Майкъл Конъли - "Горящата стая"

Новият случай на Бош, който колко да е нов, като вземем предвид, че ченгето е в отдел „Неприключени следствия”, е мега труден. С поне три нива на сложност. Първо - самият случай, ще ви го обясня след малко, си е предостатъчно сложен сам по себе си. Второ - политическата натовареност, която го съпровожда, би могла да подхлъзне всекиго. И трето - Бош работи по програма за отложено пенсиониране, според която след истинското му излизане в пенсия, детективът ще получи тлъста сума мангизи. А вървят едни слухове, че отделът няма такива пари за даване, което би трябвало да накара Хари да внимава и да играе стриктно по правилата. Само дето аз познавам един друг Хари. И за пореден път бивам силно развълнуван от прочетена история с негово участие.

„У добрите ченгета винаги го има онова кухо място вътре. Празното пространство, където винаги гори огън. За нещо. Наречи го жажда за справедливост. Или желание да научиш как са станали нещата. Или необходимост да вярваш, че лошите няма да останат завинаги скрити в тъмното.”

Орландо Мерсед е Мариачи музикант, който е прострелян преди десет години. Той обаче изкарва късмет в нещастието, понеже куршумът се забива в еди кой си там прешлен в гръбначния му стълб и ако го изкарат, това ще е процедура с фатални последствия. Така Мерсед оживява, но прикован към инвалиден стол, с останал в него куршум, а стрелбата е приписана на враждуващи банди, като злощастният изстрел уж напълно случайно е поразил целта.
В наши дни Мерсед предава Богу дух след усложнения и куршумът вече може да бъде изваден. Това дава нов тласък на разследването, а на Бош повече не му е нужно. Който трябва - ще бъде разпитан, който го заслужава - ще бъде дебнат, а виновните - гоненето до дупка не им мърда!

„Всеки случай имаше своите въпроси без отговор и неясноти, когато става въпрос за мотиви и действия. Бош открай време смяташе, че ако започнеш с предположението, че убийството е безрасъдно деяние, как тогава можеш да го обясниш напълно разумно? Именно поради това схващане не обичаше да гледа филми и телевизионни предавания за детективи. Намираше ги за нереалистични с начина, по който представяха на широката публика онова, което тя искаше - отговори на всичко.”

Към Хари е прикрепена Люси Сото, младо ченге, което да попие от мъдростта и опита на старото куче. Сещате се как в повечето романи, филми или сериали, когато имаме двойка ченгета, те се различават драстично като характери? Сега това го забравете, защото в лицето на Сото имаме ранна версия на самия Бош. Приликите между двамата са много, като е очевидно, че за детектива с мисия в живота има мегдан да влезне в ролята на ментор.
Типично за Конъли е да доусложни ситуацията на героите си. Този път всичко е свързано с детството на младата партньорка на Бош, когато тя е преживяла ужасяваща трагедия, мотивирала я по-късно да стане полицай. Пожар в стара сграда, където се е помещавала незаконна детска градина, е причинил смъртта на невинни хора, сред които и деца, а Люси е била там по това време, като просто е изкарала късмет, оживявайки. Сега обаче тя е решена на всичко, за да разбере какво се е случило тогава, като за целта с Бош ще трябва да се върнат с още едно десетилетие назад във времето. Общо стават две, но Хари не е от хората, дето ще се дадат без бой. Форсирана засилка по надолнището и после инерция му е майката.

„- Ако искаш голямата риба, започваш с малката.”
Бош е пред пенсия, но не, не е станал рибар.

Това е книга, която мога да хваля до откат, но не виждам смисъл. Не виждам защо и да я препоръчвам - при положение, че тя е част от поредица, а преди нея са изписани хиляди страници за опърничавия детектив Хари Бош, то съм сигурен, че никой стигнал дотук, няма да пропусне и това приключение. Достойно продължение и пореден качествен трилър от Майкъл Конъли, който ни потапя в суровия свят на престъпленията, които обаче неизменно са преплетени с политически игри и амбиции.
Това можеше и да е финалната част за нашето любимо ченге. Просто завършва много емоционално. Да, накрая нещата стават доста грозни, но на последните изречения се просълзих от кеф. И това не ми се случва често. Но както добре знаем след тази книга има и други с централен персонаж Бош. А дали ми се четат? Несъмнено.
Лична оценка: 8.7/10

Коментари