Какво си представяте като чуете за ловец на глави? Е, аз си мислех същото, но оказа се, грешах. Рогер Браун е ловец на глави. Всъщност, най-просто казано, той работи за фирма, набираща човешки ресурси. Рогер води интервютата и преценява дали кандидатът е подходящ за работната позиция, към която се стреми. И след това спуска информация до ръководството. А решенията му не просто биват взимани под внимане, те почти винаги са с тежестта на закон. Да, този ловец на глави знае кой за къде е подходящ - той е кралят на хълма.
Щастливо женен, привидно за Рогер всичко в живота върви гладко. Това обаче далеч не е така и информацията, че той всъщност има нужда от доста пари, за да поддържа високия си стандарт в обществото ни е сервирана почти в началото на историята. За щастие Рогер има, да я наречем, секънд джоб.
Патфайндър, фирма специализирала в производството на технологии и най-вече GPS системи, си търси ръководен кадър. Познайте кой ще води интервютата. Но изведнъж се появява сякаш перфектният кандидат в лицето на Клас Граф - човек с повече от солидна визитка. За щастие ловецът на глави знае как да подходи в ситуацията. Или така поне си мисли...
„Сблъсъкът между две превозни средства се подчинява за елементарни физични закони. Всичко е оставено на случайността, но всички случайности могат да се обяснят с уравнението: силата, умножена по времето, е равна на многократната промяна в скоростта. Ако в това уравнение заместим променливите със случайностите като стойности, ще получим повествование просто, достоверно и безпощадно. То ще разкаже например какво се случва, когато натоварен автовоз с тегло двайсет и пет тона се сблъска със скорост осемдесет километра в час с лек автомобил с тегло хиляда и осемстотин килограма (включвам и близнаците Монсен), който се движи със същата скорост. В зависимост от конкретния случай - от точката на сблъсъка, от устройството на каросерията, от ъгъла между двете превозни средства - съществуват безброй варианти как ще протече повествованието, ала всички те имат нещо общо: до един са с трагичен изход. За лекия автомобил.”
Малко длъжко резюмирах романа, но повярвайте ми - не издавам нищо съществено. Още след първите няколко глави ще се усетите омагьсани от магнетичния стил на писане на Ю Несбьо, а след първите няколко обрата няма да искате да спрете да четете. Дори съм убеден, че ще започнете да отлагате част от ангажиментите и задълженията си. А тези първи обрати са си едно нищо в сравнение с това, което ви очаква в средата на историята. Финалът пък е зрелищно експлозивен и авторът за пореден път затвърждава позициите си на гениален ум в моите очи.
Сред най-силните козове на Ю Несбьо е супер интересният и отлично развит централен персонаж. Рогер Браун е професионалист, уверен човек, който знае какво може. Но и доста комплексиран в някои отношения, особено стане ли дума за ръст. Истината е, че ловецът на глави е нисичък и почти не спира да мисли за това. Друго много яко при него е как забелязва всякакъв род детайли. Той не просто вижда кой как е облечен, той знае откъде са купени дрехите. Той не просто вижда мебел, той знае кой е проузводител и какви размери е според каталога. Той не просто преценява характерите на хората, той се опитва да чете мислите им и да предугажда действията им. Разбира се, че Рогер Браун е самонадеяно и надменно копеле, мислещо се за някакъв вид величие. Но въпреки това е от хората, на които се кефим. Сладкодумен е и има интересни истории за разправяне.
Поради това, когато Рогер си намира майстора и нещата започват да се обръщат в негова вреда, аз хем донякъде злорадствах, хем ми беше свръх любопитно да видя как ще излезе от ситуациите с неговия си нечовешки добре щракащ мозък, хем му стисках палци да се справи, 'щото враговете му пък са пълните измекяри.
„Влязохме в моргата. Потръпнах. Всичко тук ми напомняше на вътрешността на хладилник: бели стени, таван и под, няколко градуса над нулата и месо с изтекъл срок на годност.”
Отново ще спомена умението на Ю Несбьо да пише качествено и стилно. Но не е само това - тук ми направи впечатление как норвежецът с лекота задава темпото и настроението в романа. Той определено не оставя персонажите му да губят време в нищоправене, но тук таме укротява историята си, а след такива моменти я забързва шеметно и тя препуска неудържимо. На места повествованието е леко. Забавничко, може да се подсмихнете, че и засмеете дори. Изведнъж става красиво. В книгата присъстват няколко прекрасни описателни сцени на иначе най-обикновени природни картини. След това пада мрак. Става кърваво, същински хорър, а на места е направо гнусно.
Чел съм ужаси и книги с какви ли не извращения и гадории, но не помня кога за последно, ако изобщо ми се е случвало, съм хвърлял книга настрани, защото просто не мога да продължа да чета! Този трилър определено е R rared и има сцени, в които отвращаващите сцени дори и на мен ми дойдоха в повечко. Предозирано е с тях. И само за протокола ще кажа - това ми хареса!!!
Говорих ви за централния персонаж. Толкова от мен за героите. Ще четете, ще ги опознаете. Мога само да спомена, че срещата с всеки един от тях си струва, а злодеят е равен, в някои отношения дори превъзхождащ, с нашия ловец на глави.
Напрегната история, окъпана в кръв, за човек, мислещ си, че знае кой е, а всъщност тепърва трябва да преосмисля досегашното си поведение и житейска философия. Множество обрати, които непрестанно променят настроението и покачват градуса, докато жегата стане просто нетърпима. Екшън, какъвто едва ли сте очаквали да срещнете в книга. И един злодей, от който да ти стане драго, че съществува, и че създава куп мизерии, и че реално от него се излъчва аурата на опасност и злост. Останалото е престъпления, кражби, участие на ченгета, предателства, преследване, надлъгване, корпоративни игри и за пореден път този ненормален, невероятен, непоносимо жесток Ю Несбьо!
