Джеръм К. Джеръм - "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)"

Разклатеното здраве, автозаблудата от наличието на такова или абсолютно невярното твърдение за съществуването му, на трима мъже, представителна извадка на английската интелигенция от 19-ти век, налага вземането на спешни мерки. Джей, Джордж и Харис решават, че страданията им са породени най-вече от стрес и нерви, поради забързания начин на живот, а лекът е един - откъсване от сивото ежедневие, като се отдели време за качествена почивка.

Решението е взето - тримата ще се натикат в лодка за две седмици и ще разглеждат красотите, които предлага река Темза. Компания ще им прави, разбира се, неотлъчният им спътник Монтморенси, който е енергичен и доста палав фокстериер. Съставя се план за спане, хранене, пране и други дреболии от този род. Но веднъж качени на лодката тримата юнаци ще осъзнаят важни истини, както и ще усвоят мъдри житейски уроци, а именно, че плановете доста често са надценен фактор, а пътешествието, в частност, може и да не мине чак толкова весело и безпрепятствено.

"Струваше ми се, че при това излетуване все върша повече работа, отколкото ми се полага, и това вече почваше да ми тежи.
Винаги ми се струва, че върша повече работа, отколкото е редно. Не — и бих искал да подчертая това, — не защото съм против работата; аз обичам работата; тя просто ме омайва. Мога по цели часове да седя и да я гледам. Приятно ми е да имам работа: самата мисъл да ми я отнемат ще накара сърцето ми да се пръсне.
Не можете да ме натоварите с премного работа; да трупам една работа подир друга вече е станало почти страст за мене: кабинетът ми е така препълнен с такива работи, че едва ли има и инч свободно място за още една. Скоро ще трябва да пристроя някакво друго помещение към него.
При това, добре се грижа за работата си. Истината е, че част от работата, която имам в къщи, вече стои от дълги години, без да я докосна даже с пръст. Просто се гордея с работата си. Издърпвам я от време на време и я отупвам от праха. Никой не пази работата си тъй непобутната, както аз.
Но макар и да умирам за работа, все пак искам да съм обективен. Не питам за повече работа, отколкото ми се полага."

За пръв път чета книга на Джеръм К. Джеръм и определено ще прегледам и другите неща на автора. Четивото е леко, не натоварва и е много забавно. Когато говорим за хумор обаче трябва да знаете, че тук наличният е типичен английски и няма нищо общо с насилените и цинични американски смешки. Много изтънчена, боравеща умело с иронията и пародията - така може да бъде описана комедията в "Трима души в една лодка". Айде за кучето няма да става дума.
Аз много обичам този тип шеги, така че нямах проблем. Но има и друго - романът със сигурност ще ви хареса и ако сте от хората, които в определен период се чувстват пълни каръци. От типа, дето нищо не ви връзва.

Нека разкажа кратка история. Честна дума - вече бях почнал книгата. Излизам от нощна смяна и се прибирам вкъщи. В дворчето обаче се натъквам на нахалния котарак, който все преследва двете домашни котки. Въпросният мъжкар е станал доста нагъл и вече дори не бяга като го пъдя. Явно знае, че не удрям животни. Този път обаче избеснях от безочието му и в миг на яростно заслепение хванах някакво шише, беше ми в близост, и го метнах по четериногото. Котаракът избяга недокоснат, но шишето падна и се пръсна, а течността взе да кипи и пуши леко. Гледам - кислол. Пълних шише с вода после да отмивам, че метох, както и да е, поне сума ти и мръсотия изкарах и пред външната вратичка светна. После легнах да дремна и когато станах викам да си взема душ. Намокрих се, насапунисах се яката и... защо изведнъж да не спре водата? Постоях петнайсет минути целият в сапун и незнаещ какво да правя, когато се сетих за трилитровото шише с вода, което лично изразходвах да отмивам кислола, че и после собственоръчно го напълних. Поне успях да се поизмия. След това реших да си подрежа космите в носа. Как се отплесна тая ножичка, а е бая остричка, щях да си пробия ноздрата. Признавам, тук леко преувеличих, но си потече кръв. Че мисълта ми е - ако сте имали такива дни и след това сте съумели да си се посмеете, не виждам как "Трима души в една лодка" няма да ви допадне.
Романът е изпълнен освен със забавните премеждия на тримата главни персонажа в настоящето, така и със спомени и случки от миналото. Незабравими са историите за чичо Поджър, невероятният помощник, вечно болното момче Стивингз, какво се е случило, когато Джордж живял при госпожа Гипингз, или пък риболовните случки, разказвани из кръчмите. Съветът ми е да се отпуснете, защото чувството, което ще изпитате е доста подобно на постоянен гъдел. А не е изключено на няколко пъти да избухнете и с глас. При мен поне така стана.
Лична оценка: 7.3/10