Пропускане към основното съдържание

GFoxxx85

Повърхностни мнения и драскане на глупости на кило

Търсене в този блог

Начална страница
Последни 10 в IMDB
Последвайте ме в:

Показват се публикации с етикета All Eyez on Me

Преглед на всички

Публикации

All Eyez on Me (2017)

на октомври 30, 2017

1 Филми All Eyez on Me

+

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Още публикации

GFoxxx

Отваряне на потребителския профил

Архивиране

2021 17

2020 119
2019 174
2018 189
2017 209

Показване на още Показване на по-малко

Етикети

1 Филми
11/22/63
13
15:17 to Paris
1922
1BR
2 Трейлъри
3 Книги
300
4 Сериали

Показване на още Показване на по-малко

Раздели:

Клипове
Книги
Сериали
Топ
Трейлъри
Тубата
Филми
Цитати

Любими:

Книголандия
Книгоубежище
Книжни криле
Приумици
Прожекция
Светът на ужаса
Book mouse
BookAdventureClub
Knigata365
Reader Sense
SciFi
ShadowDance
TANSTAAFL
Topchochanbooks
Zonko

Популярни:

Валентин Попов - Вотан - "Брод през световете"

„Брод през световете” е сборник с разкази, представител на хорър жанра, в който са поместени 21 на брой истории. Книгата на Валентин Попов - Вотан е с обем около 150 страници и понеже никога не ме е бивало по математика, вие си направете сметките по колко иде средната дължина на произволен такъв. Аз от своя страна заемам твърдото мнение, че спрямо големината на произведението, разказите са твърде много. Някои от тях са брутално кратки и буквално няколко дни след прочита им, вече не ги помня. А проблеми с паметта нямам. И тук не е въпросът до мрънкането и нехаресването. Това всеки го може. Въпросът е, че така не се прави и можете да си направите справка например, с която и да било част от кървавите книги на Клайв Баркър, където за около 200 страници, срещаме едва пет порции ужас. Докато в „Брод през световете” едно петнадедетина, силно казано, сюжета, са разгърнати в по от две до пет странички. Така по-сериозните звучат като притчи, елементарни и недоразвити идеи или объркани халюци...

Джо Хил - "Носферату"

Прочетох романа "Носферсту" на Джо Хил и някак почувствах един доста силен и незнам колко естествен подтик да ви осведомя какво ми е мнението за него. И дори смятам да стигна още по-далеч, като мисля да пиша така, сякаш на някой му пука за писаниците ми. Малко е в началото за подобно разкритие, но само няма да се плашите, за всичко съм помислил - хареса ли ми или не? Ще го кажа така: ако това бе масово оплювана книга, за която на всеки десет прочели я, едва един-двама се осмеляваха да изкажат положително мнение, то щях по-скоро да я похваля. Със студенина в тона и думите, но да, така щях да постъпя. При положение обаче, че случаят е точно противоположен и романът е едва ли не възхваляван от почти всеки прочел го, сега аз се чудя какво толкова аджеба виждат читателите в него? Погледнете резюмето. Наистина си го прочетете, защото въобще не ми се занимава в момента да го преразказвам. Така, от него всичко става долу-горе ясно. Еди кой си е еди какъв си и прави еди що си. Еди коя...

Снежана Ташева - "Групата от Ада"

Боряна Андреева е преподавател в университет, на когото натрисат нова група студенти, съставена обаче от... дяволи. От Ада, разбира се. Даскалицата някак неусетно скъсява дистанцията с учениците и отношенията ѝ с някои от тях стават направо приятелски. И докато Боряна работи приоритетно с новата група, то тя загърбва голяма част от останалите си задължения. Това ѝ създава проблеми с човешкото началство. Междувременно женичката е влюбена до уши в колега, а нечисти зли сили само дебнат кога да я ударят мръсно, подло и напълно неочаквано. Малка и лека книжка, която не ми допадна изобщо. Фентъзи с подобен сюжет би се получило превъзходно, ако е написано от Робърт Шекли. От Снежана Ташева получаваме кратка история, недобре развита и незапомяща се с нищо. Очаквах много хумор, който би имал основна роля в такъв тип книга, но на нито едно място не почувствах като да се забавлявам. Самата авторка е усещала, че хуморът ѝ е бил автомобил с четири спукани гуми, спукано гърне и издухана гарнитура, ...

