Така младият американец бива заловен от врага, като за да бъде освободен, той трябва да разкрие свръх секретни тайни. Рогън отказва. И започват мъченията. Мъчителите на разузнавача са седмина, а гаврите продължават... да кажем много дълго време. Като самите изтезания целят едновременно смазване както на физиката, така и на психиката на американеца. А малко преди края на войната, Рогън бива екзекутиран. Или почти екзекутиран.
Точно така, разузнавачът оживява като по чудо. Минава десетилетие преди отново да си стъпи на краката. Но седмината не са забравени. Времето за разплата е настъпило!
„Шест гроба преди Мюнхен” на Марио Пузо е криминален трилър, който прочетох за два следобеда. Малък по обем, романът е много хубав и ни представя персонаж, воден единствено от жажда за мъст. Цялото му съществуване на този свят се дължи точно на тази жажда. Майкъл Рогън е човек, който е претърпял много във всяко едно отношение и който не би могъл да намери душевен покой, докато не раздаде собствено прависъдие. В хода на книгата изникват различни въпросителни, включително доколко сам човек има правото да решава кой да живее и кой да умре, но пътят за главния герой е един и той много много не му мисли. Разсъжденията са за нас читателите. За Рогън са оръжията и изобретателността при боравенето с тях.
"- Разбирам добре всичко, което казваш. Непрекъснато мисля за това от години. Кой знае, може и да им простя, че изтезаваха и убиха Кристин. Мога да им простя, че поискаха да убият и мен. Но Фон Остен си позволи нещо, което няма да му простя. Постъпи така с мен, че е немислимо да живея на една планета с него. Той ме съсипа без куршуми, без дори да повиши глас. Отнасяше се по-жестоко от всички други накуп. - Майкъл спря да си поеме дъх, за да прекрати все по-силното туптене в главата си. - Сънувам, че го убивам, а после го възкресявам, за да го убия пак..."
Освен отлично изградения централен персонаж, Марио Пузо по напълно естествен начин въвежда в историята и образът на Розали. Тя е жената до Рогън. Всичко при двамата започва от желание за задоволяване на нагон, прераства в привличане и се превръща в любов. Поне от едната страна. При всики положения обаче персонажът не представлява просто поредната дама в беда, а е жената, която е важна за сюжета и която има история зад гърба си. И това е добро попадение.
Враговете на Рогън очевидно са седмината изверги, занимавали се със задачата до го измъчват. Но книгата ни представя някоя и друга изненада и в тази насока. Всъщност американецът е започнал игра, в която не е особено здравословно да си лековерен. Затова и Рогън винаги първо си вързва гащите, а след това действа.
В крайна сметка „Шест гроба преди Мюнхен” е произведение за доброто и злото. За доброто срещу злото. Но представете си, че държа и двете в лявата и дясната си ръка. А сега си представете, че ги потапям в кофа с катран и след хубаво наквасване ги изкарвам. Бихте ли различили кое кое е?
Лична оценка: 8.5/10
Точно така, разузнавачът оживява като по чудо. Минава десетилетие преди отново да си стъпи на краката. Но седмината не са забравени. Времето за разплата е настъпило!
"- Разбирам добре всичко, което казваш. Непрекъснато мисля за това от години. Кой знае, може и да им простя, че изтезаваха и убиха Кристин. Мога да им простя, че поискаха да убият и мен. Но Фон Остен си позволи нещо, което няма да му простя. Постъпи така с мен, че е немислимо да живея на една планета с него. Той ме съсипа без куршуми, без дори да повиши глас. Отнасяше се по-жестоко от всички други накуп. - Майкъл спря да си поеме дъх, за да прекрати все по-силното туптене в главата си. - Сънувам, че го убивам, а после го възкресявам, за да го убия пак..."
Освен отлично изградения централен персонаж, Марио Пузо по напълно естествен начин въвежда в историята и образът на Розали. Тя е жената до Рогън. Всичко при двамата започва от желание за задоволяване на нагон, прераства в привличане и се превръща в любов. Поне от едната страна. При всики положения обаче персонажът не представлява просто поредната дама в беда, а е жената, която е важна за сюжета и която има история зад гърба си. И това е добро попадение.
Враговете на Рогън очевидно са седмината изверги, занимавали се със задачата до го измъчват. Но книгата ни представя някоя и друга изненада и в тази насока. Всъщност американецът е започнал игра, в която не е особено здравословно да си лековерен. Затова и Рогън винаги първо си вързва гащите, а след това действа.
В крайна сметка „Шест гроба преди Мюнхен” е произведение за доброто и злото. За доброто срещу злото. Но представете си, че държа и двете в лявата и дясната си ръка. А сега си представете, че ги потапям в кофа с катран и след хубаво наквасване ги изкарвам. Бихте ли различили кое кое е?
Лична оценка: 8.5/10
Коментари
Публикуване на коментар