Понеже във почти всяко мнение, което публикувам за дадено заглавие, аз гледам да ви представя и по някой значим, забележим или просто отговарящ на моментното ми настроение, а защо не и светоусещане, цитат, то сметнах, че ще ви е интересно да разгледате някои от любимите ми книжни откъси за 2018-та. Извадките не са малко, но са все струващи си преглед, а фактът, че съм намерил и отделил и по някой друг хубав момент в четива, които генерално не съм харесал, означава, че времето ми, прекарано с книга в ръка, почти винаги си е струвало!
Започваме мрачно, зловещо и стресиращо. С така обичания от мен хорър.
Един от българските специалисти в жанра е невероятният Донко Найденов.
"Не е трудно да играеш ролята на луд, но е трудно да вникнеш в неговото съзнание - да опиташ да разбере какво мисли, каква е представата му за живота, какви са плановете му, каква е действителността, която вижда с очите си? И точно затова идват наистина многобройните размишления: Защо тези хора не се контролират, как така изведнъж мозъкът ще се озове в плен на неведомото, възможно ли е да кажем на такъв човек: "Какво ти пречи да бъдеш нормален, да се движиш нормално по улиците, да не си говориш сам, да не се усмихваш без причина", и той - щрак - да те послуша и да стане като другите.
Не е възможно, нали?"
Из "Хоризонтите на лудостта"
"Сега вече мога да кажа смело, че почти разбирам тайната на вселената, на живота, на света. Може би вече я знаят и други хора по Земята, но те ще я запазят в тайна, най-малкото да не предизвикат масови безредици. Човешкият живот е просто етап от едно безкрайно колосално съществуване, което непрекъснато се развива и еволюира. Третата планета, на която живеем, е някаква спирка, някаква незабележима частица от бездънна вселенска епопея. Вероятно животът у нас е материален, защото има смисъл от него - енергията на човешките или животинските тела се трансформира в работа, а работата е неизменна част от еволюцията. На Земята има непрекъснато движение, тя е динамична планета, в която животът се променя непрекъснато.
За разлика от Марс!"
Из "Отвъд страха"
Друг български експерт в областта е Иван Атанасов.
"Младежът поклати глава, за да се отърси от болезнените спомени и щракна ключа на лампата. Мракът отстъпи пред мъждивата светлина на шейсетватовата крушка, но не изчезна съвсем. Настани се в ъглите на стаята и остана да клечи там най-демонстративно, сякаш искаше да каже на Томас: "Виж какво, момче. Аз съм по-силен от теб. Не можеш да ме прогониш оттук. Даже да свалиш дъските, които си заковал на прозорците, да ги отвориш широко и да пуснеш вътре ярката слънчева светлина на деня, аз пак няма да изчезна. Ще се свия в цепнатините на пода, ще се притая зад мазната печка, зад прашния хладилник или зад онова евтино копие на Дали, което виси накриво на стената. Ще се скрия в смрадливия канал на мивката или (по дяволите, защо пък не?) ще стана временно твоя сянка, но НЯМА ДА СЕ МАХНА ОТТУК! И знаеш ли защо? Защото тук ми харесва. Тук се чувствам като у дома си. Тук се чувствам точно толкова уютно, колкото в жалката ти, подсмърчаща от скръб душа."
Из "Рецепта за кошмари"
"Нещо в мен се опитваше да ми подскаже цялата абсурдност на положението, в което уважаван и амбициозен млад човек от висшето общество се намира, но бях твърде зает да си представям как непознати, висящи зад стъклата с жълтеникава течност, се гърчат в безплодни опити да опазят душите си. Това не беше убийство. Беше прекратяване на съществуването ти, отхвърляне на Божията закрила над теб, разбиване на хиляди парчета на вярата ти, докато усещаш как изтичаш в празнотата и мразовитата паст на Отвъдното те поглъща завинаги."
Този цитат е от сборника "Зовът на Лъвкрафт", където родни хорър майстори отдават почит на един от най-великите писатели в жанра.
За къде сме без Едгар Алан По?