Лична оценка: 9.4/10
Щастливо женен, привидно за Рогер всичко в живота върви гладко. Това обаче далеч не е така и информацията, че той всъщност има нужда от доста пари, за да поддържа високия си стандарт в обществото ни е сервирана почти в началото на историята. За щастие Рогер има, да я наречем, секънд джоб.
Патфайндър, фирма специализирала в производството на технологии и най-вече GPS системи, си търси ръководен кадър. Познайте кой ще води интервютата. Но изведнъж се появява сякаш перфектният кандидат в лицето на Клас Граф - човек с повече от солидна визитка. За щастие ловецът на глави знае как да подходи в ситуацията. Или така поне си мисли...
„Сблъсъкът между две превозни средства се подчинява за елементарни физични закони. Всичко е оставено на случайността, но всички случайности могат да се обяснят с уравнението: силата, умножена по времето, е равна на многократната промяна в скоростта. Ако в това уравнение заместим променливите със случайностите като стойности, ще получим повествование просто, достоверно и безпощадно. То ще разкаже например какво се случва, когато натоварен автовоз с тегло двайсет и пет тона се сблъска със скорост осемдесет километра в час с лек автомобил с тегло хиляда и осемстотин килограма (включвам и близнаците Монсен), който се движи със същата скорост. В зависимост от конкретния случай - от точката на сблъсъка, от устройството на каросерията, от ъгъла между двете превозни средства - съществуват безброй варианти как ще протече повествованието, ала всички те имат нещо общо: до един са с трагичен изход. За лекия автомобил.”
Малко длъжко резюмирах романа, но повярвайте ми - не издавам нищо съществено. Още след първите няколко глави ще се усетите омагьсани от магнетичния стил на писане на Ю Несбьо, а след първите няколко обрата няма да искате да спрете да четете. Дори съм убеден, че ще започнете да отлагате част от ангажиментите и задълженията си. А тези първи обрати са си едно нищо в сравнение с това, което ви очаква в средата на историята. Финалът пък е зрелищно експлозивен и авторът за пореден път затвърждава позициите си на гениален ум в моите очи.
Сред най-силните козове на Ю Несбьо е супер интересният и отлично развит централен персонаж. Рогер Браун е професионалист, уверен човек, който знае какво може. Но и доста комплексиран в някои отношения, особено стане ли дума за ръст. Истината е, че ловецът на глави е нисичък и почти не спира да мисли за това. Друго много яко при него е как забелязва всякакъв род детайли. Той не просто вижда кой как е облечен, той знае откъде са купени дрехите. Той не просто вижда мебел, той знае кой е проузводител и какви размери е според каталога. Той не просто преценява характерите на хората, той се опитва да чете мислите им и да предугажда действията им. Разбира се, че Рогер Браун е самонадеяно и надменно копеле, мислещо се за някакъв вид величие. Но въпреки това е от хората, на които се кефим. Сладкодумен е и има интересни истории за разправяне.
Поради това, когато Рогер си намира майстора и нещата започват да се обръщат в негова вреда, аз хем донякъде злорадствах, хем ми беше свръх любопитно да видя как ще излезе от ситуациите с неговия си нечовешки добре щракащ мозък, хем му стисках палци да се справи, 'щото враговете му пък са пълните измекяри.
„Влязохме в моргата. Потръпнах. Всичко тук ми напомняше на вътрешността на хладилник: бели стени, таван и под, няколко градуса над нулата и месо с изтекъл срок на годност.”
Отново ще спомена умението на Ю Несбьо да пише качествено и стилно. Но не е само това - тук ми направи впечатление как норвежецът с лекота задава темпото и настроението в романа. Той определено не оставя персонажите му да губят време в нищоправене, но тук таме укротява историята си, а след такива моменти я забързва шеметно и тя препуска неудържимо. На места повествованието е леко. Забавничко, може да се подсмихнете, че и засмеете дори. Изведнъж става красиво. В книгата присъстват няколко прекрасни описателни сцени на иначе най-обикновени природни картини. След това пада мрак. Става кърваво, същински хорър, а на места е направо гнусно.
Чел съм ужаси и книги с какви ли не извращения и гадории, но не помня кога за последно, ако изобщо ми се е случвало, съм хвърлял книга настрани, защото просто не мога да продължа да чета! Този трилър определено е R rared и има сцени, в които отвращаващите сцени дори и на мен ми дойдоха в повечко. Предозирано е с тях. И само за протокола ще кажа - това ми хареса!!!
Говорих ви за централния персонаж. Толкова от мен за героите. Ще четете, ще ги опознаете. Мога само да спомена, че срещата с всеки един от тях си струва, а злодеят е равен, в някои отношения дори превъзхождащ, с нашия ловец на глави.
Напрегната история, окъпана в кръв, за човек, мислещ си, че знае кой е, а всъщност тепърва трябва да преосмисля досегашното си поведение и житейска философия. Множество обрати, които непрестанно променят настроението и покачват градуса, докато жегата стане просто нетърпима. Екшън, какъвто едва ли сте очаквали да срещнете в книга. И един злодей, от който да ти стане драго, че съществува, и че създава куп мизерии, и че реално от него се излъчва аурата на опасност и злост. Останалото е престъпления, кражби, участие на ченгета, предателства, преследване, надлъгване, корпоративни игри и за пореден път този ненормален, невероятен, непоносимо жесток Ю Несбьо!
Лична оценка: 9.4/10
Коментари
Публикуване на коментар