Джеф Вандърмиър - "Анихилация"

Не знам дали сте минали психо теста, което впрочем си е изцяло във ваш интерес, но е време да стягате багажа, защото ви предстои експедиция до Зона X. Преди това обаче отворете съзнанията си, подгответе и възприятията си, понеже това е територия, в която е възможно да се натъкнете буквално на всичко.

"Трябва да разберете как се чувствах в онзи момент и как сигурно се чувстваше геодезистът - ние бяхме учени, свикнали да наблюдаваме природните явления или резултатите от човешката дейност. Не бяхме подготвени да се сблъскваме със свръхестественото, както изглеждаше. В необичайни ситуации човек може да намери успокоение дори в някого, когото смята за враг."

Четири жени - биолог, геодезист, психолог и антрополог са членовете, които съставляват компактна групичка, цанена за разузнавателна мисия в така наречената Зона X. Преди това е имало единадесет подобни мисии, като повечето от тях завършват странно, а някои направо злощастно. Самото място представлява дива земя, разположена близо до военна база. Много кураж се изисква, човек да кандидатства доброволно за такъв вид задача, защото по всичко личи, че сблъсъкът със свръхестественото е неизбежен.

Романът е преди всичко супер кратък, но за сметка на това съдържателен. Той се явява и първа част от трилогия, така че повествованието ще търпи развитие и надявам се обрати. Историята ни е предадена през очите на биолога, а това е и персонажът, за когото научаваме най-много. В негово лице имаме затворена жена, която е обсебена от работата си. Различни случки от детството и, както и от личния и живот, на по-късен етап, са ни представени под формата на ретроспекции. Това определено ни кара да я чувстваме по-близка.

"- Всички живеем в непрекъснат сън - възразих аз. - Будим се, когато нещо, някакво събитие, ако щеш, някакво дразнение смути това, което приемаме за действителност."

За останалите членове на екипажа научаваме твърде малко и то пречупено през призмата на мирогледа на биолога. Ако и се доверявате на преценката, то вярвайте си, никой не ви спира!
През по-голямата си част книгата представлява разсъждения. Биологът мисли, наблюдава, върши си работата, но Зона X е място, което без проблем може да обърка всекиго. Там нормалното и странното могат да разменят твърде бързо местата си. Неизвестността е побъркваща, а мисията се оказва нещо твърде различно от предварително разясненото.
Зона X е красиво място, твърде неподходящо обаче за пикник. Само от странните звуци с неизвестен източник ще ви побият тръпки, а когато падне нощ тъмнината ще ви обгърне физически. Атмосферата, която ще усетите е тинесто лепкава и колкото повече шавате над страниците, толкова повече ще затъвате. А при някои от сцените, в които групата разузнава неизследвани места, се усеща полъх от творчеството на Лъвкрафт, което всъщност е доста приятно. И всичко това говори за една хубава книга, която в никакъв случай обаче не бива да се величае или превъзнася, понеже хубави книги има колкото щеш.
Лична оценка: 7/10