Дъглас Кенеди - "Мъртво сърце"

"Защо ти е да прахосваш живота си в преследване на щастието, когато единственото неподправено блаженство, което някога вкусваш, е мимолетно и случайно: душ след горещия ден, цигара с такъв страхотен вкус, че се чувстваш сякаш най-сетне си се сблъскал с пълното спкойствие.
Така де, за миг два."

Умореният от живота пишман репортер Ник Хоторн си въобразява, че е открил топлата вода. Малко преди да навърши четиридесет години, този не особено добре реализирал се в личен и професионален план, отегчен и преждевременно изхабен човек, си дава сметка, че не е пътувал никъде. Случайно попаднала му карта на Австралия го навежда на мисълта, че времето прекарано там може да се окаже убийствена почивка. Запленен от идеята Ник не разсъждава кой знае колко, а директно захожда към самолета.

"Това беше истинската опасност на пустинята: че празнотата и изостряше пълзящите в теб съмнения. Забравете ония глупости за величествените панорами, пред които всичките ти проблеми изглеждат незначителни. Тъкмо наопаки, те увеличават всеки малък страх, всяка склонност към самоненавист.  Защото тази природа ти съобщава: ти си едно нищо. По-добре стойте в градовете, където сте в безопасност, защото не сте сами.
Където не ви се налага да останете насаме със себе си."

Потърсете в мрежата и несъмнено ще се доберете до много интересни факти, свързани с Австралия. Аз лично знам, че е обитаван от едни от най-опасните и отровни животни и насекоми в света. В случая с централния персонаж на книгата става въпрос за любопитство, спрямо инфраструктурата на континента-държава. Така или иначе нашия репортер в средна възраст се озовава на мястото, където смята, че ще се забавлява, а съдбата му е приготвила едно друго и то определено няма да се побере в рамките обуславящи нормалното.
Небивала жега. Малки градчета отдалечени на по близо хиляда километра едно от друго. Тъмни нощи, през които не е удачно да се шофира. Семеен живот. Кое е излишното? Усещате ли, че нещо тук действително не пасва. Прочетете книгата, ако толкова държите да сглобите пъзела.

Дъглас Кенеди е сътворил доста приятно книжле, което ще ви преведе през няколко фази, описващи коренно различни настроения. Започваме лековато и хумористично, преминаваме към разочарование, последвано от рязко нахлуване на странното и завършваме с пълно изтрещяване, с акцент върху тежката психопатщина.
Ще намерите разсъждения върху дискусионни въпроси, като що е то щастие, защо човек трябва да работи, какво всъщност представлява брака, въпреки че изобщо не става дума за обикновените и спокойни състояния на разглежданите теми. Възможно ли е да има живот извън системата? Тогава кой определя правилата? Дъглас Кенеди има някои отговори за вас.

"Минаваме през живота си и се преструваме, че трудът ни има някакво висше предназначение - нещо отвъд материалните цели като покрив, облекло и храна. Но, в края на краищата, всъщност работим, за да си запълним времето, да избягаме от сблъсъка с тъй оскъдното значение на съществуването си. Стой зает, стой стресиран - и не ти се налага да разсъждаваш над празното безсмислие на престоя си тук, на тази планета. Или над задънената улица, в която си попаднал. Задънена улица, в която, в крайна сметка, със сигурност сам си се наврял."

Добър роман, написан с чувство за хумор. Заплахите в него не са една и две и идат все от различни посоки. Правилата за добре написан качествен трилър също са спазени, а ибухващата лудост може само да зарадва ценящите напрежението и страха от неизвестното. За мен най-полезна е поуката, че понякога очаквайки бедата, за която сме предупредени, влизаме в клопка, за която изобщо не подозираме.
Лична оценка: 8.5/10