"Филип Марлоу отново в действие"


„Беше пищна руса жена, с повече чупки от завоите по магистралата, но точно необходимия брой хълмове и долчинки по тялото. Облечена в плътно прилепнала снежнобяла рокля, тя седеше на един от столовете до бара, кръстосала боси крака. Не твърдя, че нямаше по-хубави от нейните крака на света, но просто не бих могъл да предложа доказателства в полза на противното твърдение. Не съм чак толкова добър детектив.”

Двадесет различни автора показват уважение към ненадминатия майстор на криминалето Реймънд Чандлър, като написват по разказ с централен персонаж Филип Марлоу. Всички тези писатели се справят блестящо, защото очевидно познават материята. Чели са Чандлър. Харесват Чандлър. Друг вариант няма, защото това, което са сътворили е много близо до оригинала. В резултат тези двадесет истории намират място в сборника „Филип Марлоу отново в действие”, който затвърждава подозренията ми, че частното ченге, обичащо уиски и имащо слабост към нежни красавици, просто е вечно.

„Събудих се с нос във вестника и телефон в главата. Разтърсих я и телефонът изпадна на масата. Пръстите на ръката ми като паяк изпълзяха до него, сграбчиха го за гушата и го удушиха.
- Ало - каза тя.
Понеже не и отговорих, опита пак:
- Ало... мистър Марлоу?
Проверих документа във вътрешния джоб на сакото си, за да се убедя, и казах:
- Да, тук е филип Марлоу.”

Да резюмирам двадесет разказа ми се струва крайно неналежащо. Ще стане прекалено дълго и демотивиращо за четене. Ситуацията е следната - Марлоу е частен детектив, който бива наеман да върши неща, които ченгетата най-вероятно биха оплескали. Или, с които не биха се справили. Това е официалната версия. Истинската е, че повечето неща, с които се захваща са или много опасни, или откровено незаконнни. Разбира се, тези които търсят услугите му, представят случаите по удобен начин, прикриващ недъзите им.
Но всички пътища водят винаги в една посока - каша с повишени нива на риск. Да кажем, че частният детектив заработва големи пари, не можем. Той доста често дори е на загуба. Да кажем, че се отървава винаги невредим, няма как. Бият го повече отколкото се полага дори. Но Марлоу може няколко неща и ги прави по-добре от всеки друг. Той се изправя пред бабаити и престъпни босове с вдигната глава, тънка усмивка и готов лаф на уста. Не трепери пред никого и нищо, дори когато се взира в дулото на пистолет. Нередностите го влудяват и винаги търси начин за поправка на проблеми, които дори не са негова грижа. И не на писледно място - решава случаи. Без значение колко е лъган. Без значение на колко питиета е. Без значение кой е замесен, случаят ще бъде разплетен и виновният посочен.

„Когато се качих в офиса си, затворих и заключих вътрешната врата. Нямаше да бъде никак хубаво, ако някой потенциален клиент ме завареше да редя пасианс. Можеше да ме види да слагам червена дама върху черно вале и кой знае какво име щеше да ми излезе след това.”

Частно ченге с чувство за хумор, което не се нрави всекиму. Човек, който е честен до невъзможност, но това е представено по начин, който го извисява над всички. Детектив, притежаващ остра нетърпимост към нередностите. Но както понякога те са сътворени от хора и могат да бъдат поправени, така друг път системата или сякаш някаква висша сила е виновна за тях и колкото и да роптаем срещу им, то сме безсилни.

„Главата ми се въртеше като грамофонна плоча със 78 оборота. На всичкото отгоре всеки път, когато ми се стореше, че съм стигнал до края на песента и всеки момент ще спра, някой натискаше бутона за автоматично стартиране отначало и аз отново се завъртах. Същият този някой бе завързал две цепеници на гърба ми, но когато посегнах назад, за да ги махна, разбрах, че това били ръцете ми. На всичко отгоре вонях на бензин.”

Животът на любимия частен детектив е проследен в период от над двадесет години, като за това време той се замесва в какви ли не ситуации. Издирва хора, бива заложник, става бодигард, върши услуги, пренася пратки - въобще все разнообразни дейности, които да ти изсипят на главата куп неприятности. Определено хората, с които Марлоу се замесва не могат да бъдат наречени здравословни компании.
Авторите са се постарали прилично количество от репликите на Марлоу да звучат повече от култово. Някои от случаите, с които се занимава пък са изненадващо затрогващи. Показа ни са ничисто човешки съдби, в които се намесва човек притежаващ виаок морал и вродена почтеност. Разяснена ни е и цената да притежаваш тези качества.

„Подкарах колата и известно време се мотах без посока, докато накрая спрях пред „Студио Сити Парк” и се загледах в групичка деца, които играеха баскетбол. Наблизо едно момче продаваше сладолед от количка и аз се наредих на опашката. Бях два пъти по-висок от всички останали. Питах се защо хората имат деца. Според мен бъдещите родители трябва да притежават специално разрешително или поне да минават курсове. Да се учат да бъдат добри родители. Как да обичат. Как да се бият един друг, без да травмират детето. Не знам, може би следваше да има специален отряд, който да обикаля, да проверява родителите и да смазва от бой тези, които не са на ниво. Ох, Марлоу. Нещастнико.”

Двадесет разказа, от които харесах всички. Сякаш отново четях Реймънд Чандлър. Не ми трябва голям напън да си въобразя, че това са негови стари и неиздавани произведения. Това би трябвало да ви говори колко перфектно и отговорно са се справили хората, които са отдали почит пред творчеството му.
А Марлоу? Него не го мислете въобще. В момента най-вероятно е в офиса си и скучае. Ха, тъкмо влиза прекрасно видение от женски пол, създадено сякаш само за прегръдки и целувки. Красавицата моли детектива за помощ. А той не може да откаже, макар да усеща, че историята, която му сервират е съшита с бели конци. Взима смешните пари, за които работи. Отпива няколко глътки скъпо уиски. Изгася цигарата в препълнения пепелник. И запасва люгера. Готов е, да. Не го мислете.
Лична оценка: 9/10

Коментари