В „Златният бръмбар” героят, от чието лице се води разказа, ни запознава със своя приятел Льогран, който колекционира насекоми. Човекът е бил богат, но бива разорен след неуспешни бизнес сделки и бяга от цивилизацията на отдалечен и странен остров, където да живее усамотено. Веднъж при една от своите разходки Льогран се натъква на много странен бръмбар. Окраската и тежината му носят удачното определение златен. Но след тази находка отшелникът бива завладян от меланхолия, а в малко по-късен времеви отрязък от странна възбуда и налудничави мисли. Дали ставаме свидетели на загуба на разум или пък колекционерът на насекоми не е направил някакво немислимо откритие?
„Способноста към анализ не трябва да се смесва с простата изобретателност, понеже аналитикът е всякога изобретателен, а изобретателният човек често пъти се оказва крайно неспособен за анализ. Умението да се измисля и комбинира, в което обикновено се проявява изобретателността и за което френолозите (съвсем погрешно според мене) отреждат особен орган, считайки тази способност за първична, нерядко се наблюдава и у онези, чието умствено равнище във всичко останало граничи с кретенизма - както неведнъж е било отбелязано от писателите, които рисуват бита и нравите.”
По подобие на първия разказ, така и в „Убийството на улица Морг”, героят разказващ историята не е баш главен, а в центъра на вниманието е поставен неговия добър приятел - обеднелият аристократ със склонности на детектив-ентусиаст Дюпен. На улица Морг е извършено зверско двойно убийство. Убити са дъщеря и майка, които са живели мирно и тихо, без да пречат никому. За престъплението няма видим мотив. Свидетелите дават объркващи показания. Следите водят наникъде и полицията изглежда безсилна. Няма страшно - Дюпен има намерение да се намеси!
Завършекът, в лицето на „Спускане в Маелстрома” не се различава от предните истории и схемата на разказвач, не толкова важен, колкото персонажът, с когото ни запознава, е запазена. В разказът ще чуем историята на човек побелял за ден и с разбити нерви, след като едва се е отървал от ужасяващата прегръдка на смъртта. След злополучно излизане на риболов с шхуна, той и братята му попадат във водовъртежа Маелстром.
И в трите произведения на майстора на леещото се и обгръщащо ни отвсякъде слово Едгар Алан По най-важен елемент е логиката. В „Златният бръмбар” ни довежда до приключение, в „Убийството на улица Морг” спомага за шокиращо разкритие, а в „Спускане в Маелстрома” направо спасява живот. И в трите разказа, без нея няма да се стигне доникъде, като разсъжденията на героите са наистина методични и дълбоки.
Книгата е сред задължителните за прочитане. Но въпреки, че това се водят едни от най-добрите разкази на автора, ще се осмеля да вметна, че в „Измамата като точна наука” имаше неща, които дори харесах повече.
Лична оценка: 8/10
Завършекът, в лицето на „Спускане в Маелстрома” не се различава от предните истории и схемата на разказвач, не толкова важен, колкото персонажът, с когото ни запознава, е запазена. В разказът ще чуем историята на човек побелял за ден и с разбити нерви, след като едва се е отървал от ужасяващата прегръдка на смъртта. След злополучно излизане на риболов с шхуна, той и братята му попадат във водовъртежа Маелстром.
И в трите произведения на майстора на леещото се и обгръщащо ни отвсякъде слово Едгар Алан По най-важен елемент е логиката. В „Златният бръмбар” ни довежда до приключение, в „Убийството на улица Морг” спомага за шокиращо разкритие, а в „Спускане в Маелстрома” направо спасява живот. И в трите разказа, без нея няма да се стигне доникъде, като разсъжденията на героите са наистина методични и дълбоки.
Книгата е сред задължителните за прочитане. Но въпреки, че това се водят едни от най-добрите разкази на автора, ще се осмеля да вметна, че в „Измамата като точна наука” имаше неща, които дори харесах повече.
Лична оценка: 8/10
Коментари
Публикуване на коментар