В произведението си Трендафилов развива два мъжки персонажа - Юлиан и Антон, като и двамата разказват преживелиците си от първо лице. За да няма объркване ще посоча кои думи от ого идват.
Юли
--------
"Имах една фантазия, че когато остана сам самичък вкъщи, ще стана приятел с хлебарка, отклонила се от редиците на своето стадо. Хлебарка с разум и закачливо име, като Флинки или Донджо.
"Донджо" все още ми харесва като име за хлебарка. Това не е лоша идея, тук също има немалко. Ще взема да кръстя някоя."
"Никой живот не заслужава да бъде толкова подреден и систематичен, толкова лишен от благосклонността на шанса, че да може да бъде описан като план-конспект с прилежно подредени точки и подточки, но моят пое по точно такъв път. Пътят, по който винаги си се надявал да не поемеш, и който родителите винаги са ти пожелавали."
"Разхилих се тихичко. Да наричаш зарзаватчията "продавач-консултант", е като да наричаш касиера на крайморска тоалетна "финансов директор"."
"Превъртайки тези спомени в главата си пак се хващам, че ме побиват тръпки от срам. Срам от баналността на всичко, което сме правили онази вечер. Навярно безброй други двойки са правили абсолютно същото и също като нас са си въобразявали, че изживяват нещо неизживяно. Но докато се стремим да бъдем остроумни, различни, контра на течението, не пропускаме ли възможността да сме просто естествени? Да си позволим това, което всички носим в себе си? То ни уличава в истина, която не можем да си простим - че в чувствата си сме болезнено еднакви."
Тони
--------
"Имаше нещо в София, което ме привличаше зловещо. Не беше самият град - години по-късно разбрах колко сив и скучен... и лицемерен е. Колко престорени са всички и колко им коства да се държат "на ниво". Когато ходех там с треньорите си, София ми се струваше като бягство. Бягство от спомените, които неизбежно ме отвеждаха до смъртта на майка ми, до промените в баща ми, до брат ми, чието възмажало лице не познавах, или до двете години, които изгубих в Бойчиновци. София за мен беше символ на свободата. Бях повярвал, че в София хората не оцеляват, там просто живеят."
"Хубавото е, че всеки си плаща за греховете, Юли. Особено тези, които са се възгордели и са си помислили, че са над правилата и наравно с Бога. Затова повечето от тях днес не са сред нас. Е, останалите пък ги повишиха - вече са политици. Но Господ едва ли им е нулирал сметките."
"Много години по-късно прочетох, че основната разлика между нашата култура и циганската била в отношението ни към времето. Ние все го мерим с часовник, а те за нищо го нямали. Психолози изследвали не знам какво точно, но с две думи, стигнали до заключението, че тяхното "утре" не е като нашето. Ако те имат пет лева, няма да похарчат три днес, за да имат два утре. Човече, те днес не биха похарчили и четири, за да им остане един. Те просто изгърмяват всичко на момента, защото животът им е тук и сега."
"Това, че бягахме, не беше решение на проблема, а само отлагане. Бях сигурен, че сблъсък ще има. Но за разлика от филмите, където главният герой пречуква дванайсет души наведнъж, в истинския живот, Юли, дори двама са много за трениран боксьор."
Коментари
Публикуване на коментар