"Вечерта седна по турски над градчето, въздухът звънна пропит от дъх на гнила шума."
Иван е обикновен ученик от девети клас в Единната гимназия с преподаване на немски език. Емоциите, които бушуват в душата му, както и мислите, прескачащи в неговата главица на деветокласник, по нищо не се различават от тези на съучениците му. По това време в училището обаче се случват редица значими събития, в центъра на повечето от които, по стечение на обстоятелствата се оказва все нашият Иван.
"- От понеделник - на репетиции!
Само дето единият допълни - Иване, а другият Холдън."
Владо Даверов е написал невероятен роман, който се чете с усещането за горчива наслада. Лично аз изпитах много различни състояния на духа, които мога да посоча без колебание - забавление, понеже ми беше смешно на места, но най-вече в началото; тъга, която се стовари отгоре ми без предупреждение; и страх, паника някаква, все едно съм беглец и се укривам. Да, ако искате потвърждение, ще ви доверя, че някъде след средата на романа се слях напълно с централния персонаж на автора и имах чувството, че съм на неговото място. На този толкова симпатичен Иван. Или наричан още Ханс, Брънджи, че и Слънчевия.
Езикът, който Владо Даверов е използвал за написването на книгата, е преди всичко красив. Текстът му е жив организъм, а думите му предизвикват гняв, смях и болка с лекотата, с която аз щракам с пръсти. Описанията му са запомнящи се, отлично въвеждащи ни в обстановката, както и богати на сравнения и по този начин пъстротата на словото му изглежда недостижима в своята гениалност. Силата на този текст аз изпитах сякаш физически. Може би по подобен начин бих се чувствал ако се засиля и се блъсна в тухлена стена. Така ми се отрази долу горе и "Вчера".
Образите, които писателят е създал са жестоки, култови и неповторими! Няма да ги изреждам всички по ред, но те са много, все са интересни, а когато са ни представени с по две изречения и ние вече ги приемаме за близки, това говори за брилянтност. Персонажите от романа ще изскочат пред вас с отличителни белези, строга индивидуалност, особености в характера и речта, облекла, прически и общо взето всичко, за което се сетите. Че то само сцените с директора Цончев и неговите неповторими реплики заслужават отделен текст, в който да се беседва надълго и нашироко!
"Мъжът запали нова цигара. Не беше преставал да ме наблюдава тайно още от самото ми появяване, но сега вече го правеше съвсем открито, просто стовари погледа си върху мен и забрави да го отмести. Почти разбрах какво ще ме попита, или пък като че ли той ме попита, не, не, досетих се сам.
- Бяхме съученици- казах. - Нищо друго.
- Да - кимна мъжът. - Да, да... Благодаря!"
Представената ни история се развива в няколко месеца и стои важна и ангажираща. Това ще ви накара да залепите муцуни между кориците и да не отклоните поглед чак до последната страица. И независимо, че случващото се е ситуирано в недалечното минало, в едни други времена, то събитията биха могли да се случат и сега под някоя друга форма. И то на всеки.
Делнични дни. Почивни дни. Месец след месец. Кръговрат на живота. Колко обикновено, нали? Но аз бях тотално впримчен в историята, развеждаща ни из училищни стаи, коридори и да не забравяме и плаца. Учителите, които не са сигурни как да реагират в различните ситуации. Правотата на реакциите им е пък съвсем отделна тема. Учениците, които сякаш няма да се примирят с опцията да гледат отстрани или да се носят по течението, а активно искат да участва в събитията. И съдбата, която е приготвила един куп неочаквани изпитания за нервите и духа на всички участващи.
Отново трябва да похваля този прекрасен Владо Даверов, задето е създал на пръв поглед не кой знае колко велики ситуации, които обаче ме караха да тръпна и да копнея. Уж все неща от ежедневието на ученика, които обаче ме развълнуваха не на шега, ускориха пулса ми и аз изпитвах болезнената нужда да разбера какво ще се случи малко по нататък. Повярвайте ми - това далеч не ми се случва с всяка книга. То е като да гледаш фокусник, правещ изумителни номера. И в момента, в който магьосникът трябва да изкара заек от шапката, той прави нещо невиждано феноменално, с което шашка дори и колегите си в занаята.
"До срещата имаше доста време примерно, ако си закъсал на някаква непозната гара и чакаш единствения влак, за да те прибере и същевременно някакви си два-три мига, ако си осъден на смърт, аз преживях това време и като осъден на смърт, и като зарязан от времето пътник на непозната гара, изчаках петнадесетина минути след като отвориха столовата, после влязох вътре с подкосени крака и оставих съдбата да прави с мен каквото си иска."
Допълнително ме изкефи и отношението на писателя, който се държи с нас читателите, като дори не го подлага под съмнение, сякаш вече сме чели шедьовъра "Спасителят в ръжта". И понеже аз в началото на годината имах удовлствието да се запозная с романа на Дж. Д. Селинджър, няма да си кривя душата, се почувствах още по-добре.
Случай с толкова безследно изчезнал човек няма да откриете нито в засукано криминале, ното в книга с отвличане от извънземни. Не знаете нищо за породата овчи-коне? Стоп! Не търсете в дебелите енциклопедии, тука ще подразберете това онова. И въобще книги с описани в тях чудеса - бол, но най-сетне една да изпъкне с това, че описва чудо, което не е само за три дни.
Не знам по какъв друг начин, а имам силната необходимост, да ви накарам, ако все още не сте, да посегнете към този толкова кратък, но невъобразимо истински роман. Защото е добре да знаете какво е било "Вчера", за да се опитате да не го допуснете днес. Но там гаранции, сигурен съм, няма. Особено ако не е било грешно.
Лична оценка: 10/10.
Коментари
Публикуване на коментар