Били Хейс и Уилям Хофър - "Среднощен Експрес"

Карък от световна величина. Това описание отлично пасва на двадесет и три годишния американец Уилям Хейс. Младежът участва, като я и преживява, в една от най-тежките катастрофи, които можете да си представите - челен сблъсък с тежестта на живота.
На летище в Истанбул той бива заловен с два килограма хашиш. Уилям смятал, когато се завърне на родна земя да си попуши доволно от едната част, а другата да продаде на приятелите си. А набавянето с опиума в Турция е детска игра, да не говорим пък за смешната му цена, която в САЩ е в пъти по-висока.
Разбира се, залавянето му не е част от никакъв план, а чиста проба малшанс, който обаче се оказва началното завъртане на една въртележка, докарваща остри проблеми с вестибуларния апарат. Въртенето се оказва с непридвидимо времетраене, а характерът му е абсурден, с отчетливо долавяща се подигравателна нотка. Ясно е, че когато съдбата си науми да си бие шегички, то тя е ненадмината.
Уилям Хейс е авантюрист и приключенец по природа. Прекъсва образованието си, не му се и работи кой знае колко, така че започва да пътува. Родителите му са твърде недоволни от тези му схващания за живота, за това и не напразно баща му го предупреждава, че рано или късно ще си има проблеми. И точно това се случва - турски затвор, като награда за "добро поведение".

Историята се развива през седемдесетте години на миналия век. В Турция и по-конкретно из няколко турски затвора и една лудница. Места, които аз и всички вие трябва да сме благодарни, че никога, никога, ама наистина никога и при никакви обстоятелства няма да видим или посетим.
Принципно главният персонаж изпада в ситуация, която би трябвало да е пределно простичка - задържан от властите мъж за еди какво си нарушение получава еди какво си наказание. Нищо такова, приятели. Аз затова неслучайно в предния абзац упоменах времето и мястото на събитията. Тогава в Турция всичко е било, както е днес тук в България - наопаки. За едно и също престъпление се е лежало различно, или пък за много по-леко провинение присъдата е можела да бъде къде къде по-жестока от бруталното кривване от закона. Изобщо пародията е пълна, но жестокостта ѝ се изсипва върху главите на страдащи хора.
Политическата обстановка в страната също е обрисувана адекватно. И прекрасно ни е показано как тя засяга най-вече онеправданите. Че и не просто ги засяга, а и си служи с тях по най-безсрамно нагъл начин. Прекрасен пример за обезценяването на човешкия живот и как той служи като инструмент в подкрепа на политическите убеждение на глупави, но самозабравили се лидери.

"Има един турски израз: шьойле бьойле, който означава "горе-долу". Всичко в Сагамалджъларския джезаеви (затвор) и неговите три хиляди обитатели беше шьойле бьойле. Не бе много хубаво, нито много лошо. Съществуваха най-различни правила и в същото време не съществуваха никакви."
Уилям Хейс

Но книгата не е за това. Преди всичко тя е за осъзнаването на действителността и как има ситуации, в които е по-добре веднага да разкараш напразните надежди и розовите очила, виждайки реално какво те грози. После става въпрос за търпението и струва ли си то, когато можеш да направиш избор? Изборът далеч не е приятен - дали да стоиш и да чакаш кефа на турската правосъдна система или да реализираш план за бягство. И двата варианта крият множество опасности и няма да навлизам в детайли, разяснявайки ги. И накрая следва най-важният въпрос - що е то престъпление и трябва ли то да се влияе от религия, раса, статус в обществото или географско местоположение. Изключително неудобна питанка дори и в наши дни. А през това време пред очите ни непрестанно стои едно долно потъпкване на човешките права, срещу което изглежда противодействие няма.
Романът е доста откровен и понякога дори отблъскващ с детайлите, които ни сервира. Нищо в него не е спестено. Обстановката в затворите и взаимоотношенията на затворниците за един обикновен човек може да изглеждат нереални, направо шокиращи. За самите каторжници обаче след известно време те се превръщат в обикновени и напълно приемливи. На такова място промяната в човек е неизбежна.
И най-доброто от цялата работа е, че романът е по действителен случай. Това е истинската история на Били Хейс, който се е позавъртял няколко години из турските затвори и е натрупал доста интересен материал за разказване. Изслушайте го, ще има над какво да помислите след това.
Лична оценка: 8.6/10