Най-общо казано, животът на Мики Едуардс върви по план. Започнал работа във фабриката, където баща му е изпълнителен директор, той се издига до отговорник на цеха. Енергичността и целеустремеността далеч не са единствените му качества. Той е човек, на когото може да се разчита. Стабилен, спокоен и недопускащ фатални грешки.
От брака си с Клара той има и малък син, а отношенията в семейството изглеждат хармонични и нормални. В работата си обаче Мики е неудържим и е ясно, че трябва да бъде издигнат до по-сериозен ръководен пост. Малка пречка се явява това, че няма нужното образование, което го принуждава да се запише в местния колеж.
Здравото учене и добрите оценки са топ приоритетите на Мики. Но от един момент нататък и на него започва да му се иска да разпуска с приятели. Така на един купон той среща добре познатата му Барбара, която е дъщеря на съседското приятелско семейство Киара. И е малолетна. Мики обаче хлътва лудо по нея и двамата се впускат в тайна връзка. Последствията, от която обаче, ще бъдат ужасяващи!
Здравото учене и добрите оценки са топ приоритетите на Мики. Но от един момент нататък и на него започва да му се иска да разпуска с приятели. Така на един купон той среща добре познатата му Барбара, която е дъщеря на съседското приятелско семейство Киара. И е малолетна. Мики обаче хлътва лудо по нея и двамата се впускат в тайна връзка. Последствията, от която обаче, ще бъдат ужасяващи!
Чел съм четири сборника с разкази от Донко Найденов, като веднага мога да ви представя доказателства: "Отвъд страха", "В капана на неизвестното", "Ударите на съдбата" и "Хоризонтите на лудостта". И четирите съм ги оценил високо, защото са кой от кой по-добри, но за рязлика от тях „Законите на злото” е роман. При това първи в кариерата на автора. Прочетох го за отрицятелно време и вече спокойно мога да кажа, че е наистина жесток.
Въпреки, че книгата ми хареса много, то трябва да бъде заявено, че тя не е за всеки. Не напразно още на трета страница под заглавието уместно си пише „Роман на ужасите”. Това е едно брутално произведение, с което хора несвикнали с тежки, мрачни, кървави и късащи нервите книги, няма да успеят да се справят. В нея присъстват сцени на насилие, жестокост, злост, заредена е и със свръхестествени прояви, така че надали би било редно да се чете и от деца.
Въпреки, че книгата ми хареса много, то трябва да бъде заявено, че тя не е за всеки. Не напразно още на трета страница под заглавието уместно си пише „Роман на ужасите”. Това е едно брутално произведение, с което хора несвикнали с тежки, мрачни, кървави и късащи нервите книги, няма да успеят да се справят. В нея присъстват сцени на насилие, жестокост, злост, заредена е и със свръхестествени прояви, така че надали би било редно да се чете и от деца.
„Обаче утрешният ден бе по-важен от всичко друго. Утре Сатаната трябваше отново да поздрави своите поклонници и да се доближи още повече до тях. Джордж си спомни последния сигнал от Великия - един сън, в който Земята бе почти опустошена от поданиците на доброто чрез ядрени оръжия, небивали войни и световни конфликти. Нямаше никаква растителност, а сушата приличаше на марсиански пейзаж - безкрайни червено-кагяви планини, изпод които се подаваха руини на някогашни сгради. В този прекрасен сън добрите хора се лутаха паникьосани сред разрушенията, плачеха над загиналите си близки (също поклонници на добрия свят) и очакваха неминуема гибел. Но хората на злото ликуваха - защото бяха пибедители. Те управляваха света в малки оазиси от зеленина, където все още течаха реки с кристално чиста вода. Оцелелите лека-полека се отказваха от Бог, за да достигнат тяхното ниво и да живеят в тези кътчета.”
„Законите на злото” е предназначена за феновете на хоръра. Онзи, който не е маркетингов и лъскав. А по-скоро от онзи, другия тип - груб и несъобразяващ се с наложените правила. Донко Найденов има свои виждания относно как трябва се създава подобен род творба и твърдо ги прилага и узаконява.
