Мария Лалева - "Живот в скалите"

Ситуацията е плачевна. Да се докарам дотам, да прочета "Живот в скалите". Самият аз не мога да се позная.
Книгата никак не ми хареса. Но може би нямаше как да избегна срещата с нея. На много места в интернет наблюдавах едно и стъщо - когато някой напише, че я е прочел, се започват свръх крайните мнения. От "велика", та до "пълна идиотщина". Като може би негативните отзиви са с превес в повечето случаи. Но романът винаги предизвиква много реакции и хората коментират като луди. Е, и аз съм човек. Любопитството ми надделя и не удържах фронта.
Тъпотия до шия. Драма без срама. И мистеия до истерия. Мария Лалева е писала със самочувствието на човек, който може и знае много. Драскала безумните си лиготии и е чак стряскащо, че има кой въобще да ѝ се върже.
На някои от негативните мнения, които попаднах в нета, видях че читaтелите споделят, че са я чели "по диагонал". Държа д отбележа, че аз четох абсолютно както си трябва - от горе надолу и от ляво на дясно. Разбира се, глупостите, които се лееха от страниците бяха не една и две, като всичките могат да бъдат сложени под общия знаменател фрапиращи. Надявам се скоро спомените ми от това недоразумение да избледнеят, но имайте предвид, че става дума за особен вид грапава тъпота и лепкава скука, от които не знам дали въобще ще се избавя.
Романът е съставен от пет глави, като всяка носи името на персонажа, от чиято камбанария проследяваме действието. Това са герои, чийто съдби са неразривно свързани една с друга, но за вас това няма да има особено значение. Всички звучат еднакво, все едно един и същ дървен философ дрънка наместо всички.
Героите на Мария Лалева ми опротивяха много лошо. Те са мъдри. Те виждат повече от простосмъртните. Знаят повече от тях. Това са поучаващи светци, които непрекъснато ръсят съвети и философски заключения. При Лалева няма празно, бате, тук дори най-малкият е мистичен персонаж с огромни сили в областта на свръхестественото. Древното познание оживява, приятели. Отворете си всички чакри, като дори ще ви трябват гъби, салфетки и парцали, за да го попиете.
Текстът ми вървеше изключително трудно. Авторката умишлено е използвала повторения, които започват да дразнят още от третото, но пък смело и безсрамно продължават стотици пъти. На места имах чувството, че чета нещо от този сорт:
В скалите Дядо Боже съдба ангел над скалите любов по скалите от скалите дяволо под скалите от скалите Дядо Боже ангел съдба долнио свет скалите скалите скалите Дядо Боже любов морето зад скалите морето пред скалите Дядо боже в скалите долнио свет любов скалите скалите скалите съдба морето ангел скалите. И така до премала.
Съгласен съм да има и драматични произведения. Драма обаче не се гради по този безумно безмозъчен начин. От първата страница тук положението вече е безутешно. Драмата е задушаващо обсебваща. Обхванала е 5 от 6 думи в изречението. Дори и да се срещат някои други емоции, то те са нищо повече от малък лагерен огън. Върху който обаче се сипе драма под формата на струя от пожарогасител, кофи с вода и торби с пясък.
Мисля, че бях достатъчно ясен. Личното ми мнение е, че надали Мария Лалева е глупав човек. Но тя много добре е осъзнала, че пише за хора, които имат турските сериали за нещо прекрасно. Не мога да я обвинявам, че гледа да си изкарва прехраната жената. А за всички, които са с всичкия си - стойте настрани от този роман.
Лична оценка: 1/10

Коментари

Публикуване на коментар