Иван Атанасов - "Рецепта за кошмари"

Ще започна с най-очевидното - корицата. Вижда се, че става дума за мега яката работа. Така трябва да изглежда според мен всяка книга на ужаса - от километри да си личи кой жанр обслужва.
"Рецепта за кошмари" е сборник с 24 разказа, предимно хард хорър, на таланливия български преводач, рецензист, редактор и писател Иван Атанасов. Повечето от творбите са на много високо ниво, а както казах стилът е твърд и няма опасност да се натъкнете на захаросване или някакъв вид омекотяване на удара. Напротив - Ванката удря с чук. Мощно и до разцепване.
Няма да се спирам подробно върху всеки един от разказите, но ще си направя кефа да подредя моя личен топ 10:

10. "Снежния човек" е най-драматичното изпълнение. От него лъха на обречена безнадеждност.
09. "Вторият етаж" е за борбата на всяка цена да бъдат постигнати целите. Макар и обграден от мрак, далият тържествено обещание Джани, ще се стреми допоследно да го изпълни.
08. "Бзззз" - питали ли сте се какво е да имаш изключително добре развит слух?
07. "Самвете" е неземна красавица, по която няма как да не си паднеш. Красива зимна картинка, в която само пейзажът е безопасен.
06. Не вярвайте на обещанията на "Вещицата от хълмовре Сайс".
05. В "Есенните хора" се натъкваме на необичаен обир, извършен от необичайна дружина.
04. Измъчваният от кошмари Джак Нортън слиза в "Метрото", за да срещне страховете си и евентуално да ги преодолее.
03. В "Опашката на Дявола" имаме кандитат за безсмъртие.
02. В "Господин Бакман" майката на Томас изперква след смъртта на съпруга си и видялото се в чудо момче се грижи за нея. Лудата обаче има лошия навик да се мисли за другиго.
01. "Горкият мистър Хайд" освен ужасяващ е забавен и гнусен. И много находчив. Имате задръстена тоалетна? Не се притеснявайте, решение е просто.

Опитах да ги зачекна най-бегло, че да не спойля излишно, понеже удоволствието от четенето не бива да се разваля. Изборът бе труден, защото разкази като "То дебне в мрака", "Лемегетон", "Зората на мъртвите", "Нощен клуб", "Дръпни си" и "Да обичаш сукубус" са също сред добрите в сборника. Като не изключвам по никакъв начин възможността на друг да му харесат пък съвсем различни истории от тези, които аз посочвам. Това е и ползата от количественото разнообразие в случая.

"Младежът поклати глава, за да се отърси от болезнените спомени и щракна ключа на лампата. Мракът отстъпи пред мъждивата светлина на шейсетватовата крушка, но не изчезна съвсем. Настани се в ъглите на стаята и остана да клечи там най-демонстративно, сякаш искаше да каже на Томас: "Виж какво, момче. Аз съм по-силен от теб. Не можеш да ме прогониш оттук. Даже да свалиш дъските, които си заковал на прозорците, да ги отвориш широко и да пуснеш вътре ярката слънчева светлина на деня, аз пак няма да изчезна. Ще се свия в цепнатините на пода, ще се притая зад мазната печка, зад прашния хладилник или зад онова евтино копие на Дали, което виси накриво на стената. Ще се скрия в смрадливия канал на мивката или (по дяволите, защо пък не?) ще стана временно твоя сянка, но НЯМА ДА СЕ МАХНА ОТТУК! И знаеш ли защо? Защото тук ми харесва. Тук се чувствам като у дома си. Тук се чувствам точно толкова уютно, колкото в жалката ти, подсмърчаща от скръб душа."

"- Помислете си само колко пари може да има в касата - продължи тарторът. - Щом тук намерихме цяла пачка, там сигурно са хиляди. Хиляди.
- Ти си луд - рече Зомбито. - Не знам за вас, но аз се махам. Тръгвам си още сега.
Дявола го изгледа мрачно.
- Ако си тръгнеш сега, кажи сбогом на бандата.
Зомбито преглътна, после се стрелна през вратата и избяга.
- Страхливец! - Дявола сви юмруци и се обърна към другите. - А вие? С мен ли сте или с онзи предател?
Те се спогледаха тревожно, но не помръднаха.
- А какво ще правим с толкова пари? - попита след малко Вещицата.
- Ще ги скрием, докато нещата се уталожат. А после... после ще си купим всичко, за което някога сме си мечтали.
- Плейстейшън 4 и по-мощен компютър - каза благоговейно Вампира.
- Електрическа китара и надуваема секс кукла - ухили се Вещицата.
- И мотори, с които да сваляме мацките. - Дявола грабна забравената на дивана брадва. - Майната му на панаира. Да вървим да намерим ключа!"

Авторът определено умее да изгражда атмосфера, която на места да се пука от напрежение и това го доказва особено с по-дългите си разкази, които никак не са малко. Чувството му за хумор е добро и ми хареса, че се използва в умерени количества. Не знам какви са плановете на Иван Атанасов, но определено бих имал интерес към роман, за предпочитане обемист, написан от него. Все пак всички знаем къде е силата на писатели като Стивън Кинг - в дългите произведения. И понеже Ванката определено е почитател на Краля на ужаса, то би трябвало не само да го знае, ами и да го сърбят ръцете да издаде такава книга.
Ужасът върху лист хартия е запазена марка на Иван Атанасов, който умее да всява страх в душите на читателя и не се колебае да го прави. Сборникът е задължителен за почитателите на жанра, защото едно, че е добър, второ, че е на смешно ниска цена, ами и идва с предписана рецепта. Възползвайте се.
Лична оценка: 7.5/10

Коментари