Романът е свръхдинамичен, но голяма част от действието се развива в главата на главния персонаж. Мики Едуардс е обрисуван перфектно. Мъж, който знае какво иска от живота и знае как да го постигне. До момента на голямата грешка. След това този човек се превръща в друга личност. Непозната дори и за себе си. Истинско удоволствие бе да наблюдавам тази трансформация, която изглежда толкова дяволски достоверно. През цялото време ми се струваше, че има точно два варианта да създадеш такъв герой с подобна правдоподобност: или да си преживял подобно нещо, или да си силен познавач на човешката психика. Надявам се, че при господин Найденов първото отпада.
Мики Едуардс допуска гаф. И понеже е съвестен тип, той започва да го мисли. И мисли. И мисли. Така до изтрещяване. Тук авторът с майсторство успява да ни предаде по уникален начин чувствата на човек, пържещ се в собствен сос. Един и същ случай, който бива премислян и разглеждан от всеки възможен ъгъл и това превръща изживелия инцидента, малко по малко в развалина. И това се случва на фона на странни събития, в които все по-осезаемо започва да личи свръхестествената намеса. След този етап на вглъбени терзания, разбира се, се случват куп други неща, но спирането над размишленията на централния образ е силен момент.
Мики не е единственият сполучлив персонаж в романа. Съпругата му Клара и синът му Пени влизат в категорията. Барбара - момичето, с което Мики съгрешава, също оживява пред нас. Не на последно място трябва да наредим и Джордж Филипс, който се явява злодеят в книгата. Бивше гадже на Барбара и деен член на „Ордена на ренесансовите сатанисти”. Човекът е фанатик на тема сатанизъм, а ритуалите, с които се занимава са повече от скверни и могат да доведат до умопомрачаване на здравия разсъдък.
Голяма роля в романа имат трескавите сънища. Мики често изпада в състояния на преумора, водещи до нездрав сън и тогава ни връхлитат те - зловещите и смразяващи кошмарни видения. Това са едни от любимите ми моменти. Описани са максимално въздействащо и наистина могат да накарат човек да чука на дърво.
Въображението на автора е брилянтно. За произведението си той е сътворил малкото градче Старбург, което се явява арена на действието. Погрижил се е то да си има история. Усещаме пулса на живота в него. Движението на хората. Разположението на сградите. Някак всичко е прекалено истинско. Сякаш наистина подобно място същоствува. И то съществува! Със сигурност поне в мислите на Донко Найденов.
Романът е свръхдинамичен, но голяма част от действието се развива в главата на главния персонаж. Мики Едуардс е обрисуван перфектно. Мъж, който знае какво иска от живота и знае как да го постигне. До момента на голямата грешка. След това този човек се превръща в друга личност. Непозната дори и за себе си. Истинско удоволствие бе да наблюдавам тази трансформация, която изглежда толкова дяволски достоверно. През цялото време ми се струваше, че има точно два варианта да създадеш такъв герой с подобна правдоподобност: или да си преживял подобно нещо, или да си силен познавач на човешката психика. Надявам се, че при господин Найденов първото отпада.
Мики Едуардс допуска гаф. И понеже е съвестен тип, той започва да го мисли. И мисли. И мисли. Така до изтрещяване. Тук авторът с майсторство успява да ни предаде по уникален начин чувствата на човек, пържещ се в собствен сос. Един и същ случай, който бива премислян и разглеждан от всеки възможен ъгъл и това превръща изживелия инцидента, малко по малко в развалина. И това се случва на фона на странни събития, в които все по-осезаемо започва да личи свръхестествената намеса. След този етап на вглъбени терзания, разбира се, се случват куп други неща, но спирането над размишленията на централния образ е силен момент.
Мики не е единственият сполучлив персонаж в романа. Съпругата му Клара и синът му Пени влизат в категорията. Барбара - момичето, с което Мики съгрешава, също оживява пред нас. Не на последно място трябва да наредим и Джордж Филипс, който се явява злодеят в книгата. Бивше гадже на Барбара и деен член на „Ордена на ренесансовите сатанисти”. Човекът е фанатик на тема сатанизъм, а ритуалите, с които се занимава са повече от скверни и могат да доведат до умопомрачаване на здравия разсъдък.
Голяма роля в романа имат трескавите сънища. Мики често изпада в състояния на преумора, водещи до нездрав сън и тогава ни връхлитат те - зловещите и смразяващи кошмарни видения. Това са едни от любимите ми моменти. Описани са максимално въздействащо и наистина могат да накарат човек да чука на дърво.