"Старателното изследване на кариерата му пък ми даде да разбера, че злощастието на човечеството се дължи на неспазването на няколко прости хуманни закона; че ние като вид притежаваме някои недоразвити страни и че дори днес сред целия мрак и лудост, обзели разсъжденията ни по великия въпрос за съдбата на човечеството, не е изключено, при наличието на определени необичайни и изключително благоприятни условия, човекът - индивидът - да бъде щастлив."
Из "Измамата като точна наука"
„Способноста към анализ не трябва да се смесва с простата изобретателност, понеже аналитикът е всякога изобретателен, а изобретателният човек често пъти се оказва крайно неспособен за анализ. Умението да се измисля и комбинира, в което обикновено се проявява изобретателността и за което френолозите (съвсем погрешно според мене) отреждат особен орган, считайки тази способност за първична, нерядко се наблюдава и у онези, чието умствено равнище във всичко останало граничи с кретенизма - както неведнъж е било отбелязано от писателите, които рисуват бита и нравите.”
Из "Златният бръмбар"
Време е за фентъзи. Анджей Сапковски няма равен, а поредицата за Гералт от Ривия аз вече я изчетох от до. Нека си припомним някои моменти.
"Ярпен мълча дълго, гледайки вещера изпод гъстите си вежди.
- Прогресът е като стадо свине - каза той най-накрая. - Така трябва да се гледа на него и така трябва да се оценява. Като стадо свине, бродещи из кочината и двора. Фактът на съществуването на стадото носи изгода на селското стопанство. Има джолани, има салам, има сланина, има пача. Накратко - има полза. А на всички им се повръща, защото навсякъде е пълно с лайна."
Из "Господарката на езерото"
"Вещерът въздъхна. Случвало му се беше неведнъж и два пъти да вижда резултатите от действието на безопасните телепорти, беше участвал в сортирането на останките на хора, използвали телепорти. Затова беше наясно, че приказките за безопасните телепортали са подобни на твърденията: моето куче не хапе, моят син е добро дете, този бигос е пресен, ще ти върна парите най-късно вдругиден, нощувах у една приятелка, сърцето ми е изпълнено с любов към родината и... отговори на няколко въпроса и веднага ще те пуснем."
Из "Сезонът на бурите"
Джордж Р.Р. Мартин ще бъде отразен кратко, но съдържателно.
"Един храбър доносник е толкова безполезен, колкото един страхлив рицар."
Из "Игра на тронове"
Време е за трилъри и криминалета.
Чета много Ю Несбьо. А неговият старши инспектор Хари Хуле, къде пиян, къде трезвен, си върши работата повече от успешно.
"- За да оцелееш сам, трябва да откриеш какво харесваш в себе си. Според повечето хора доброволната самота е признак на асоциално поведение и егоизъм. Така обаче си напълно независим и не завличаш и близките си на дъното, ако си тръгнал натам. Мнозина се боят от самотата, но мен тя ме направи свободен, силен и неуязвим."
Из "Спасителя"
"Хари погледна овалното прозорче над масата, вече покрито с влага. Илюминатор. Космически кораб. Внезапно му хрумна да избърше запотеното стъкло. Навярно ще открие, че се намират в космоса - двама самотни астронавти в Мъглявината Конска глава на борда на летящ фургон. Едва ли би изглеждало по-невероятно от онова, което тепърва се готвеше да разкаже."
Из "Немезида"
"А после тя дойде. Седна разкрачено върху него. Пъхна юздата в устата му и дръпна. Главата му се завъртя. Тя се наведе над него и дъхът и стопли ухото му.
Огнедишащ дракон. Безсловесно, пращящо съобщение на телефонен секретар. Удряше го с камшик по бедрата, над хълбоците, а болката беше сладка и тя казваше, че скоро ще бъде единствената жена, която той ще е в състояние да обича, затова в негов интерес е да го разбере възможно по-скоро.
Едва когато слънцето освети най-горните керемиди, тя отпусна хватката."
Из "Пентаграма"
Майкъл Конъли и Хари Бош също са ми скъпи на сърцето.
