- Аз съм, Който изричам правда и съм силен да спасявам."
Mali Spasitelj
За старши инспектор Хари Хуле от отдела за борба с насилието в Осло сякаш няма никакво значение, че е средата на декември и коледните празници наближават. Странно трезвен, особено за неговите стандарти, той прекарва времето си в работа, решавайки случай след случай.
Като стана дума за това, ще ми се да споделя, че романът започва по-различно от предните от поредицата, понеже първият случай, който Хуле довежда до успех, е сравнително кратък, много любопитен и разбира се, донякъде свързан с основното престъпление, което ще отрови живота на ченгето вследващите няколко дни. А целта му е интелигентно да въведе някои от лицата, които ще имат важна роля занапред, както и да ни покаже отношенията между старши инспектора и новия му млад партньор Халвуршен, към когото Хари се отнася строго, до голяма степен вживявайки се в ролята на ментор.
"Халвуршен се сети, че Хари веднъж каза: <<Онова, което отличава добрия от посредствения следовател, е способността му да забравя. Добрият следовател забравя всички случаи, когато интуицията го е подвела, забравя всички следи, оказали се погрешни, и се впуска наново в дебрите на разследването с предишния си наивен ентусиазъм.>>"
И преди Хуле е имал неприятности с кучета, но тук насмалко да гризне дръвцето. Насреща му се изправя черен мецнер, рядко срещана порода, която се оказва, че има остра непоносимост към пиячката. А Хари от своя страна открива неочаквана полза от нея.
И това е само загрявка. Скоро е извършено показно убийство на високопоставен служител на Армията на спасението. Убиецът е хърватски наемник, абсолютен професионалист, вършещ работата си докрай и труден за залавяне, познат като Малкия спасител. Достоен противник на Хари, който притежава редица качества, две от които, може да се каже, го превръщат в перфектна машина за убиване - не знае що е страх и на практика е... невидим.
Така че в случая не е важно кой е извършителя, а как да бъде хванат. А какъв е мотивът му? Кой е поръчителят? Хари Хуле ще трябва да хвърли всичко в битката с безстрашния хърватски боец. Нещо повече - бъдете сигурни, че ченгето, любител на чашката, ще бъде изправено до ръба на пропастта, от която завръщане не може да има.
"- Внимавай, Хари. Алкохолът те прави не само заядлив, а и много досаден. Не съм дошъл с намерението да ти отнемам самоуважението, топките или бирата. Проблемът ти в момента обаче е, че и трите неща се намират в тази чаша."
Магията се случва отново. След „Пентаграма”, която бе малко по-слаба част от серията, Ю Несбьо отново доказва, че е брилянтен. И докато има куп романи, които със сложните си резюмета могат да ви заблудят, че са качествени, то тук случаят е напълно противоположен - кратичкото резюме дори и не загатва за очакващото ви великолепие.
Многопластов сюжет, добре развити персонажи, с ясна мотивация в действията си, експресивно действие, като това се допълва от емоционален трясък, опустошително повествование и шокиращи, напълно неочаквани обрати. Атмосферата е наслоена със загадъчност, предизвикваща бумтеж в ушите. Хари е изненадващо трезв през по-голямата част от времето, като в това в случая има логика. Да, кучетата лаят, вият, протестират и искат своето. Вътрешната борба на невероятно добре изградения персонаж на норвежкия писател може да съсипе безпроблемно нечии нерви.
"- За да оцелееш сам, трябва да откриеш какво харесваш в себе си. Според повечето хора доброволната самота е признак на асоциално поведение и егоизъм. Така обаче си напълно независим и не завличаш и близките си на дъното, ако си тръгнал натам. Мнозина се боят от самотата, но мен тя ме направи свободен, силен и неуязвим."
В Осло е кучи студ. Температурите се въртят все около 20 градуса под нулата. Авторът не пропуска да ни опише при всяка удобна възможност заобикалящия героите му адски клинч, а това определено допринася за цялостния дискомфорт.
Смяна на началството, раздяла с любимата = на много работа и крах в личния живот... Хари ще има много да доказва дали е приспособим. И дали е възможно да остане цял. Изпитанието, което го застига този път наистина е брутално.
Не може да не сте попадали на книги, които действат като удар в корема. Удар, който ви изкарва въздуха. Тук този тупаник е последван от ритник в слабините, а за десерт получаваме и разтърсващ ъперкът в брадичката. Резултатът е тежък нокаут.
Лична оценка: 9.1/10
"Халвуршен се сети, че Хари веднъж каза: <<Онова, което отличава добрия от посредствения следовател, е способността му да забравя. Добрият следовател забравя всички случаи, когато интуицията го е подвела, забравя всички следи, оказали се погрешни, и се впуска наново в дебрите на разследването с предишния си наивен ентусиазъм.>>"
И преди Хуле е имал неприятности с кучета, но тук насмалко да гризне дръвцето. Насреща му се изправя черен мецнер, рядко срещана порода, която се оказва, че има остра непоносимост към пиячката. А Хари от своя страна открива неочаквана полза от нея.
Така че в случая не е важно кой е извършителя, а как да бъде хванат. А какъв е мотивът му? Кой е поръчителят? Хари Хуле ще трябва да хвърли всичко в битката с безстрашния хърватски боец. Нещо повече - бъдете сигурни, че ченгето, любител на чашката, ще бъде изправено до ръба на пропастта, от която завръщане не може да има.
"- Внимавай, Хари. Алкохолът те прави не само заядлив, а и много досаден. Не съм дошъл с намерението да ти отнемам самоуважението, топките или бирата. Проблемът ти в момента обаче е, че и трите неща се намират в тази чаша."
Столе Ауне
Магията се случва отново. След „Пентаграма”, която бе малко по-слаба част от серията, Ю Несбьо отново доказва, че е брилянтен. И докато има куп романи, които със сложните си резюмета могат да ви заблудят, че са качествени, то тук случаят е напълно противоположен - кратичкото резюме дори и не загатва за очакващото ви великолепие.
Многопластов сюжет, добре развити персонажи, с ясна мотивация в действията си, експресивно действие, като това се допълва от емоционален трясък, опустошително повествование и шокиращи, напълно неочаквани обрати. Атмосферата е наслоена със загадъчност, предизвикваща бумтеж в ушите. Хари е изненадващо трезв през по-голямата част от времето, като в това в случая има логика. Да, кучетата лаят, вият, протестират и искат своето. Вътрешната борба на невероятно добре изградения персонаж на норвежкия писател може да съсипе безпроблемно нечии нерви.
"- За да оцелееш сам, трябва да откриеш какво харесваш в себе си. Според повечето хора доброволната самота е признак на асоциално поведение и егоизъм. Така обаче си напълно независим и не завличаш и близките си на дъното, ако си тръгнал натам. Мнозина се боят от самотата, но мен тя ме направи свободен, силен и неуязвим."
Хари Хуле
В Осло е кучи студ. Температурите се въртят все около 20 градуса под нулата. Авторът не пропуска да ни опише при всяка удобна възможност заобикалящия героите му адски клинч, а това определено допринася за цялостния дискомфорт.
Смяна на началството, раздяла с любимата = на много работа и крах в личния живот... Хари ще има много да доказва дали е приспособим. И дали е възможно да остане цял. Изпитанието, което го застига този път наистина е брутално.
Не може да не сте попадали на книги, които действат като удар в корема. Удар, който ви изкарва въздуха. Тук този тупаник е последван от ритник в слабините, а за десерт получаваме и разтърсващ ъперкът в брадичката. Резултатът е тежък нокаут.
Лична оценка: 9.1/10
Коментари
Публикуване на коментар