време не съществуваха никакви."

Из "Среднощен експрес" от Били Хейс и Уилям Хофър

"Преди да тръгна, прибрах чека от Уайнсеп в касата. Бях на колене пред отворената каса, когато чух, че вратата на чакалнята се отваря. Клиентите винаги са добре дошли, затова и под името на агенцията пише ЗАПОВЯДАЙТЕ. Клиентите обаче обикновено чукат. Когато някой влиза направо, това са или ченгетата, или неприятностите. Често и двете."

Из "Ангелско сърце" от Уилям Хьортсбърг

„Дончо не разбираше обикновените хора. Те всички единодушно, с пълно гърло говореха, че парите не са всичко в живота. И също така единно и единодушно правеха всичко за пари. Всички.”

Из "Кеч ес кеч Дан Колов" от Петър Лазаров

"Женското лукавство е пословично."
НО...
"Същото е и мъжкото лукавство."

Из "Десетата жертва" от Робърт Шекли

„У добрите ченгета винаги го има онова кухо място вътре. Празното пространство, където винаги гори огън. За нещо. Наречи го жажда за справедливост. Или желание да научиш как са станали нещата. Или необходимост да вярваш, че лошите няма да останат завинаги скрити в тъмното.”

Из "Горящата стая" от Майкъл Конъли

И преминаваме плавно към по-длъжките.

„Охарчила се бях, за да си купя платнен панталон, понеже Катринините съвсем ми халтавееха. Придобивката разстройваше бюджета ми, но ми беше ясно, че Люк и Франсоаз ще покрият нуждите ми, ако се наложи. Чудно ми бе, че тъй лесно го приемам, но като всеки човек, склонен да се спогажда със себе си, поне за дреболиите, отдавах тази леснина по деликатност в щедростта, а не на собствената си неделикатност. Впрочем по-здравословно е да приписваш качества на хората, отколкото да признаваш недостатъците си”.

Из "Усмивка почти" от Франсоаз Саган

„Главата ми се въртеше като грамофонна плоча със 78 оборота. На всичкото отгоре всеки път, когато ми се стореше, че съм стигнал до края на песента и всеки момент ще спра, някой натискаше бутона за автоматично стартиране отначало и аз отново се завъртах. Същият този някой бе завързал две цепеници на гърба ми, но когато посегнах назад, за да ги махна, разбрах, че това били ръцете ми. На всичко отгоре вонях на бензин.”

Из "Филип Марлоу отново в действие"

"- Разбирам добре всичко, което казваш. Непрекъснато мисля за това от години. Кой знае, може и да им простя, че изтезаваха и убиха Кристин. Мога да им простя, че поискаха да убият и мен. Но Фон Остен си позволи нещо, което няма да му простя. Постъпи така с мен, че е немислимо да живея на една планета с него. Той ме съсипа без куршуми, без дори да повиши глас. Отнасяше се по-жестоко от всички други накуп. - Майкъл спря да си поеме дъх, за да прекрати все по-силното туптене в главата си. - Сънувам, че го убивам, а после го възкресявам, за да го убия пак..."

Из "Шест гроба преди Мюнхен" от Марио Пузо

"Създанието се изсмя. Главата му приличаше донякъде на човешка, но беше крива и уродлива. Тялото му наподобяваше картина на художник измамник. Ръцете му бяха нелепи израстъци, вкопчени в торса само за украса. Но най-странни и ужасяващи от всичко бяха плътта и кожата му. Обвивката беше прозрачна, а съдържанието и - неясна безформена пихтия в зеленикав цвят с червени оттенъци. Из цялата тази смес от течности плаваха странни бели топчета, наподобяващи малки облачета. Изглеждаха толкова невинни - като човешки души - на фона на останалата част от този кошмарен организъм."

Из "Блатна треска" от Даниел Иванов

„Той се усмихна с разбиране - дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки, излъчващи безкрайно успокоение, които можете да срещнете четири или пет пъти в живота си. За миг тя бе обърната - или изглеждаше обърната - към целия свят, а сетне се спираше върху вас с еднонепреодолимо предубеждение във ваша полза. Разбираше ви точно толкова, колкото искахте да бъдете разбран, вярваше във вас така, както сам бихте искали да вярвате в себе си, и ви уверяваше, че получава от вас точно онова впечатление, което, в най-добрата си форма, вие се надявате да създадете.”

