Робърт Шекли - "Десетата жертва"

 "Човек убива, където може и умира, където трябва."
Всеизвестна пословица.

Обхванат от дълбоко лекомислие, все пак ще ви представя прясно прочетения от моя милост роман на Робърт Шекли, който е получил наименованието „Десетата жертва”. Това е фантастично произведение, за жанра думам, което може да бъде определено като мини геншедьовъриален краен продукт. За неразбралите сложната дума от предното изречение, се притичвам на помощ - това е дума, току що измислена, която включва в себе си дефинициите гениален и шедьовър, безвъзвратно преплетени, без обаче да има тяхното значение, когато са казани или написани поотделно. Който  разбрал - разбрал. Но поне да драсне коментар с обяснение, че да разбера и аз.

"Умри красиво, сякаш убиваш."
Лозунг на Тактическото училище за Жертви на професор Силвестре

„Десетата жертва” е Робърт Шекли в стегнат, безкомпромисен, с мярка забавен, привидно лековат, но сложен на кантара, достатъчно твжък, формат и вид. В него нищим какво се случва по време на Лов. Представете си далечно бъдеще, в което воините не съществуват. За сметка на това обаче хората продължават да се избиват по всяко време и навсякъде. Но много по-културно, като го правят по двойки, без обикновено да застрашават чужд живот. Компютър определя кой срещу кого. Ролите са две - имаме Ловец, имаме и Жертва. Всеки записал се за Големия лов гони десет убийства, като през това време веднъж ловува, веднъж бива гонен, като диво животно. След десетото напълно легално убийство следва награда, която ще превърне живота на победителя в земен рай, образно казано.
Карълайн има девет умъртвени типажа на сметката си. Остава и едно до голямата победа, а жертвата изглежда лесна. Развоят н събитията, които следват обаче е всичко друго, но не и предвидим.
Започнах романа с убеждението, че преди над пет години поне, съм го чел. За мое щастие се оказа, че това не е вярно - имал съм вземане даване с „Гладиаторите на Есмералда”, от същия автор, където отново в центъра на сюжета е Ловът. Тези две книги оформят една своеобразна дуология, като и за двете твърдя, че са безобразно прекрасни.
Робърт Шекли е писател, като никой друг. Той умее да пресъздава обикновени наглед ситуации, като ги разкрасява по свой си неповторим мачин, превръщайки ги в удоволствие за възприемане. Специално в „Десетата жертва” се наслаждаваме на брилянтния му шеговит изказ, който приятно гъделичка небцето и предизвиква широки усмивки. Изреченията му са осеяни с двусмислици и противоречия, в които всеки може да открие това, което му е нужно. А начинът му на разказване бих нарекъл универсален, защото каквото и да се случи измежду страниците на произведението, то изглежда винаги, ако не логично, то поне възможно.

"Любовта е чудесна игра, която започва прекрасно и свършва със сватба."
Просто изтърсена мисъл.

Срамота ще е да не спомена втория по степен персонаж в „Десетата жертва”, който е Марчело Полети. Обрисуван от игла до конец, за него останах с впечатлението, че нямам имфорчация само за размера на бельото му. И пак успя да ме изненада тоя невъзможен пичага. Така е с образите на Шекли - те знаят много, обясняват очевидното или пък вършат наложителното. Но във всички случаи са остро запомнящи се, да не кажа култови. И това важи дори и за тези, които се отбиват за малко.

"Женското лукавство е пословично."
НО...
"Същото е и мъжкото лукавство."
Нещо да добавите?

Сащ отива в Рим. Мега яката среща яко отпуснатия. Абсурдът се сблъсква с желязната логика. Шоуто налита на ежедневието. Престорената лудост се преплита с клиничната откаченост. Но убийствата, да - те са реални. А дали в случая най-страшното?
Лична оценка: 7.4/10

Коментари