Едгар Алан По - "Измамата като точна наука"

Като чисто моя грешка отчитам, че "Измамата като точна наука" ми е първи досег с творчеството на големия американски творец Едгар Алан По. Вероятно първо човек трябва поне малко от малко да има представа с какво се захваща и какво да очаква, но стореното - сторено. Впуснах се в новото приключение без предразсъдъци и книгата вече е прочетена.

След като се посветих в "Измамата като точна наука", с което есе е дадено начало на книгата, се забучих в "Колибата на Ландор" и реакцията ми не бе никак положителна. Последваха няколко разказа, които не схванах изцяло и някак си започнах да се подготвям да хейтя. Постепенно обаче се увличах все повече и повече в прозата на автора, която сякаш владее силата на хипнозата и докато се усетя бях преполовил сборника с есета, разсъждения, очерци, размисли и разкази. И стигнах до безкрайно невероятно, имайки предвид умствените ми способности, изцяло мое си умозаключение. Най-вероятно текстът в книгата е защитен от невидимо силово поле, което отблъсква всякакъв вид критика. А по-агресивната такава, например хептен ганьовската, прсташка и откровено хейтърска, някак пробива тъй нареченото поле, но оттатък бива преобразувана в... хвалебствия!

"Старателното изследване на кариерата му пък ми даде да разбера, че злощастието на човечеството се дължи на неспазването на няколко прости хуманни закона; че ние като вид притежаваме някои недоразвити страни и че дори днес сред целия мрак и лудост, обзели разсъжденията ни по великия въпрос за съдбата на човечеството, не е изключено, при наличието на определени необичайни и изключително благоприятни условия, човекът - индивидът - да бъде щастлив."

Ето на този феномен станах свидетел, та в такъв момент не е трудно човек да повярва в чудеса. До края на "Измамата като точна наука" аз вече бях запленен от поместените произведения вътре, както и от невероятно магичния стил на Едгар Алан По, който няма как да не е писал повече от половината неща с иронично тъжна усмивка на лице.
Любими творби са ми "Измамата като точна наука", "Никога не казвай <<продавам си душата на дявола>>", "Творческата биография на Тингъм Боб, Esq.", "Изтърбушеният човек", "Безподобното приключение на някой си Ханс Пфал", "Ти си оня човек", "Три недели в седмицата" и "Прхблем с набхра", които са оригинални, забавни и находчиви. Много от останалите произведения със сигурност си заслужават, като описателната част на всяко едно е свръх напоителна.

Цялостната картина ни представя един неочакван театър на абсурда. Потвърждават се, че дори се и затвърждават лъжи. Отричат се истини. Описват се невъзможни маневри и приключения. Разсъжденията и анализа на човешките емоции и действия са неизменна част от текста. Дори и неразбрано, случващото се между първа и последна страница, оставя впечатление за важно.
Измамата, прдставена ни като точна наука, е старателно обяснена и из основи разчепкана. Дали е приложима в представения ни вид? Не мога да твърдя, понеже, разбира се, че така ще кажа, аз опити в тази насока не съм правил. Но ако някой знае все пак нещо, нека драсне анонимен коментар. Все ще има кой да се възползва от изложените хитроумия.
Лична оценка: 8.7/10