Борис Акунин - "Диамантената колесница"

Започвам с най-важното, че да няма съмнения, догадки и разсъждения относно основното: „Диамантената колесница” на Борис Акунин е брилянтен шедьовър, който има ясни насока и адресат - феновете на Фандорин. Поредицата и без това е велика, но точно този роман затвърждава по категоричен начин мястото ѝ в световната литература. Всеки запознат с материята това го знае отлично, останалите да започват от книга първа на мига!
„Диамантената колесница” се явява книга единадесета от серията за Ераст Петрович, като е и най-голяма по обем от всички досега. Това са едни около 700 страници, които обаче носят единствено приятни и незабравими емоции. След като прочетох творбата си дадох ясна сметка, че тя е замислена от гениален ум. Автор, чието желание е било да накара читателя да иска веднага да започне книгата отначало, понеже краят придава много специфично значение на всичко преди него. И после започвайки я отново съм сигурен, че човек ще гледа на нещата по съвсем друг  начин.
Произведението е условно разделено на две книги. Първата е кратка, около 200 страници. Япония и Русия воюват. Руснаците не проумяват как така страна, която до скоро я е „нямало на картата”, в момента е такава голяма сила. Защото японците бавно, но сигурно надделяват. Последните удари азиатците нанасят чрез атентатори, които взривяват ключови позиции от московската железница.
По спешност е извикан на помощ Ераст Фандорин, който дори не се води на щат. Майната му - ще гопишем волна птица. Но дори и с него на властите ще им е трудно да предвидят действията на атентаторите. Залавянето им пък се явява на границите на невъзможното.
И книга първа свършва бързо, като доста от нещата остават леко недоизяснени. Усещане за победа няма. За завършек също. Кое, как и защо се случи?
Спокойно - Борис Акунин ще даде отговори. В едни епични 500 страници, в които доста читателски глави ще бъдат отнесени. Лично аз се чувствах като рязко завъртян пумпал и през огромна част от действието не знаех в кое точно кьоше се намирам. Нито колко още ще се въртя или пък къде ще се спра.

„Прозрачна нежна мъгла обгръщаше празния крайбрежен булевард, но титулярният съветник не поглеждаше нито към красивите фасади, нито към влажния блясък на паважа - погледът му бе прикован към неръкотворното чудо, наречено „изгрев над морето”. Младият мъж вървеше и си мислеше, че ако всеки човек започваше деня си, наблюдавайки как Божият свят се изпълва с живот, светлина и красота, то мерзостта и злодейството биха изчезнали от лицето на земята. В душата окъпана от изгрева не би останало място за тях.
Впрочем животът на Ераст Петрович се развиваше по такъв начин, че само насаме със себе си и само за кратко време той успяваше да се отдава на прекрасните мечтания - безмилостният му разсъдък моментално поставяше нещата на местата им. „Твърде е възможно съзерцаването на морския изгрев да намали нивото на престъпността през първата половина на денонощието, но само за да нарасне тя през втората половина - рече си титулярният съветник. - Човек е склонен да се срамува от моментите на умиляване и идеализъм. Би могло, разбира се, за равновесие да се накара населението на Земята да се любува и на залеза, това зрелище също си го бива. Но тогава не ми се мисли какво би ставало в облачни дни...”

Още цитати от книгата на ЕТО ТОЗИ ЛИНК.

