Цитати: "Диамантената колесница" от Борис Акунин

Въпреки, че останах думи, тези дни ще драсна и мнение за "Диамантената колесница", пък ако ще и в две изречения да е! Надявам се да е в повечко, де. Но сега само ще ви кажа, че книгата е отлична, а Борис Акунин е намерил начин как да върне буйната младост на чаровния Фандорин! И на всичкото отгоре го изпраща в Япония. Неописуема наслада. Но преди въпросния отзив, най-любезно ви представям няколко цитата, насладете им се.

„- Господи, ще се мре! - охкаше Самуров и час по час залягаше зад купчината.
Фандорин не отместваше поглед от шлепа, готов да стреля, щом някой тръгне да се прехвърля на влекача.
- Не се страхувайте - рече инженерът. - Какво толкова се страхувате? Толкова народ вече има на оня свят, само нас чакат. Ще ни посрещнат като свои. Хем какви хора - днешните на малкия пръст не могат да им стъпят.”

„Това съждение накара Фандорин да се замисли. Ами ако англичанинът е прав? Ако трябва наистина да избираме начина, по който да живее светът - дали по английски или по руски... Но на това място Ераст Петрович се скастри сам. На първо място заради липса на патриотизъм, а на второ заради некоректното поставяне на въпроса. Преди всичко трябва да се реши дали ще е добре целият свят да заживее по един-единствен образец, па бил той и най-чудесният.”

„Прозрачна нежна мъгла обгръщаше празния крайбрежен булевард, но титулярният съветник не поглеждаше нито към красивите фасади, нито към влажния блясък на паважа - погледът му бе прикован към неръкотворното чудо, наречено „изгрев над морето”. Младият мъж вървеше и си мислеше, че ако всеки човек започваше деня си, наблюдавайки как Божият свят се изпълва с живот, светлина и красота, то мерзостта и злодейството биха изчезнали от лицето на земята. В душата окъпана от изгрева не би останало място за тях.
Впрочем животът на Ераст Петрович се развиваше по такъв начин, че само насаме със себе си и само за кратко време той успяваше да се отдава на прекрасните мечтания - безмилостният му разсъдък моментално поставяше нещата на местата им. „Твърде е възможно съзерцаването на морския изгрев да намали нивото на престъпността през първата половина на денонощието, но само за да нарасне тя през втората половина - рече си титулярният съветник. - Човек е склонен да се срамува от моментите на умиляване и идеализъм. Би могло, разбира се, за равновесие да се накара населението на Земята да се любува и на залеза, това зрелище също си го бива. Но тогава не ми се мисли какво би ставало в облачни дни...”

„В схватката на два свята, която се нарича „любов”, винаги има монарх и поданик, победител и победен. Тъкмо тоя ключов въпрос се решаваше в тоя момент.”

„- Знаете ли какво означава истински патриотизъм? - вдигна назидателно палец и изрече:  - Да работиш за благото на родината, дори ако вървиш против волята на началството.”

„Най-изисканата наслада от всички, които са дадени на човека, е да си размърдва мозъка.”

„- Не знам как възприемата живота вие, Фандорин, но за мен той е вечна схватка между Реда и Хаоса. Редът се стреми да постави всяко нещо на мястото му, да го закове с пирон, да го укроти и обезопаси. Хаосът разрушава цялата тая акуратна симетрия, преобръща обществото с краката нагоре, не признава никакви закони и правила. В тая вечна борба аз съм на страната на Хаоса, понеже Хаосът е самият Живот, Редът е Смъртта. Съвсем наясно съм, че като всички живи, съм обречен: рано или късно редът ще надделее над мен и аз ще престана да мърдам, ще се превърна в къс неподвижна материя. Но докато съм жив, искам да живея с пълна сила - така че земята около мен да трепери и симетрията да се руши.”

„Нямаше смисъл да се хвърля срещу врага - фандорин много добре помнеше предишните си две схватки с джонина, завършили по най-унизителен начин. Когато противникът е стократно по-силен, на човек с достойнство му остава само едно оръжие - самообладанието.”

„- Съществуват две красоти: красотата на радостта и красотата на тъгата. Вие, хората на Запада, предпочитате първата, ние - втората. Защото красотата на радостта е недълготрайна като полета на пеперуда. А красотата на тъжното е по-вечна от камък. Кой си спомня за милионите щастливи влюбени, които мирно са изживели живота си, остарели са и са умрели? А за трагичната любов се съчиняват пиеси, които живеят столетия. Нека пием, а после ще разговаряме за Красотата.”

„Макар и рядко, се случва да срещнеш жена, която е по-силна от теб. Тогава не трябва да се пъчиш и да се ежиш, напротив, трябва да се направиш на слаб и беззащитен. Това размеква силните жени. Всичко ще направят сами, само недей да им пречиш.”

„Ераст Петрович с безразличие си помисли, че истинската красота не може да бъде запечатана с фотографски обектив - тя е прекалено жива и неправилна. А може би е така, защото истинската красота не се възприема с очите, а другояче.”