Ник Карауей попада в епицентъра на събития, които счита за достатъчно значими, че да си води записки за тях. Тези именно записки са ни представени пък на нас, от които най-малкото ще разберем какво е било в душата на младия мъж. Понеже Ник може да бъде описан единствено като наблюдател на случващото се. Участието му в него е по-скоро периферно, той не е главното действащо лице. Самият той взима някои решения, колкото да помогне, примерно, но не форсира нещата в дадена посока. Ник Карауей не критикува и не се прави на интересен. Това е човек, който просто търси запознанство или защо не и приятелство.
Двайсетте години на двайсети век. Търсещият развитие брокер Ник Карауей се озовава в Уест Ег, в скромна къщичка, срещу наем от осемдесет долара. В съседство, много близо до него, се намира внушителното имение на Бил Гетсби.
Кой е Гетсби? Човек, който кани много гости и организира пищни пиршества, на първо време. А ако попитате когото и да било от посетителите му, ще получите много и все различни версии относно неговата персона.
Ник бива официално поканен на едно от поредните тържества в колосалното имение, където, разбира се, се запознава с домакина. Оказва се, че двамата имат обща позната - Дейзи. Малко след тази вечер Гетсби има молба към новия си познат - да му съдейства за организирането на среща с въпросната дама, която не е виждал от години. И която вече има нов живот. А след тази среща, нищо вече няма да е същото. Като на вас не ви трябва да знаете нищо от случилото се, както преди, така и след нея. Поне не и в резюмето.
„Той се усмихна с разбиране - дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки, излъчващи безкрайно успокоение, които можете да срещнете четири или пет пъти в живота си. За миг тя бе обърната - или изглеждаше обърната - към целия свят, а сетне се спираше върху вас с еднонепреодолимо предубеждение във ваша полза. Разбираше ви точно толкова, колкото искахте да бъдете разбран, вярваше във вас така, както сам бихте искали да вярвате в себе си, и ви уверяваше, че получава от вас точно онова впечатление, което, в най-добрата си форма, вие се надявате да създадете.”
Още след първите прочетени изречения става ясно едно - попаднали сме в ръцете на майстор разказвач. Описанията се леят с лекота, като извикват във въображението картини живи, пъстри и уханни. На места тези абзаци са толкова интересни и оригинални, че аз умишлено прочетох някои по два пъти. Наслаждавах се на думите.
Това е роман признат за световна класика, но жанрът си е точно любовен. Което определено не е моето нещо, но въпреки това изчетох книгата с удоволствие, защото в нея има прекалено много истини за взаимоотношенията между приятелите, влюбените и въобще между хората, като цяло. Неща, които са същите и до ден днешен. Те дори в момента са се превърнали в някакъв вид неписан, но достатъчно добре утвърден стандарт. Колко пъти съм чувал сентенции, звучащи леко цинично, и които във „Великият Гетсби” са едва ли не водещ мотив на произведението, изказвани и то от хора, които не просто не са чели този роман, а дори съм сигурен, че и въобще не четат. И все пак, винаги когато нещо толкова несправедливо се случи, то изглежда някак нелицеприятно. А представям си как е било преди около 100 години.
Кой е Гетсби? Човек, който кани много гости и организира пищни пиршества, на първо време. А ако попитате когото и да било от посетителите му, ще получите много и все различни версии относно неговата персона.
Ник бива официално поканен на едно от поредните тържества в колосалното имение, където, разбира се, се запознава с домакина. Оказва се, че двамата имат обща позната - Дейзи. Малко след тази вечер Гетсби има молба към новия си познат - да му съдейства за организирането на среща с въпросната дама, която не е виждал от години. И която вече има нов живот. А след тази среща, нищо вече няма да е същото. Като на вас не ви трябва да знаете нищо от случилото се, както преди, така и след нея. Поне не и в резюмето.
„Той се усмихна с разбиране - дори с нещо повече от разбиране. Това беше една от онези редки усмивки, излъчващи безкрайно успокоение, които можете да срещнете четири или пет пъти в живота си. За миг тя бе обърната - или изглеждаше обърната - към целия свят, а сетне се спираше върху вас с еднонепреодолимо предубеждение във ваша полза. Разбираше ви точно толкова, колкото искахте да бъдете разбран, вярваше във вас така, както сам бихте искали да вярвате в себе си, и ви уверяваше, че получава от вас точно онова впечатление, което, в най-добрата си форма, вие се надявате да създадете.”
