В началото е поместено авторово въведение, озаглавено „Как се съчинява фантастичен разказ”. Направи ми впечатление, че текстът е по-дълъг от първите два разказа, което не е никак случайно, та ако имате навика да прескачате въведенията в книгите, то тук не го правете. Най-малкото защото Любен Дилов дава повече от изчерпателен отговор на въпроса и правейки го, той направо си ни представя цял почти завършен разказ.
В началото на сборника е поместена една „Стара история”, която иде да ни покаже, че дори и най-изтърканите и не дотам оригинални случки, могат да докоснат някого емоционално.
В „Ние и другите” човечеството разбира за съществуването на цяла суперцивилизация. Командирът на изгубил се в космоса планетолет Томазо Верин влиза в пряк контакт с представители извънземни и започва да праща гласови съобщения до братята си земляни. Хората могат да се надяват, че някой ден ще срещнат представители от други светове.
„Контакти от четвъртия вид” е за извънземен разум, който под формата на шепи психическа енергия успява да намери начин да се настани в човешко тяло с цел разучаване на поведение, навици и все неща от този род. Тук имаме и любовна история, в която мъж, чието тяло е под такъв тип наблюдение, среща една необикновена жена. А вие скоро получавали ли сте, ей така от нищото, някакви невероятни умения?
„Бойте се от Данайците” е маскиран като фантастична история, но това всъщност е описание на действителни събития, на които централният персонаж е станал пряк свидетел, а няма правото да говори по темата свободно. Разказът ще ви накара да преосмислите поведението си, когато някой започне да ви задава на пръв поглед странни въпроси. Да, това може и да е поредният глупец, но... знае ли човек?
„Съдебно дело: Целувката” ни представя три истории и три гледни точки на трима разказващи, имали късмета да оцелеят на чужда планета, за разлика от останалите членове на екипажа. Тези герои са изправени също пред трима съдии, но съдбоносното решение за тях ще бъде взето от суперкомпютър.
„Мъдрото момиче” е и много влюбчиво на всичкото отгоре. Поредният симпатяга, когото си харесва, явно също си пада по нея. Проблемът е, че по всичко личи, той не е точно човек.
„Извънредният и пълномощен посланик” всъщност е алголанец. Той остава на Земята, за да разбере в детайли що за индивиди сме и да предаде наученото на своите. Само дето е голям сухар без никакво чувство за хумор и приема всичко много на сериозно.
В „Ребро адамово” измира цял екипаж на космически кораб, а оцелелият е един. Той трябва да изчака няколко години преди някой да дойде да го прибере. Говорещите кучета, разбира се, му правят компания, но пък те бързо му омръзват. Е, какво пък - пред него стои възможността да си създаде жена за компания. Инструкции ли няма? Технологията ли няма?
Явно, че „Когато рибата не кълве” са възможни и доста откачени сценарии. Мъж на риболов, на когото явно не му е ден. Той обаче открива странен термос, а при отварянето му става ясно, че металният съд приютява в себе си извънземен разум. Текстът звучи като съвременна притча и винаги ще бъде актуален.
„- Знаете ли колко малко е онова, което си заслужава да бъде пренесено в бъдещето? И то съвсем по друг начин се пренася. Да си бил правдив в мисленето, да си бил почтен към хората, да си се старал да не им нанасяш вреда заради собствената изгода, да си отгледал едно две-деца, които да са научили от теб тия правила. Дори не и да ги спазват, само да ги помнят! Щото малцина го могат и малцина са ония, които наистина ще се поучат от тях, но то е като щафетното бягане. На пистата са неколцина човека, а по трибуните - хиляди. Главното обаче е да се предаде щафетата на следващия пост. Толкова се иска от нас, нищо повече. Останалото всяко време си го прави по своя си вкус...
- Вие така ли сте живели? - язвително го прекъсна Донин.
Старецът се засмя:
- Ами! И аз бях от зяпачите на трибуната. Но нали това не пречи на човека да си го мисли? А мислите... те се съдържат в щафетата, те са, които не бива да умират! Иначе човекът е длъжен да си отиде, след като е изтърчал определената му отсечка на пистата.”
„В чакалнята” е напечено, а чакащите са под напрежение. Те ще бъдат подложени на процедура по „обезсмъртяване”, като ще им бъде дадена възможност да се обърнат към потомците си, а голямата идея е информацията за тези индивиди да бъде съхранена за поколенията. Нещо като социален експеримент тип - бъдещето опознава миналото. Та в тази чакалня шестима герои ще имат възможност да си поприказват и добре да обмислят имат ли въобще нещо важно за споделяне.
Точно десет разказа, от които, дори при най-негативна нагласа и при най-хейтърска настройка, няма да успеете да посочите ни един даже доближаващ се до определението слаб. Аз харесах абсолютно всички, понеже макар и да са тематично сходни, Любен Дилов все пак е подходил към всеки с мисълта преди всичко за уважение към читателя, в резултат на което сюжетите му са освен оригинални и социално ангажиращи.
