Любен Дилов - "Жестокият експеримент"

Любен Дилов пише много завладяващо. Ако в това съм имал някакви съмнения, дори и след прочита на супер добрия сборник с научно фантастични разкази "Ние и другите", то те вече напълно отпадат, защото "Жестокият експеримент" се оказва дръзко и находчиво сай-фай четиво, което не мога да не ви препоръчам. Авторът ни закотвя кажи речи на място, поставя ни в компанията на двама души и без много много да се напряга ни представя ситуация красива, странна и необяснима, в която на преден план изпъкват човешките взаимоотношения. И се получава приказно поетично.
Мъж среща жена. Той е уважаван професор по физика в зряла възраст. Тя е биоложка, малко по-млада от него. Той е разведен, а тя омъжена. Но интересът им един към дръг се усеща силно.
Професорът се кани да отпътува за три дни по море със своята лодка, както той скромно я нарича, но тя иначе си е цяла яхта. Биоложката, която той кръщава Алфа, е готова да тръгне с него и въпреки принципите си да не качва жени на борда, професорът я взима със себе си. Предстоят три дни по море, за които никой не може да предвиди какво ще се случи. Пътуване в неизвестното, най-общо казано. Но думата е слаба.

"- Там и аз съм принуден да произнасям разни такива думички, колкото и да се мъча да спестя на студентите онова, което би им попречило да обикнат физиката. Половината от това, което днес смятаме за наука, утре ще бъде опровергано, а науката в поезията на Уитман и Достоевски и днес си е наука, нали? Затова по-важното е да накараме младежите да обикнат природата заради тайните и, те сами ще си научат после онова, което им е нужно, за да тръгнат да ги разгадават. Книги има достатъчно. Ето това нашето академично тяло не ще да разбере..."

Още цитати от книгата: НА ТОЗИ ЛИНК

В първата си част романът може и да предизвика у вас леко недоумение. Уж жанрът е фантастика, а четем любовна история. Пак е добре написано, но не е това, заради което сме посегнали към произведението. Истината е, че Любен Дилов е толкова вещ в занаята, че ще ви преведе през тези около 70 странички просто скорострелно, а след това ще ви вдигне във въздуха, измествайки центъра на гравитацията. И става фантастично. И лирично. И като цяло трудно за осмисляне и вярване, но пък много чудновато.
Забравете за повечето фантастики, с които сте си имали вземане-даване. Не че е някакво правило, но поне в повечето жанрови произведения, до които съм имал досег, авторите ни представят множество герои, нашият свят рядко времево е в настоящето, като доста често се намираме в миналото или бъдещето, а ако светът пък им е тесен, че да си развият сюжета, най-обичайното нещо за тях е да ни запращат на други планети. И, разбира се, насищат книгите с порядъчни дози епично действие.
Любен Дилов тук действа, може да се каже, наопаки. Няма разруха, няма епика, няма постапокалиптична атмосфера. Действието си се развива, когато е писан романът, но е ситуирано в рамките на една яхта. Ни метър повече. Персонажите са двама, безименни мъж и жена, усетили привличане един към друг. А екшън липсва, защото книгата ни занимава с къде къде по-интересни теми и въпроси, които я превръщат и във философско произведение, и е нямало как то да бъде опорочено от каквато и да било патаклама.
И авторът не се е нуждаел от повече, че да държи взора ни здраво прикован към страниците. Той успява да ни накара да вярваме, че сме в неизвестност. Умело сменя настроението и тона на творбата си, а двамата му герои са му били предостатъчни, чрез тях да ни изговори толкова много истини за заобикалящия ни свят.

Наляво, надясно, напред или назад - накъде върви времето? Не, не бързайте да отговаряте. Може би тук се крият някои неизвестни, които не са ни понятни. Вторачени един в друг, често изтърваме какво се случва около нас, а пък може би загледани в заобикалящия ни свят, не виждаме събеседника си и съпътстващите го промени и проблеми? Записките и анализът на ситуацията не биха ни помогнали за разгадаването на загадката. Експериментът е неортодоксален и върши работа.
Намираме се в компанията на двама души. През трите дни на яхтата те водят диалози, благодарение на които се опознават един друг, а по този начин стават близки и на нас. Разбираме за нещата, които ги вълнуват и се докосваме до някои от тайните, които крият. Вътрешният им свят не остава непозната територия. Това са три дни изпълнени с любов, кавги, мистерия и философски разговори. Времето е предостатъчно, че да видим много техни лица. Авторът на практика ги разглобява на съставните им части. Разголва ги и показва всичко, което може да бъде скрито в тях. Душите им са на показ. Съкровени мечти, скрити истини, лъжи и лицемерие - поглеждаме дори към най-тъмните кътчета на тяхната душевност. А след това двамата биват сглобени и на практика са си същите. Би трябвало да са.
Накрая всичко, което е трябвало да бъде казано е казано. Всичко, което е трябвало да бъде сторено е сторено. Трите дни се усещат приятно изтощителни. Но защо ли спомените са бледи и конкретиката липсва? Нима след тридневно споделяне, буквално на всичко, пред нас стоят двама непознати? А по-важният въпрос е доколко познаваме себе си и бихме ли пристъпили принципите си? Не и това не е чак толкова важно. Нещо друго беше... Ще се сетя после, сега няма значение.
Лична оценка: 9/10