Борис Акунин ни връща едни двадесет и седем години назад във времето. Да, правилно правите като настръхвате от кеф и примлясквате от чутовна наслада. Ераст Петрович е млад мъж, който тепърва има да учи тънкостите в занаята. Но това не е всичко - авторът го изпраща в митична Япония, където титулярният съветник пристига в качеството си на вицеконсул.
Малко след като се установява на служба обаче новоизлюпеният вицеконсул попада на следи, които „говорят”, че се крои заговор срещу министър Окубо. А ако с този важен човек се случи нещо, политическата картина в странатс ще се промени, а отношенията между Русия и Япония може доста бързо да бъдат влошени. Трябва да бъдат взети мерки и то немедленно!
Спирам дотук със сухия преразказ, защото нататък каквото и да кажа ще издам много. А това, което споделих като резюме е една нищожна прашинка, спрямо това, което се случва в „Диамантената колесница”. Ще попитате дали е опасно и има ли премеждия за нашия отрано побелял по слепоочията достопочтен Фандорин? Нека ви отговоря така - понятието ВРАЖЕСКА СРЕДА придобива съвсем нов смисъл след прочита на този роман.
Титулярният съветник попада на непознато мяято. При непознати хора. Които пък имат непознати и странни за западния човек традиции. А това във всеки един момент личи откровено. И докато места и обичаи се научават лесно, то хората са винаги трудни за разгадаване. Кой е приятел и кой враг? На кого можеш да разчиташ и от кого трябва да се пазиш? За жалост Фандорин пристига на новата длъжност сам и ще трябва да се учи в движение. Време през което няма да излъжа ако ви кажа, че ЛИЧНО АЗ параноясах. Понеже буквално не вярвах на нито един от типовете, въртящи се покрай вуцеконсула.
Отново ще спомена името на този велик човек Борис Акунин. В тези много страници той не е блял гаргите, а е направил и невъзможното, за да предложи на нашето внимание едни НАД ДЕСЕТ пълнокръвни и отлично драматургично изградени персонажи. Не знам как ви звучи, но това е самата истина. И в никой момент човек не знае кой за какво се бори. Предателят и врагът могат да бъдат всеки.
Екшън не липсва, като битките не са избегнати, а дори обратното - описани са множество ръкопашни схватки, престрелки или двубои с хладни оръжия. Фандорин по навик се намира в центъра на събитията, а смъртта е все на една крачка от него. И то неприлично много пъти. Насилието също присъства осезаемо. На няколко сцени, честна бойскаутска, дори примижах, но после пак отворих очи, че да мога да продължа да чета. НО! Моментите са действително отвратителни ако човек си представи случващото се. Усетих физическа болка дори.
За обрати не ми се говори. Толкова са много, че от един момент нататък човек спира да вярва на думитр на когото и да било от персонажите. Лъжите, излизащи от устите им, без значение по какви причини, се леят като водопад. Но накрая всичко става ясно. Без да гарантирам, че ще ви е радостно.
Авторът обаче е писал с очевидно наслаждение. Не му се е спирало даже, но съдържателността на словото му троши тухли четворки. Освен с опасности, проблеми и екшън Акунин щедро напоява „Диамантената колесница” със специфичния за поредицата хумор. От тоя дето седиш и се хилиш като хапльо. Ама пък как ти е кеф само... Колко автора познавате, които могат да си позволят почти в края на книгата си, когато напрежението буквално ври и бълбука, да започнат една чисто комедийна глава и това да сработва ама отвсякъде? Не казвам, че такива няма, но при всички случаи, ще са малко.
Като всяка велика книга и в тази присъства разстърсваща любовна история. Но и тук можете да отдъхнете спокойно, защото всички клишета са натрошени, че дори и стрити на прах, а това, което ще прочетете ще бъде един от най-красивите романси, описани някога в книга.
Толкова радост и тъга на едно място. Сблъсъкът между тях просто е неминуем. Болезнените моменти се редуват със забавните. Удар, от който гърдите те стягат. После потупване по гърба и вече можеш да си поемаш дъх. А сетне гъделичкане и изпадаш в някаква нелепа истерия, която прилича на глуповат хилеж. И това се повтаря пак и пак, и пак. Пълна лудост. Не, чиста еуфория.
Имаше дори глави, в които авторът описва едно и също, но ни го показва през очите на различен персонаж. Да, те не са толкова много, но са изключително находчиви и на няколко пъти се улових, че докато чета за някои събити и виждам с очите на Фандорин, после исках те да бъдат показани и през погледа на другиго. Но както и всичко друго в романа, така и този похват е използван с мярка. Без удоволствието, разбира се. Имам чувството, че предозирах с него.
И освен всичко друго имаме и няколко момента, които са много специални за всички огромни почитатели на серията. Първата среща на Ераст Петрович с Маса, както и развитието на взаимоотношенията им. Едни от първите действия на титулярния съветник с херщал агента. Първите реални уроци, помагащу му впоследствие да стане толкова ефективен в предните няколко романа, където са по-късните му години.
Това е от мен за „Диамантената колесница”. Книга, в която има от всичко. Предателства, силна любов, ултимативен враг. Както и нинджи. Ето, казах го! А си бях заръчал да не ги споменавам. Спирам, че да не издам още нещо...
Лична оценка: 10

Коментари