Константин Трендафилов - "Затворисърце"

Преди да прочета "Затворисърце" нямах идея кой е Константин Трендафилов и това се оказа най-добрия възможен вариант в моя случай, защото иначе можеше и да не ѝ посегна. И не, че имам нещо против човека, даже му харесвам някоя друга песен, но не мога да си го представя като писател със сериозни намерения. Чух, че драскал някакви стихчета, но мен поезията не ме влече и това го оставям настрана, обаче пренебрегването на романа му щеше да е грешка, защото най-общо казано е хубав.
Написан е много кадърно и сладкодумно, персонажите, които ни представя са развити отлично, а техните истории са си доста необикновени. Може би светът, в който живеят не се трогва особено от физични, математически и всякакви други закони, познати на човечеството, но как иначе по друг начин 2+2 нямаше да е равно 4? Защото след момента, в който стигнах и последната точка в книгата, ми се струва, че нещо в тази най-проста задачка не е както трябва и резултатът от две събрано с две е някъде около едно. Чувството за удовлетвореност е тук, но това за цялост липсва. По друг начин не мога да го обясня.
Трендафилов е разделил "Затворисърце" на три части, озаглавени "Юлиян", "Антон" и "Ковчегът". Те се усещат като три разказа - първите два по-дълги, третият късичък, но завършващ историята по един красиво-горчив начин, който особено много ми допадна.

"Хубавото е, че всеки си плаща за греховете, Юли. Особено тези, които са се възгордели и са си помислили, че са над правилата и наравно с Бога. Затова повечето от тях днес не са сред нас. Е, останалите пък ги повишиха - вече са политици. Но Господ едва ли им е нулирал сметките."

Юлиян ни разказва историята на живота си. Самотата е най-верният му приятел, а голямата любов пък мечтата на живота му. Един най-обикновен счетоводител, който иска топлина и обич. И след доста години, опитвайки безуспешно да ги намери, точно когато е на път да се откаже, той открива Лидия. Оказва се, че тя пък намира него. Кой казва, че мечтите не се сбъдват?
Антон също осъществява своята лична изповед, но този път той вече се обръща към Юлиян, защото говори лично на него. Проблемно момче с тежко детство. Израснал като побойник, пращан в поправително училище, той е на път да се промени драстично, откривайки, че е добър в бокса. Но дори тогава Тони не спира да мечтае за охолен живот в големия град. Тогава той оставя бокса, къса с всички досегашни познанства и заживява в София. А професията му? Не се безпокойте - деветдесетте предлагат изобилие от схемички, докарващи лесни пари.
Юлиян и Тони се срещат и стават приятели. Но дали техните различия в характерите и разбиранията им за живота ще помогнат това приятелство да остане здраво и несъкрушимо? Оставям този въпрос висящ, а ако прочетете книгата, ви обещавам, че ще намерите отговора.

Любовните истории в романа са две. Тази на Юлиян към споменатата вече Лидия и краткия, но бурен романс на Антон с крехката и красива Катя. Която е проститутка. Малко или много и двамата мъже потъват дълбоко във връзките си и стигат там, където не са за завиждане, точно заради тези си изгарящи чувства, които в двата случая обаче са коренно различни. И въпреки това, романът трудно може да мине за любовен. Прекалено много дълбае в сложни и тежки теми, а и прекалено много обръща внимание на многопластовата човешка психика.
Историята на Юлиян е много красива и забавна. Това до един момент, но до него комедийният елемент е силно изразен, а смешните реплики и неловките ситуации са точно хванати и описани. Тази част много ми хареса, защото дори и с драматичния си завършек тя изглежда доста реалистично и описва типове поведения, които се срещат в живия живот.
В разказът на Антон място за думата лекота няма. Това е изстрадал човек, провалил бъдещето си в спорта и отдал се на криминални изцепки и дребен тарикатлък. Неговата история, сравнена с тази на Юлиян, изглежда направо фантастична, но за мен това е търсен ефект. Като доказателство мога да посоча редицата от невъобразими съвпадения, които продължават да излизат на бял свят дори след срещата на двамата мъже.

Още цитати от книгата - НА ТОЗИ ЛИНК.

Описани са ни годините на деветдесетте, хванати са и мутренските времена. България по време на прехода - трудно за живеене, нелесно за оцеляване. Тук живеят нашите герои. После имаме прескачане с почти две десетилетия, в свят на компютри и интернет, който обаче за Юли и Тони се оказва непознат и твърде несигурен. За щастие епилогът, в лицето на "Ковчегът" се състои не сред купчина технологични джаджи, а на самотна веранда, на която двамата герои имат да си кажат по нещо. Както един на друг, така и на нас, защото сигурен съм, че всеки прочел книгата, точно след този диалог ще погледне дълбоко и в себе си. Може да е за кратко, но ще го направи.
В крайна сметка има вероятност произведението да ви се стори доста нереалистично. За мен това не бе така. Аз съм доволен, че се запознах с Юли и Тони, които освен, че ми разказаха прелюбопитни неща, ми представиха две различни гледни точки, от които мога да избирам, в коя точно да вярвам. Според едната животът ни е поредица от случайности. А според другата житейският ни път е предварително начертан, а ние сме само пионки, духани наляво-надясно според прищевките на ветровете на съдбата.
И за финал мога да ви уверя в две неща - не се притеснявайте, че Папи Ханс е писал "Затворисърце", защото човекът се е справил повече от прилично. И не се стряскайте, когато усетите, че на моменти книгата е люта. Поне е пивка, а след първите глътки, започва бързо да опиянява.
Лична оценка: 8/10