Началото на сборника поставя забавният ”Конче-вихрогонче”. В него ще откриете, че след Третата световна война единственото годно за обитаване място в целия свят е територията на днешна България. Оцелелите от всяка една нация са намерили подслон тук, а страната вече носи името „Сбирщайн”. Супер зареждащ старт.
В „Лексикон” ще станете свидетели на търсенето на жесток сериен убиец. Полицейският инспектор натоварен с разследването е върнат от отпуск, за да помага в трудната ситуация. Скоро за него обаче нещата стават доста лични.
Главният персонаж в „Куфарчето на дявола” е работник във фабрика за производство на дървени играчки. Той винаги изминава пътя от дома до работа и обратно пеш. Случва се, че прибирайки се след смяна човекът намира заключен куфар, чието съдържание предстои да бъде узнато.
„Проектът Дъга” ни среща с добре подготвен за първото пътуване назад във времето екип, чиято цел е предотвратяване на Третата световна война. Нещата малко се объркват, пък на една такава работа не и трябва чак голямо оплитане, и нашите хора попадат на неочаквано място. В неочаквано време.
Това е един от любимите ми разкази.
"Създанието се изсмя. Главата му приличаше донякъде на човешка, но беше крива и уродлива. Тялото му наподобяваше картина на художник измамник. Ръцете му бяха нелепи израстъци, вкопчени в торса само за украса. Но най-странни и ужасяващи от всичко бяха плътта и кожата му. Обвивката беше прозрачна, а съдържанието и - неясна безформена пихтия в зеленикав цвят с червени оттенъци. Из цялата тази смес от течности плаваха странни бели топчета, наподобяващи малки облачета. Изглеждаха толкова невинни - като човешки души - на фона на останалата част от този кошмарен организъм."
„Блатна треска” гарантирано ще ви разтресе. В този разказ ще се запознаете с хора закупуващи голямо количество оръжие, понеже е време за лов. Само дето не е сигурно коя е плячката.
Мега мощна история и лично за мен втора любима!
„Списъкът” трябва да бъде изпълнен. Жена, загубила малката си дъщеричка, не смята да остави виновните за трагедията да доживеят до дълбоки старини.
„В пръстта” е историята на мъж, който умира. Точно така, мъртвецът сам го осъзнава, а за капак чува какво става около него. Но едно е да чуваш, друго да разбираш...
„Психоза” ни праща директно в нът хаус-а. Там, работещият под прикритие Стивън Хендри има задачата да разбули загадката около случващите се странности в болничното заведение. Докъде ли ще го отведат разкритията?
Последният разказ се зове „Сблъсък в Амазония” и за мен това е най-доброто предложение в цялата книга. Отряд от мега гига елитни части, въоръжен до зъби, нахлува в секретна база за биологични оръжия с цел разузнаване. Това са хора свикнали да виждат смърт. Обучени перфектно. Очакващи всичко. Предстои им да научат по трудния начин, че изненадите са повече от възможни.
Деветте разказа са доста различни един от друг и всеки читател би могъл да си хареса по нещо. Аз лично адмирирам, че всички истории бяха с приятна дължина. Ненавиждам произведения от по една-две странички, които стоят като кръпки. Тук кърпеж няма, а само солидно излят бетон!
Специалитетът на Даниел Иванов са масовките. Когато сътворява сцени с множество уродливи, кръвожадни и злобно нападащи чудовища, то те изглеждат като излезли от най-гнусния кошмар на света! Но тогава авторът е във вихъра си и без жал натиска и натиска. Поведението му е похвално.
Мрачни и страшни. Кървави и гнусни. Хардкор и хардрок. Причиняващи физическа болка и душевно изтерзаване. Описващи рязане, кълцане и омачкване на колалите. Това представляват деветте парчета откъсната човешка плът, от които все още капе слузеста и гъста кръв по пода.
Лична оценка: 7.8/10
В „Лексикон” ще станете свидетели на търсенето на жесток сериен убиец. Полицейският инспектор натоварен с разследването е върнат от отпуск, за да помага в трудната ситуация. Скоро за него обаче нещата стават доста лични.
Главният персонаж в „Куфарчето на дявола” е работник във фабрика за производство на дървени играчки. Той винаги изминава пътя от дома до работа и обратно пеш. Случва се, че прибирайки се след смяна човекът намира заключен куфар, чието съдържание предстои да бъде узнато.
„Проектът Дъга” ни среща с добре подготвен за първото пътуване назад във времето екип, чиято цел е предотвратяване на Третата световна война. Нещата малко се объркват, пък на една такава работа не и трябва чак голямо оплитане, и нашите хора попадат на неочаквано място. В неочаквано време.
Това е един от любимите ми разкази.
"Създанието се изсмя. Главата му приличаше донякъде на човешка, но беше крива и уродлива. Тялото му наподобяваше картина на художник измамник. Ръцете му бяха нелепи израстъци, вкопчени в торса само за украса. Но най-странни и ужасяващи от всичко бяха плътта и кожата му. Обвивката беше прозрачна, а съдържанието и - неясна безформена пихтия в зеленикав цвят с червени оттенъци. Из цялата тази смес от течности плаваха странни бели топчета, наподобяващи малки облачета. Изглеждаха толкова невинни - като човешки души - на фона на останалата част от този кошмарен организъм."
„Блатна треска” гарантирано ще ви разтресе. В този разказ ще се запознаете с хора закупуващи голямо количество оръжие, понеже е време за лов. Само дето не е сигурно коя е плячката.
Мега мощна история и лично за мен втора любима!
„Списъкът” трябва да бъде изпълнен. Жена, загубила малката си дъщеричка, не смята да остави виновните за трагедията да доживеят до дълбоки старини.
„В пръстта” е историята на мъж, който умира. Точно така, мъртвецът сам го осъзнава, а за капак чува какво става около него. Но едно е да чуваш, друго да разбираш...
„Психоза” ни праща директно в нът хаус-а. Там, работещият под прикритие Стивън Хендри има задачата да разбули загадката около случващите се странности в болничното заведение. Докъде ли ще го отведат разкритията?
Последният разказ се зове „Сблъсък в Амазония” и за мен това е най-доброто предложение в цялата книга. Отряд от мега гига елитни части, въоръжен до зъби, нахлува в секретна база за биологични оръжия с цел разузнаване. Това са хора свикнали да виждат смърт. Обучени перфектно. Очакващи всичко. Предстои им да научат по трудния начин, че изненадите са повече от възможни.
Деветте разказа са доста различни един от друг и всеки читател би могъл да си хареса по нещо. Аз лично адмирирам, че всички истории бяха с приятна дължина. Ненавиждам произведения от по една-две странички, които стоят като кръпки. Тук кърпеж няма, а само солидно излят бетон!
Специалитетът на Даниел Иванов са масовките. Когато сътворява сцени с множество уродливи, кръвожадни и злобно нападащи чудовища, то те изглеждат като излезли от най-гнусния кошмар на света! Но тогава авторът е във вихъра си и без жал натиска и натиска. Поведението му е похвално.
Мрачни и страшни. Кървави и гнусни. Хардкор и хардрок. Причиняващи физическа болка и душевно изтерзаване. Описващи рязане, кълцане и омачкване на колалите. Това представляват деветте парчета откъсната човешка плът, от които все още капе слузеста и гъста кръв по пода.
Лична оценка: 7.8/10
Коментари
Публикуване на коментар