Цитати: "Жестокият експеримент" от Любен Дилов

Раздела с ЦИТАТИ в блога тотално го занемарих, но лека полека ще се опитам да съм по-редовен, защото има книги, които заслужават да бъдат цитирани. В конкретния случай ме вдъхнови книгата, която тъкмо прочетох - "Жестокият експеримент" на Любен Дилов. Неочаквано добро четиво, за което скоро ще драсна и мнение. Сега ще ви оставя да се насладите на прекрасните текстови извадки.

"- Искам да кажа, самата природа ни прави користни, задължава ни да търсим хляб и сигурност за децата си. Моята прабаба ми казваше, тя доста дълго живя и аз вече се момеех... Мъжът, викаше ми, не бива само да е по-грозен от маймуна, та да можеш да търпиш целувките му, но като се удари по джоба, там трябва да дрънчи."

"- Човекът е лошо самотен не заради ума си, самотен го прави тълпата. В града ние се намразваме един друг, защото ни е тясно. Екологически проблеми на вида, както казват модерните антрополози. Не можете да си представите каква благодат е далеч от брега. Там аз обичам всички. Дори ония на скутерите и водните велосипеди! За съжаление никой не учи човека на това умение да се усамотява."

"- Там и аз съм принуден да произнасям разни такива думички, колкото и да се мъча да спестя на студентите онова, което би им попречило да обикнат физиката. Половината от това, което днес смятаме за наука, утре ще бъде опровергано, а науката в поезията на Уитман и Достоевски и днес си е наука, нали? Затова по-важното е да накараме младежите да обикнат природата заради тайните и, те сами ще си научат после онова, което им е нужно, за да тръгнат да ги разгадават. Книги има достатъчно. Ето това нашето академично тяло не ще да разбере..."

"- За някои неща не искам. Хайде, разкажете ми за файнманите.
- Фридмоните - поправи я той.
Тя се напрегна да си спомни нещо.
- А Файнманите какви са?
- Няма такива. Има Файнман, известен физик.
- Той ли ги е измислил?
- Фридмоните ли? Не, хипотезата е съветска.
- Че откъде се взе в главата ми тогава тоя Файнман?"

"- Интелектът е противопоказен на любовта."

"- Ван Гог бил казал: Предпочитам да рисувам окото вместо една катедрала. А тия твои очи ще ме накарат сто катедрали да нарисувам. Не се сърди, че бях груб одеве, ама като не съм никакъв художник! А за добрия портрет най-много пречи самият модел, мило. Той обърква художника, макар и неволно. Той иска да бъде представен по-хубав, по-благороден или пък, ако има самочувствие, да го нарисуваш иска какъвто си е, но в същото време да го оправдаеш, че е такъв. Така си е, не съм го аз измислил: моделът се оправдава, художникът обаче иска да обвинява..."

"- Тук има ли такива триъгълници? Искам да кажа, като Бермудския?
- Теоретически всяко море може да ги образува, но ако имаш предвид някогашните митове и легенди...
- Все пак много неща си останаха необяснени, нали?
Той седна, защото краката му бяха съвсем отмалели, взе едната намазана филия, отхапа, сдържайки лакомията на страха си.
- Модерният човек живее в далеч по-страшен триъгълник. - Предпазливо сдъвка мъничката хапка, създавайки неволна драматична пауза. - Трите му страни са страхът, безверието и скуката. Ние тук сме избавени поне от скуката."

Ето и мнението ми за сборника с научно-фантсични разкази на Любен Дилов - "Ние и другите"

Коментари