Още след първите прочетени изречения става ясно едно - попаднали сме в ръцете на майстор разказвач. Описанията се леят с лекота, като извикват във въображението картини живи, пъстри и уханни. На места тези абзаци са толкова интересни и оригинални, че аз умишлено прочетох някои по два пъти. Наслаждавах се на думите.
Това е роман признат за световна класика, но жанрът си е точно любовен. Което определено не е моето нещо, но въпреки това изчетох книгата с удоволствие, защото в нея има прекалено много истини за взаимоотношенията между приятелите, влюбените и въобще между хората, като цяло. Неща, които са същите и до ден днешен. Те дори в момента са се превърнали в някакъв вид неписан, но достатъчно добре утвърден стандарт. Колко пъти съм чувал сентенции, звучащи леко цинично, и които във „Великият Гетсби” са едва ли не водещ мотив на произведението, изказвани и то от хора, които не просто не са чели този роман, а дори съм сигурен, че и въобще не четат. И все пак, винаги когато нещо толкова несправедливо се случи, то изглежда някак нелицеприятно. А представям си как е било преди около 100 години.
Самотен ли е човек, когато е в компанията на много и все видни персони? Може ли да се получи красива любовна история между прекрасна и богата млада дама и мъж, който не си е стъпил здраво на краката и не отговаря на нейния стандарт и положение в обществото? Има редица творби, които ще ви уверяват, че това е постижимо. И те се наричат фантастични приказки. Тук Франсис Скот Фицджералд дава малко по-различен отговор, който се радвам, че към днешна дата е добре приет.
Не бих казал, че авторът е проявил особена жестокост към героите си, въпреки че съдбата на някои от тях е доста трагична. Описани са няколко начина на поведение спрямо другите и ни е дадена една реалистично възможна развръзка, която никой не би могъл да нарече щастлива. Особено впечатление прави героят на Том Бюканън, който обича да бъде информиран адекватно и си е изградил твърдо мнение по редица важни въпроси, водещ от които се явява този за превъзходството на бялата раса. Но кой ли друг го слуша, освен драгият читател? И трябва ли наистина да се обръща внимание на такива приказки? Но какво пък е значението от това какъв е нравът на Том или пък какви ги говори? Човекът е богат и животът с него би следвало да е уютен...
Слухове, изневери, клюки и раздумки нарушават спокойствието на мирния живот в Уест Ег. А партито ей го къде е - в имението на Бил Гетсби. И всеки, който желае да отиде и да се почувства сред отбрано общество е поканен и винаги добре дошъл. Пиене, красива обстановка и хубав джаз - всичко това говори за изисканост и КЛАСА. И в същото време това е нищо пред обятията и красивите очи на любимата. Не се ли изкушихте вече да се запознаете с Гетсби? Хайде, приятели, организирал е всичко, само трябва да отидете.
Лична оценка: 8/10
Не бих казал, че авторът е проявил особена жестокост към героите си, въпреки че съдбата на някои от тях е доста трагична. Описани са няколко начина на поведение спрямо другите и ни е дадена една реалистично възможна развръзка, която никой не би могъл да нарече щастлива. Особено впечатление прави героят на Том Бюканън, който обича да бъде информиран адекватно и си е изградил твърдо мнение по редица важни въпроси, водещ от които се явява този за превъзходството на бялата раса. Но кой ли друг го слуша, освен драгият читател? И трябва ли наистина да се обръща внимание на такива приказки? Но какво пък е значението от това какъв е нравът на Том или пък какви ги говори? Човекът е богат и животът с него би следвало да е уютен...
Слухове, изневери, клюки и раздумки нарушават спокойствието на мирния живот в Уест Ег. А партито ей го къде е - в имението на Бил Гетсби. И всеки, който желае да отиде и да се почувства сред отбрано общество е поканен и винаги добре дошъл. Пиене, красива обстановка и хубав джаз - всичко това говори за изисканост и КЛАСА. И в същото време това е нищо пред обятията и красивите очи на любимата. Не се ли изкушихте вече да се запознаете с Гетсби? Хайде, приятели, организирал е всичко, само трябва да отидете.
Лична оценка: 8/10
Коментари
Публикуване на коментар