Интелигентно написани. Остроумни и притежаващи по дозичка мъдрост. Пращащи ни в космоса и запознаващи ни с други цивилизации и светове, а същевременно толкова земни. Написани прекрасно със силата на богатия авторов речник, което допълнително им вдъхва пъстрота и духовитост. И върхът на сладоледа - забавни са! Това представляват разказите в този сборник, където персонажите са най-обикновени извънземни, че и хора, и ако обичате жанра, значи трябва да ги прочетете без никакво отлагане!
Лична оценка: 8.9/10
В началото на сборника е поместена една „Стара история”, която иде да ни покаже, че дори и най-изтърканите и не дотам оригинални случки, могат да докоснат някого емоционално.
В „Ние и другите” човечеството разбира за съществуването на цяла суперцивилизация. Командирът на изгубил се в космоса планетолет Томазо Верин влиза в пряк контакт с представители извънземни и започва да праща гласови съобщения до братята си земляни. Хората могат да се надяват, че някой ден ще срещнат представители от други светове.
„Контакти от четвъртия вид” е за извънземен разум, който под формата на шепи психическа енергия успява да намери начин да се настани в човешко тяло с цел разучаване на поведение, навици и все неща от този род. Тук имаме и любовна история, в която мъж, чието тяло е под такъв тип наблюдение, среща една необикновена жена. А вие скоро получавали ли сте, ей така от нищото, някакви невероятни умения?
„Бойте се от Данайците” е маскиран като фантастична история, но това всъщност е описание на действителни събития, на които централният персонаж е станал пряк свидетел, а няма правото да говори по темата свободно. Разказът ще ви накара да преосмислите поведението си, когато някой започне да ви задава на пръв поглед странни въпроси. Да, това може и да е поредният глупец, но... знае ли човек?
„Мъдрото момиче” е и много влюбчиво на всичкото отгоре. Поредният симпатяга, когото си харесва, явно също си пада по нея. Проблемът е, че по всичко личи, той не е точно човек.
„Извънредният и пълномощен посланик” всъщност е алголанец. Той остава на Земята, за да разбере в детайли що за индивиди сме и да предаде наученото на своите. Само дето е голям сухар без никакво чувство за хумор и приема всичко много на сериозно.
В „Ребро адамово” измира цял екипаж на космически кораб, а оцелелият е един. Той трябва да изчака няколко години преди някой да дойде да го прибере. Говорещите кучета, разбира се, му правят компания, но пък те бързо му омръзват. Е, какво пък - пред него стои възможността да си създаде жена за компания. Инструкции ли няма? Технологията ли няма?
Явно, че „Когато рибата не кълве” са възможни и доста откачени сценарии. Мъж на риболов, на когото явно не му е ден. Той обаче открива странен термос, а при отварянето му става ясно, че металният съд приютява в себе си извънземен разум. Текстът звучи като съвременна притча и винаги ще бъде актуален.
„- Знаете ли колко малко е онова, което си заслужава да бъде пренесено в бъдещето? И то съвсем по друг начин се пренася. Да си бил правдив в мисленето, да си бил почтен към хората, да си се старал да не им нанасяш вреда заради собствената изгода, да си отгледал едно две-деца, които да са научили от теб тия правила. Дори не и да ги спазват, само да ги помнят! Щото малцина го могат и малцина са ония, които наистина ще се поучат от тях, но то е като щафетното бягане. На пистата са неколцина човека, а по трибуните - хиляди. Главното обаче е да се предаде щафетата на следващия пост. Толкова се иска от нас, нищо повече. Останалото всяко време си го прави по своя си вкус...
- Вие така ли сте живели? - язвително го прекъсна Донин.
Старецът се засмя:
- Ами! И аз бях от зяпачите на трибуната. Но нали това не пречи на човека да си го мисли? А мислите... те се съдържат в щафетата, те са, които не бива да умират! Иначе човекът е длъжен да си отиде, след като е изтърчал определената му отсечка на пистата.”
„В чакалнята” е напечено, а чакащите са под напрежение. Те ще бъдат подложени на процедура по „обезсмъртяване”, като ще им бъде дадена възможност да се обърнат към потомците си, а голямата идея е информацията за тези индивиди да бъде съхранена за поколенията. Нещо като социален експеримент тип - бъдещето опознава миналото. Та в тази чакалня шестима герои ще имат възможност да си поприказват и добре да обмислят имат ли въобще нещо важно за споделяне.
Точно десет разказа, от които, дори при най-негативна нагласа и при най-хейтърска настройка, няма да успеете да посочите ни един даже доближаващ се до определението слаб. Аз харесах абсолютно всички, понеже макар и да са тематично сходни, Любен Дилов все пак е подходил към всеки с мисълта преди всичко за уважение към читателя, в резултат на което сюжетите му са освен оригинални и социално ангажиращи.
Интелигентно написани. Остроумни и притежаващи по дозичка мъдрост. Пращащи ни в космоса и запознаващи ни с други цивилизации и светове, а същевременно толкова земни. Написани прекрасно със силата на богатия авторов речник, което допълнително им вдъхва пъстрота и духовитост. И върхът на сладоледа - забавни са! Това представляват разказите в този сборник, където персонажите са най-обикновени извънземни, че и хора, и ако обичате жанра, значи трябва да ги прочетете без никакво отлагане!
Лична оценка: 8.9/10
Коментари
Публикуване на коментар