Въображението на автора е брилянтно. За произведението си той е сътворил малкото градче Старбург, което се явява арена на действието. Погрижил се е то да си има история. Усещаме пулса на живота в него. Движението на хората. Разположението на сградите. Някак всичко е прекалено истинско. Сякаш наистина подобно място същоствува. И то съществува! Със сигурност поне в мислите на Донко Найденов.
„Когато дръпна от димящата цигара, Мики се закашля силно, сякаш нещо остро раздра гърлото му. След малко, когато кашлицата постепенно отмина, искрящи и радостни вълни запрепускаха през тялото му. Цигарата имаше странен вкус, като на прегорял чай. Веднага си спомни случай от детството, когато след училище реши да си свари чай в малка тенджерка на керамичната печка в кухнята. Докато чакаше, отиде в стаята си и седна на стола, за да се отпусне малко, след което неусетно заспа. Събуди се точно от такава миризма и щом отиде в кухнята, видя, че от тенджерата излиза огън, а навсякъде се носи гадният аромат на изгорелия чай - същият, като този на цигарата, която държеше сега. Осъзна, че всъщност му е приятно да се връща в детството - тогава, когато слънчевите лъчи бяха по-нежни, дните - по-светли, а мислите по-наивни и безгрижни. Дръпна още веднъж, изкашля се и издуха шумно дима. Миг по-късно му стана по-леко и той бавно се потопи в прегръдката на душевното отпускане.”
Освен всички качества, които притежава авторът, сега забелязвам, че той е доста добър в това да задава тон на настроението. Така, когато се случваше нещо весело и пакостливо, аз бях в приповдигнато състояние на духа и се кефех заедно с героите. Когато обаче нещата се сдухваха и започваха ужасиите, пулсът ми рязко се покачваше! Трябва също да му призная, че на няколко пъти сериозно ме изненада с реченията на персонажите си. В дадени ситуации очаквах те да постъпят различно, но случващото се бе в различна посока и за мен това е огромен позитив. Така много от клишетата в жанра бяха не просто разчупени. Те бяха изтръгнати от корен!
Авторът е повлиян от Лъвкрафт, което е типично за творчеството му и това няма да ви убегне. Но историята притежава и точната доза индивидуалност, че да можем да говорим за напълно оригинална творба.
Ще призная, че имаше точно два момента, които не ми допаднаха. Това са дреболии, но им се вързах, понеже е можело лесно да бъдат избегнати. Няма да ви ги разкажа с точност, естествено, но единият бе свързан със счупения прозорец, а другият се отнася до едно определено действие на главния персонаж, което по би му подхождало ако бе с българско гражданство.
Донко Найденов е любимият ми български автор на хорър. Дори и поставено до чуждестранните имена, неговото стои абсолютно адекватно. „Законите на злото” е смазващ роман на ужасите, който ще ви пренесе на друго място и ще ви насади чужди проблеми, към които ще сте изцяло съпричастни, поне за известен период от време. Знайте, че ако решите да си купите книгата, то ще притежавате едно малко съкровище в жанра.
Лична оценка: 8.5/10
Авторът е повлиян от Лъвкрафт, което е типично за творчеството му и това няма да ви убегне. Но историята притежава и точната доза индивидуалност, че да можем да говорим за напълно оригинална творба.
Ще призная, че имаше точно два момента, които не ми допаднаха. Това са дреболии, но им се вързах, понеже е можело лесно да бъдат избегнати. Няма да ви ги разкажа с точност, естествено, но единият бе свързан със счупения прозорец, а другият се отнася до едно определено действие на главния персонаж, което по би му подхождало ако бе с българско гражданство.
Донко Найденов е любимият ми български автор на хорър. Дори и поставено до чуждестранните имена, неговото стои абсолютно адекватно. „Законите на злото” е смазващ роман на ужасите, който ще ви пренесе на друго място и ще ви насади чужди проблеми, към които ще сте изцяло съпричастни, поне за известен период от време. Знайте, че ако решите да си купите книгата, то ще притежавате едно малко съкровище в жанра.
Лична оценка: 8.5/10
Коментари
Публикуване на коментар