Родърик Торп - "Нищо не е вечно"

Джо Лийланд решава да прекара една уютна Коледа в компанията на дъщеря си. Слизайки от самолета, той разбира, че тя все още е в офиса си, като сключва някаква важна сделка. А и щерка му се води нещо като важна клечка, така че Джо бива поканен в сградата, където тя работи, да я почака докато приключи работата си.
В един от най-високите, от общо четиридесетте етажа на небостъргача, тече купон, от който чак стените и подът се клатят. Вместо да чака като тъпунгер насред силна музика и пияни и надрусани купонджии, Лийланд намира за уместно да се освежи и отива в банята, където прилага стар и изпитан трик - измива си краката. Докато той е в тоалетната, група терористи превземат сградата, взимайки десетки заложници. Те обаче не са предвидили едно - Джо Лийланд е бивше ченге, което се е занимавало със специални и секретни операции. Като една наистина добре обучена стара кримка, Джо преценява ситуацията и си изготвя план на действие. Решението е взето - терористите да бъдат избити до един и да бъде спасена дъщеря му.

"Онова, което изчезваше от този свят, беше разбирането, че си трува да се грижиш за други хора. Много малко хора вече живееха като съседи. Животът беше така организиран, че да държи хората на разстояние един от друг. Човешките същества започваха да се чувстват гости на собствената си планета.
Проектантите на тази сграда се бяха интересували повече как да възвеличат шепа петролни пирати чрез внушителната площадка, вместо да предвидят няколко дръвчета и пейки, където хората да могат да седнат и да си поприказват."

Книгата не ми хареса особено, като проблемите ми основно бяха два - справянето на протагониста с бандата лоши и прекалената публичност на случая. По първия - авторът не се е постарал изобщо Джо да се разправи колкото е възможно по-впечатляващо с терористите. При все, че подобен тип истории винаги изглеждат по-добре на екран отколкото на хартия, убеден съм, че е имало как сблъсъците да бъдат по-добри. Сега са кратки и невзрачни. Преобладава стрелба и бутане от високо. Липсваше ми поне една, а защо не и няколко, здрава ръкопашна схватка.
Какво имам предвид с проблем номер две - ами всички разбират, че сградата е превзета от терористи и вътре се вихри бивш копой, който ги елиминира. Пред небостъргача са полиция, медии, зевзеци. По едно време даже всички се свързат с Джо, понеже нашият човек свива радио станция от лошите, и си лафят.

От друга страна Лийланд си лафи по станцията и с терористите. По едно време се включва случаен слушател, който имал незнам си каква техника, та и той допринася за лаф моабета. А за капак Джо се свързва с прясно възлюбената си стюардеса, с която още нямат и една среща на кръст, ама си дават кураж по станциите. И всичко се отразява в реално време от медиите.
Много повече щях да се накефя ако Лийланд, както и всичко случващо се в сградата, бе останало инкогнито. Просто специалист в напечените ситуации сам срещу група бандити. Тактика. Стратегия. Напрегната тишина. Експлоадиращ екшън.
Мечти.
Лична оценка: 3.4/10