Из "Великият Гетсби" от Франсис Скот Фицджералд

"- Там и аз съм принуден да произнасям разни такива думички, колкото и да се мъча да спестя на студентите онова, което би им попречило да обикнат физиката. Половината от това, което днес смятаме за наука, утре ще бъде опровергано, а науката в поезията на Уитман и Достоевски и днес си е наука, нали? Затова по-важното е да накараме младежите да обикнат природата заради тайните и, те сами ще си научат после онова, което им е нужно, за да тръгнат да ги разгадават. Книги има достатъчно. Ето това нашето академично тяло не ще да разбере..."

Из "Жестокият експеримент" от Любен Дилов

„- Знаете ли колко малко е онова, което си заслужава да бъде пренесено в бъдещето? И то съвсем по друг начин се пренася. Да си бил правдив в мисленето, да си бил почтен към хората, да си се старал да не им нанасяш вреда заради собствената изгода, да си отгледал едно две-деца, които да са научили от теб тия правила. Дори не и да ги спазват, само да ги помнят! Щото малцина го могат и малцина са ония, които наистина ще се поучат от тях, но то е като щафетното бягане. На пистата са неколцина човека, а по трибуните - хиляди. Главното обаче е да се предаде щафетата на следващия пост. Толкова се иска от нас, нищо повече. Останалото всяко време си го прави по своя си вкус...
- Вие така ли сте живели? - язвително го прекъсна Донин.
Старецът се засмя:
- Ами! И аз бях от зяпачите на трибуната. Но нали това не пречи на човека да си го мисли? А мислите... те се съдържат в щафетата, те са, които не бива да умират! Иначе човекът е длъжен да си отиде, след като е изтърчал определената му отсечка на пистата.”

Из "Ние и другите" от Любен Дилов

„Защо? Защо майка ми, най-доброто и състрадателно същество, което съм срещал някога, настояваше толкова упорито да простре прането на балкона и тогава да си гледа сапунения сериал; защо навън рязко сви сибирски студ и отдавна амортизираните и кръвоносни съдове се пръснаха като бомбички; защо линейката се дотътри едва след час, кошкото лекарят да констатира смъртта, защо? Справедливо ли е последните думи нс толкова умна, мила и деликатна жена да бъдат: „Момент, да простра прането!”? Кой, дявол да го вземе, реди пъзела, кой държи банката, кой разпределя картите и винаги ми пробутва по-малкия чифт, прекарва ме да влезна в играта, да заложа всичко и да загубя? Кой си ти, бе?”

Из "Prime Time" от Владо Даверов

„Прозрачна нежна мъгла обгръщаше празния крайбрежен булевард, но титулярният съветник не поглеждаше нито към красивите фасади, нито към влажния блясък на паважа - погледът му бе прикован към неръкотворното чудо, наречено „изгрев над морето”. Младият мъж вървеше и си мислеше, че ако всеки човек започваше деня си, наблюдавайки как Божият свят се изпълва с живот, светлина и красота, то мерзостта и злодейството биха изчезнали от лицето на земята. В душата окъпана от изгрева не би останало място за тях.
Впрочем животът на Ераст Петрович се развиваше по такъв начин, че само насаме със себе си и само за кратко време той успяваше да се отдава на прекрасните мечтания - безмилостният му разсъдък моментално поставяше нещата на местата им. „Твърде е възможно съзерцаването на морския изгрев да намали нивото на престъпността през първата половина на денонощието, но само за да нарасне тя през втората половина - рече си титулярният съветник. - Човек е склонен да се срамува от моментите на умиляване и идеализъм. Би могло, разбира се, за равновесие да се накара населението на Земята да се любува и на залеза, това зрелище също си го бива. Но тогава не ми се мисли какво би ставало в облачни дни...”

Из "Диамантената колесница" от Борис Акунин

"МИСЛЯ, ЧЕ ОНОВА ОТЧЕ има право, аз страдам от американско свръхпроизводство. Засегнат съм от излишък. Мисля, че това е всеобщо, светът страда от изобилие на любов и понеже тя не успява да се оттече, той е обладан от сприхавост и спортна злоба. На склад са струпани чудовищни количества прочувствени блага, които се разпиляват и развалят във вътрешното убежище, плод на хиляфагодишни спестявания, на тезаврация и прочувствено пестене, без други отводни тръби освен пикочно-половите канали. Тогава имаме стагфлация и долар.”