Топ 20: Най-добрите филми от 2020-та

Не ви се вярва, че съществуват? Определено не бяха в изобилие, но ви уверявам, че филмите, излезли през 2020-та година, които си струва да бъдат гледани, все пак ги има. Долу-горе се пада по един читав на месец, но аз включвам в тази класация всичко, на което драснах положителна оценка в IMDB. И така ги закръглих до двадесетина, да има все пак и някакъв читав вид цялата работа. Между другото прегледах доста класации с най-доброто от филмовата 2020-та и смея да кажа, че някои от заглавията, които ще ви представя тук, не се срещат в другите подобни подредби. Което ще рече, че или имам дяволски уникален вкус, или пък може би нищо не разбирам от кино. Вие ще кажете в коментарите, ако ви се занимава да се обяснявате, разбира се. Ето ги и избраните двадесет: 20. Bad Boys for Life Добре, добре, не се нахвърляйте остро. Знам, че това не е хубав ХУБАВ филм, като лесно може да попадне и в класация с най-големи простотии. За мен обаче бе забавен гилти плежър, пък и прекалено много си обичам първи...

The Human Centipede (2009)

Мразя стоножките. Отвращават ме. Може би също толкова мразя хлебарките и богомолките, но най ме е гнус от стоножки. Естествено говоря за тези бързоногите къщни стоножки. Мръсни, бързи, гнусни (гадни) гадинки.Някак естествено ми се стори от заглавието "Човешка Стоножка" да очаквам страшен и гаден филм на ужаса. Да, определено откъм заглавие го докарва. Постерът също не бих определил като лош. Но всичко позитивно свършва тук. Защото филмът просто е... Ще го кажа така - ако го нарека посредствен, ще е комплимент. По-скоро плачевно тъп. Нищо, че не е американски. Холандски е, но не се подлъгвайте като му давате шанс. Накратко за какво става въпрос: на откачен бивш (силно се надявам) доктор, живеещ сам и мразещ хората, му идва гениалната идея за уникална по рода си операция. Лично за мен целта на операцията си остава неясна, но може пък човекът да си има принципи и единият от тях да гласи "за лудо работи, за лудо не стой". Най-вероятно е така. Не съм сигурен също, ...

Най-добрите сериали, изгледани през 2019-та

Надявам се от заглавието да става ясно, че тук ще говоря за сериали, които съм изгледал през миналата година. Повечето са излезли през нея, но има и някои изключения. Въпросът е, че са добри и спокойно можете да отделите от времето си, за да ги изгледате. Всеки вижда, че от едно известно време насам телевизионните продукции станаха много силни и някои по нищо не отстъпват от филмите, които върват по кината. След като изгледах и последния дванайсети сезон на страхотния "The Big Bang Theory" нищо не ми костваше да пробвам да видя как се е получил сериалът за Шелдън, когато е бил още дете. "Young Sheldon" е много приятен и няма да накара някого да усети болки в стомаха от смях, обаче си има своите попадения. Готино е, че няма записан изкуствен смях. Засега съм гледал само първи сезон, но смятам да продължа. "Дяволското гърло" е български криминален сериал. Първи сезон се надявам да не е и последен, защото продукцията ми хареса много. Имаше си мистер...

Мария Лалева - "Живот в скалите"

Ситуацията е плачевна. Да се докарам дотам, да прочета "Живот в скалите". Самият аз не мога да се позная. Книгата никак не ми хареса. Но може би нямаше как да избегна срещата с нея. На много места в интернет наблюдавах едно и стъщо - когато някой напише, че я е прочел, се започват свръх крайните мнения. От "велика", та до "пълна идиотщина". Като може би негативните отзиви са с превес в повечето случаи. Но романът винаги предизвиква много реакции и хората коментират като луди. Е, и аз съм човек. Любопитството ми надделя и не удържах фронта. Тъпотия до шия. Драма без срама. И мистеия до истерия. Мария Лалева е писала със самочувствието на човек, който може и знае много. Драскала безумните си лиготии и е чак стряскащо, че има кой въобще да ѝ се върже. На някои от негативните мнения, които попаднах в нета, видях че читaтелите споделят, че са я чели "по диагонал". Държа д отбележа, че аз четох абсолютно както си трябва - от горе надолу и от ляво ...

Общо показвания

Сигнал за злоупотреба

Предоставено от Blogger