"През целия си живот Хари Бош беше вярвал, че има мисия. И за да я изпълни, трябваше да е неуязвим. Трябваше да направи неуязвими и себе си, и живота си, за да не може никой да му попречи. Всичко това се бе променило в деня, в който видя дъщеря си, за чието съществуване не подозираше. В този момент беше разбрал, че едновременно е спасен и изгубен. Завинаги щеше да остане свързан със света по начин, познат само на бащите. Но също щеше да бъде изгубен, защото знаеше, че някой ден ще я открият тъмните сили, срещу които се бореше. Нищо, че ги разделяше цял океан. Знаеше, че някой ден ще се стигне дотам - мракът щеше да я намери и използва, за да го спре.
И този ден беше настъпил."
Из "Деветте дракона"
Следва изненадваща мисъл от екшън на Родърик Торп.
"Онова, което изчезваше от този свят, беше разбирането, че си трува да се грижиш за други хора. Много малко хора вече живееха като съседи. Животът беше така организиран, че да държи хората на разстояние един от друг. Човешките същества започваха да се чувстват гости на собствената си планета.
Проектантите на тази сграда се бяха интересували повече как да възвеличат шепа петролни пирати чрез внушителната площадка, вместо да предвидят няколко дръвчета и пейки, където хората да могат да седнат и да си поприказват."
Из "Нищо не е вечно"
Дъглас Кенеди бе една от приятните за мен изненади.
"Минаваме през живота си и се преструваме, че трудът ни има някакво висше предназначение - нещо отвъд материалните цели като покрив, облекло и храна. Но, в края на краищата, всъщност работим, за да си запълним времето, да избягаме от сблъсъка с тъй оскъдното значение на съществуването си. Стой зает, стой стресиран - и не ти се налага да разсъждаваш над празното безсмислие на престоя си тук, на тази планета. Или над задънената улица, в която си попаднал. Задънена улица, в която, в крайна сметка, със сигурност сам си се наврял."
Из "Мъртво сърце"
Борис Акунин и Ераст Фандорин = КЛАСА!
"- Прочетохте ли нещо интересно? - попита тя с небрежен израз. - Наистина не мога да ги разбера тия, дето четат вестници. Истински важните неща стават не с другите хора, а с теб самия, и то вътре в теб. Това не го пишат по вестниците."
Из "Любовница на смъртта"
Ред е на фантастиката. Робърт Шекли ме кефи много. Особено чувството му за хумор.
"Когато човек има проблеми, той се съветва с някой бог. Когато някой бог си има главоболия, той се съветва с човек. Така си е открай време. Всеки приписва на другия мъдрост, която сам не притежава. И - ама че странно място е Вселената - всеки често успява да даде на другия съвет как най-добре да действа."
Из "Домът на боговете"
"Не се надявай да надхитриш Усукания свят. Той е по-голям и по-малък, по-дълъг и по-къс от теб. Той просто съществува.
Това, което съществува, не се нуждае от доказателзтва. Същността на всички доказателства е стремежът да се създаде нещо. Доказателството е истинско само за себе си. То не свидетелства за нищо, освен за наличието на доказателство, а това нищо не доказва.
Това, което съществува, е невероятно, тъй като всичко е чуждо, ненужно и замъглява мисленето.
Възможно е тези бележки за Усукания свят да нямат нищо общо с него. Но пътешественикът е предупреден."
Из "Обмен на разуми"
Джеф Вандърмиър също има какво да предложи.
"- Всички живеем в непрекъснат сън - възразих аз. - Будим се, когато нещо, някакво събитие, ако щеш, някакво дразнение смути това, което приемаме за действителност."
Из "Анихилация"
Ето и сентенция от Нанси Крес.
"Много отдавна Мариан беше забелязала по колко различни начини реагираха хората на немислимите катастрофи. Някои се пазаряха. Някои се шегуваха. Някои отричаха. Някои обвиняваха. Някои рушаха. Някои се молеха. Някои пиеха. Някои се вълнуваха, сякаш през целия си живот тайно бяха очаквали такава драма. Очевидно нищо не се беше променило."
