Петър Лазаров - "Кеч ес кеч Дан Колов"

Пристигналият в Америка с параход Дончо Колев е готов да върши каквато и да е работа, за да си осигури преживяването. Намира си обща такава и я работи съвестно немалък период от време. Изключителните му сила и дисциплина в края на краищата обаче биват забелязани. А и уменията му в борбата, когато има възможност да ги покаже, будят респект.
Но съдбата е отредила за Дончо нещо различно от физически труд срещу заплата. Свободната борба е за него втора природа - талант, какъвто се среща едно на милион. В този свят българинът навлиза постепенно, но скоро се разбира, че това е голям спортист и професионалист. Случилото се нататък е история.
Петър Лазаров е човекът сътворил тази автобиографична книга за нашия велик борец Дан Колов. Четивото е написано в приключенски дух, като авторът е използвал доста оскъдни данни, до които с труд се е добрал, че да успее да ни представи правдиво образа на българина, с когото всички би трябвало да се гордеем. За нещата, които са му били неясни, Лазаров е писал като във всеки роман - с фантазия ни представя нереални събития или образи с цел да подчертае важни моменти в творбата си. Това той го казва още в предговора, но то по никакъв начин не омаловажава важното - големите битки и победите на Дан Колов, пред които цял свят е бил в състояние на възхита.

„Дончо не разбираше обикновените хора. Те всички единодушно, с пълно гърло говореха, че парите не са всичко в живота. И също така единно и единодушно правеха всичко за пари. Всички.”

За стилът на писане не мога да се изкажа особено ласкаво. Когато говори за Дан Колов, авторът го прави с безгранична любов и аз уважавам това. Но Лазаров често се опитва да ни представи я любовна история, я някоя интрига, я някой политически скандал. Тогава прозата му изглежда объркана, нещата на места са полуизречени, като личат недомлъвки и в тези моменти за мен създателят на книгата се дъни.
Това обаче не ми попречи да се изкефя на историята, която като един доста доверчив човек, приемам за истина. Това, че нещо не се е случило точно така, този или онзи не е съществувал или не е бил там - това са глупости, нетърпящи критика. Станали са се други неща, имало е други хора - аз съм абсолютно OK с това. Не всичко от живота на митичния нашенец трябва да излиза на яве.
Образът на бореца и преди всичко човек Дан Колов ни е представен блестящо. Ако дадете шанс на четивото вие ще се докоснете до тази знаменита, но в същото време и така земна личност. Какъв е на ринга, както и извън него, е описано в детайли и с патриотична обич. Адмирирам този подход, това ми помогна да харесам Дончо Колев и да се възхитя на неговите спортни успехи. Защото това е бил човек с много напредничави разбирания. Голям добряк, но и доста наивен. Борец с висок професионален морал. Пълен професионалист във сяко едно отношение, уважаващ противниците си на ринга, враговете извън него, но най-вече приятелите си навсякъде. Вроденото му чувство за такт, острата мисъл, скромността - това са качества помогнали му много в живота, но и достойнства, които също така помагат на околните да обикнат личността Дончо Колев.
Преди да прочета книгата бях чувал единствено псевдонима Дан Колов, като го свързвах с ранна форма на кеа. Не знаех нищо повече за този човек. Но минавайки през главите на произведението, успях да се докосна до този великан с огромно сърце и това ме прави щастлив. Подвизите на Колов са много. За мен най-готините случки се развиват в Япония, въпреки че ситуациите във Франция също хич не лъжат.
От най-тежката и мръсна обща работа до върховете на професионалния спорт. От едно предсказание на възрастен мошеник до неговото сбъдване. Пътят е дълъг, но нашето момче го изминава, оставайки на първо място човек. Такъв, който има смелостта да мечтае. Да действа. И да вземе своето.
И за да е ясно - „самолетът” е българско произведение. Капиш?
Лична оценка: 8/10

Коментари