Из "Голям гальовник" от Ромен Гари

„Сблъсъкът между две превозни средства се подчинява за елементарни физични закони. Всичко е оставено на случайността, но всички случайности могат да се обяснят с уравнението: силата, умножена по времето, е равна на многократната промяна в скоростта. Ако в това уравнение заместим променливите със случайностите като стойности, ще получим повествование просто, достоверно и безпощадно. То ще разкаже например какво се случва, когато натоварен автовоз с тегло двайсет и пет тона се сблъска със скорост осемдесет километра в час с лек автомобил с тегло хиляда и осемстотин килограма (включвам и близнаците Монсен), който се движи със същата скорост. В зависимост от конкретния случай - от точката на сблъсъка, от устройството на каросерията, от ъгъла между двете превозни средства - съществуват безброй варианти как ще протече повествованието, ала всички те имат нещо общо: до един са с трагичен изход. За лекия автомобил.”

Из "Ловци на глави" от Ю Несбьо

"Помня в Киев... На гарата... Композициите една след друга извозваха хиляди уплашени деца. Мъже и жени плачат. Първо си помислих: "На кого му е нужна такава физика? Такава наука? Ако цената е толкова висока..." Сега това се знае.  Писаха с какви ударни темпове се е строила чернобилската атомна централа. Строиха я по съветски. Японците правят такива обекти за дванайсет години, а ние - за две-три. Качеството и надеждността на специалните обекти беше колкото на животновъден комплекс. На птицеферма! Когато нещо не достигаше, плюеха на проекта и го заменяха с такова, каквото в момента имат под ръка. Така покривът на машинната зала е бил залят с битум. Него потушаваха пожарникарите. А кой управляваше атомната централа? В ръководството нямаше нито един ядрен физик. Имаше енергетици, турбинни работници, политработници, но нито един специалист. Нито един физик...
Човекът е измислил техника, за която още не е готов. Не и е равен. Може ли в ртцете на дете да се дава пистолет? Ние сме безумни деца. Но това са емоции, аз си забранявам емоциите..."
Василий Борисович Нестеренко, бивш директор на Института по ядрена енергетика към Академията на науките на Беларус

Из "Чернобилска молитва" от Светлана Алексиевич

И завършвам с най-любимата ми извадка от книга. Може би, защото ме забавлява.

„За да добиете представа за пословичната германска акуратност и „производителност”, ще вметна една особено забавна случка. Лампа с нажежаема спирала от 16-ти век трябваше да се постави в коридор. След като избрах най-подходящото място, наредих на техника да свърже жиците. Той се потруди известно време, след което заключи, че е нужна консултация с инженера. Последният направи редица възражения, но накрая се съгласи, че лампата трябва да се монтира на два инча от точката, която бях избрал. Операцията продължи. После обаче инженерът се притесни и ми каза, че инспектор Авърдек трябва да бъде уведомен. Тази важна особа дойде, проучи, започна да дебатира и реши, че лампата ще се премести два инча обратно, връщайки я отново на старото, определено от мен място. Не мина много време преди Авърдек също да се уплаши и да предложи намесата на обер-инспектор Йеронимус. Посъветва ме да изчакам неговото решение. Изминаха няколко дни преди обер-инспекторът да намери свободно време измежду останалите си неотложни задължения. Най-после пристигна, след което настана двучасов спор и бе отсъдено лампата да се премести още два инча по-нататък. Надеждите ми, че сме пред окончателната развръзка се изпариха, когато Йеронимус се върна и каза: „Съветник Функе е толкова придричив, че не се осмелявам да дам нареждане за монтирането на тази лампа без неговото изрично одобрение.” Съответно бяха извършени приготовления за визитата на това височайше лице. Започнахме да чистим и лъскаме рано сутринта. Всички се издокараха, аз си сложих ръкавиците и щом Функе пристигна със своята свита, бе посрещнат по всички правила на етикета. След обсъждане на четири очи в продължение на два часа, той внезапно възкликна: „Трябва да вървя.” И сочейки към точка в тавана ми нареди да закача лампата там. Това бе абсолютно същото място, което първоначално бях избрал.”

Из "Никола Тесла: Автобиография"

Още цитати от книги можете да откриете в секцията Цитати (уау! каква изненада) в блога. До скив, приятелчета.

Коментари