Из "Братовчедите от вчера"
Закъде сме без гениалния Филип К. Дик?
"Колко глупаво е всичко това, този страх. Някой се опитва да ми причини нещо, и то тук, в моята собствена къща. Пред собствените ми очи.
И пред очите на нещо друго. Пред погледа на някакво нещо. Което, за разлика от малката черноока Дона, никога не мига.
Какво ли виждат камерите? Имам предвид, какво виждат реално? Проникват ли в главата ми? Проникват ли в сърцето ми? Вижда ли инфрачервената холокамера - последна новост на техниката - какво става в мен или нас? Ясно ли ни вижда или помътняло?
Надявам се да ни вижда ясно, защото аз вече не мога да виждам какво става в мен. Виждам само мрак. Мрак отвън, мрак отвътре.
Надявам се, заради всички нас, че камерата се справя по-добре. Защото, ако камерата вижда само помътняло, по моя начин, тогава ние сме прокълнати и пак прокълнати, и то вероятно завинаги, и до смъртта си ще знаем толкова малко, и няма да разбираме добре дори малкото, което знаем."
Из "Камера помътняла"
Следващите цитати са от произведения, които не искам да обиждам, категоризирайки ги просто в някакъв жанр.
Стартираме с мъдрост от Дж. Д. Селинджър.
"Казах и, че не е закъсняла, но всъщност беше закъсняла десетина минути. Не ми пукаше от това обаче. Всички глупави карикатури в <<Сатърди ивнинг поуст>> и други такива, които показват младежи, застанали по ъглите на улицата със страшно сърдити физиономии, защото момичетата им са закъснели, са чиста измислица. Ако момичето дойде на срещата, и при това е красиво, кой ти гледа дали е закъсняло?
Никой."
Из "Спасителят в ръжта"
Владо Даверов не е никак по-назад.
"До срещата имаше доста време примерно, ако си закъсал на някаква непозната гара и чакаш единствения влак, за да те прибере и същевременно някакви си два-три мига, ако си осъден на смърт, аз преживях това време и като осъден на смърт, и като зарязан от времето пътник на непозната гара, изчаках петнадесетина минути след като отвориха столовата, после влязох вътре с подкосени крака и оставих съдбата да прави с мен каквото си иска."
Из "Вчера"
Ето нещо и за бунтарите. От Братя Мормареви.
"- Нищо не разбираш - отвърна Пантата - Дълбокото дишане прочиства белите дробове. Ти какво спортуваш?
- За какво ми е да спортувам, аз ще ставам философ.
Пантата спря да тича, замисли се и каза:
- Тогава тренирай футбол. От нашите футболисти по-големи философи няма."
Из "Войната на таралежите"
Завършекът ще е комедиен. Така ще е най-здравословно. Това е и начинът, по който трябва да възприемаме случващото се около нас. Предимно.
Смял съм се с глас с Джеръм К. Джеръм
"Струваше ми се, че при това излетуване все върша повече работа, отколкото ми се полага, и това вече почваше да ми тежи.
Винаги ми се струва, че върша повече работа, отколкото е редно. Не — и бих искал да подчертая това, — не защото съм против работата; аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам. Приятно ми е да имам работа: самата мисъл да ми я отнемат ще накара сърцето ми да се пръсне.
Не можете да ме натоварите с премного работа; да трупам една работа подир друга вече е станало почти страст за мене: кабинетът ми е така препълнен с такива работи, че едва ли има и инч свободно място за още една. Скоро ще трябва да пристроя някакво друго помещение към него.
При това, добре се грижа за работата си. Истината е, че част от работата, която имам в къщи, вече стои от дълги години, без да я докосна даже с пръст. Просто се гордея с работата си. Издърпвам я от време на време и я отупвам от праха. Никой не пази работата си тъй непобутната, както аз.
Но макар и да умирам за работа, все пак искам да съм обективен. Не питам за повече работа, отколкото ми се полага."
Из "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)"
Коментари
Публикуване на коментар