Ю Несбьо - "Пентаграма"

Летният сезон в Осло е сезонът на всеобщия отпуск за полицаите. Възможно най-неподходящото време сериен убиец да прояви активност. Това обаче се случва, а ченгетата, особено Хари Хуле, изглеждат сварени по бели гащи.
Убити са няколко добре изглеждащи млади дами. Местопрестъпленията крещят - "ТОВА СА РИТУАЛНИ УБИЙСТВА". Жертвите са с по един отрязан пръст, а до тях неизменно бива намерен червен скъпоценен камък, шлифован във формата на звезда.
Време е силите на реда да се намесят, но кой на първо четене не е в отпуск? Симпатичната и притеснителна работохоличка Беате Льон, представена ни в предната книга на Ю Несбьо "Немезида". Винаги добре изглеждащият Старши инсспектор Том Валер, ъфкорс. И пропадналото пиянде Хари Хуле, което закъснява постоянно, ако изобщо реши да излезе от кръчмата.
Бярне Мьолер е изправен пред тежката ситуация да състави екип, който да залови най-мръсния и хлъзгав тип убиец - този, който на пръв поглед няма мотив. Том Валер е начело, а Хари Хуле е заставен да работи в тясно сътрудничество с него.

"А после тя дойде. Седна разкрачено върху него. Пъхна юздата в устата му и дръпна. Главата му се завъртя. Тя се наведе над него и дъхът и стопли ухото му. 
Огнедишащ дракон. Безсловесно, пращящо съобщение на телефонен секретар. Удряше го с камшик по бедрата, над хълбоците, а болката беше сладка и тя казваше, че скоро ще бъде единствената жена, която той ще е в състояние да обича, затова в негов интерес е да го разбере възможно по-скоро.
Едва когато слънцето освети най-горните керемиди, тя отпусна хватката."

Сещате ли се, как когато сте се заели здраво с някоя поредица, която ви кефи много, ви се струва, че всяка следваща книга е по-добра от предните? Дори и обективно погледнато това да не е така, то на първо четене поне така се усеща. Е, тук случаят не е такъв и имаме една от най-слабите книги в поредицата.
Това обаче нищо не значи, защото нивото изначално е твърде високо и нямаме повод за вайкане. Има го и момента с високите очаквания след бруталния шедьовър "Немезида", който ако погледнем трезво на нещата, е много трудно да бъде надминат.

Силни черти на "Пентаграма" са пиянските изцепки на Хари Хуле, които заемат огромен обем от съдържанието. Задълбочил се в случая с убитата колежка Елен Йелтен и напълно провалил се, Хуле бива изритан от жената на сърцето си Ракел. Апатията и безразличието го владеят изцяло и понеже му е все едно дали е на работа, дали е в кръчмата или пък пиян в къщи, Бярне Мьолер се вижда принуден да го уволни. Добре поне, че старши инспекторът в един момент решава да си изкара предизвестието.
Взаимоотношенията на Хари с огорчената Ракел също докосват сърцето. Между тях се усещат напрежение, обида от някои постъпки и казани думи, както и романтични чувства. Сложна ситуация, от която зависи взимането на алкохолно зависимия детектив в ръце.

"Часовникът над вратата сочеше девет без петнадесет. Денят едва започваше, а Хари вече нямаше сили. Приличаше на стар, умиращ лъв: следваше събратята си, с които някога е представлявал предизвикателство за сегашния водач. Не че някога е имал амбицията да бъде лидер, но все пак падането беше от високо. Можеше само да се спотайва и да се надява някой да му подхвърли кокал."

Голяма част от разследването обаче ми беше средна работа, на места дори скучна. Авторът е допуснал да изпъкне една от слабите страни в писането му, проявяваща се при разплитането на случая, характерна по-скоро за първите две книги от поредицата. Говоря за момента, в който Хари получава прозрение, не защото се е трудил, бъхтил или много мислил, а защото сякаш самият Несбьо му е казал какво става в момента. Серийният убиец пък бе представен излишно мистериозно, от което книгата за мен губи.
Всички знаем как завърши "Немезида" и определено по-интересен момент от разледването на убийствата бе въпросът дали Хари ще разобличи и залови Принца. Тук идва ред на най-доброто, което можеше да се случи въобще. Картите са раздадени. Хуле е на прав път и има нужда само да си изиграе добре ръцете. Противникът е интелигентен и физически силен. И романът ни дава жестокия сблъсък, който чакаме вече от няколко книги. Страхотен финал, който сякаш слага край на поредицата. Добре поне, че знам, че има следващи книги и няма да се тревожа.
Лична оценка: 7.3/10