Джордж Р.Р. Мартин - "Игра на тронове"

"Заиграеш ли играта на тронове, или печелиш, или загиваш."
Церсей Ланистър

След изгледани седем сезона от най-добрия сериал, съществувал някога - "Игра на тронове", познайте какво? Не съм готов да се разделя с героите, не съм готов да се откъсна от този суров свят на насилие и мръсни игри и определено не ми се чака до лятото на 2019-та за осми сезон, когато отново ще се потопим в безпощадната атмосфера на телевизионната продукция, и аз нямах друг избор, освен да започна книжната поредица. Единственото, което ме спираше досега бе обемът - петте книги са доста големички, но първата, озаглавена "Игра на тронове" не ме затрудни, даже мога да кажа, че я прочетох сравнително бързо. А удоволствието, което ми достави е неописуемо.

Поредицата, която засега включва пет тежки тома се нарича "Песен за огън и лед". Дребен факт, който реших да упомена, понеже сериала си го знаем като "Игра на тронове", а тук така се казва само книга първа. Но разликите с поредицата, поне засега, са дотук. Първи сезон на сриала е създаден точно по написаното в романа, със съвсем малки, дори незначителни за сюжета разлики. Това е и единственият минус на фентъзи епоса на Джордж Мартин, за който обаче самата книга вина няма, а именно, че докато четях имах чувството, че текстът ми е познат. Все едно го повтарям.

В Зимен Хребен пристига важен и преважен гост - Крал Робърт Баратеон. Владетелят на тези сковани от студ и огласяни от вълчи вой земи, лорд Едард Старк, го посреща подобаващо. Но освен Крал, Робърт е бил близък приятел на Едард, а причината, поради която му иде на гости е да му предложи пост, достоен за мъж като него. Става дума за Ръка на Краля, позиция овакантена поради неочакваната смърт на Джон Арин, предишният изпълнявал длъжността, а доверието на Краля към неговия приятел и бивш боен другар е огромно.
Нед е изправен пред невъзможността да откаже. Предложението не го блазни, пък и трябва да напусне любимия си Зимен хребет, оставяйки жена и деца. Но въпросът всъщност е следният - имаш ли правото да откажеш на Краля? Решението е взето, а Едард потегля редом с Робърт към окъпания в южно слънце Кралски чертог.
Дребна подробност - оказва се, че Кралят се е променил много с годините. А новата му Ръка сякаш няма ни най-малка идея какво го очаква на новата длъжност. Играта се играе по правила, които лорд Едард Старк сякаш не знае.

"Един храбър доносник е толкова безполезен, колкото един страхлив рицар."
Лорд Варис

Това мини резюме е просто покъртително нищожно спрямо величавата мащабност и невъобразимата сложност на сюжета. Описаните в него събития дават началото на поредица от интриги, заговори, откровени лъжи и гнусно доносничество. Чисто географски прескачаме от едно на друго място, като разстоянията са от порядъка на хиляди левги далечина - от Зимен хребет до Кралски чертог, а след това прекосяваме Тясното море и се озоваваме в земите на Дотраките. Заплахите от север са поверени на мъжете в черно - това са хората, които охраняват вала. Те следят пък за набезите на диваците, предвождани от Манс Рейдър.

Проследяваме съдбите на няклко героя, като това са Едард, Санса, Аря, Бран, Кейтлин, Джон, Тирион и Денерис. Забележете колко главни персонажа само, като за всеки е отделено достатъчно време, че да бъде развит и да застане пълнокръвен в читателския ни радар. Не ми се обяснява кой, кой е - ще изгубя излишно време.
Трябва да знаете обаче, че Джордж Мартин много хитро е разделил шедьовъра си на глави, именувани на тези герои, които вече отбелязах. Така на човек му е много лесно да се ориентира в обстановката. Примерно новата глава се зове "Бран", той е в Зимен Хребет. Следващата е наречена "Денерис" и се озоваваме във Вее Дотрак. Иде глава "Едард", която ни прехвърля в Кралски чертог.
А сложността, за която говорех, произлиза от факта, че всеки от тези герои среща други, които са не по-малко централни за сюжета. По този начин ще се сблъскате още с Роб Старк, Сандор Хрътката Клегейн, Церсей Ланистър, Джофри Баратеон, Петир Кутрето Белиш, лорд Варис, Тивин Ланистър, Великият майстер Пицел, Стария мечок, Самюел Тарли, сир Джора Мормон, хал Дрого... И да не продължавам нататък, че да не ви се завие свят.

Ще срещнете много родове, като якото е, че всеки си има собствен герб, че и свои си думи. Така примерно герба на Старките е вълчище, а девизът им е "Зимата иде". Това са все много готини детайли, които карат космите по кожата да настръхват.
Екшън, кървища и смазваща несправедливост - пригответе се да ги прегърнете. Романтична любовна история - забравете за такива лиготии. Светът, който ви очаква е суров, безмилостен и безкрайно брутален.
Играта на тронове представлява борба за власт и надмощие. В нея няма място за благородство и доблест. Тук печеливши ходове са нагаждането, хитростта и лукавството. Грубата игра с удари под кръста не е забранена. И е добре човек да ги знае тези неща, иначе попада в клопката на собствените си принципи. Защото колкото и да е неудобен железният трон, кандидатите да седнат на него са доста.
Лична оценка: 10/10