Донко Найденов - "В капана на неизвестното"

Някъде из форуми или пък във фейсбук може би, не че има значение, прочетох, че Донко Найденов бил "българския Лъвкрафт". Силно сравнение, както ще забележите и сами, но странното и едновременно хубавото в случая е, че след като прочетох невероятния сборник с разкази и новели на ужасите "В капана на неизвестното", аз се съгласявам с подобно гръмко твърдение.
Голямо удоволствие ми достави всяващата първичен страх в душата проза на Донко Найденов. Разказите не са много и нямаше да имам нищо против да има още, но дори и така книгата гарантирано си заслужава.

Първо се сблъсках със "Загадката на странните дни", за който определено не бях подготвен. Може би от предварителните ми занижени очаквания и съмнения към уменията на автора, за което трябва да се извиня, но хорър ударът се стовари върху клетото ми чейне със силата на ъперкът на Майк Тайсън.
Програмистът Росен се връща в родното си село Крабово в търсене на отговори. Още докато влиза в къщата, в която е израснал, в главата на главния персонаж нахлуват спомени от детството му. Авторът ни връща назад във времето, когато малкият Росен и семейството му се сблъскват със свръхестественото и в крайна сметка читателят получава история за демонично обладаване, в която бесовете имат силата да рушат сгради.

Вече подготвен се натъкнах на "Зловещото наказание". В него видното пиянде Кевин се събужда и осъзнава, че не се намира вкъщи на удобното легло, а е на територията на гробището и лежи върху точно определен гроб. История за тровещата живота гузна съвест, в която начин за избавление все пак има.
"Неизвестен враг" е най-късичкият разказ и в него срещаме тъкмо пробудилия се от следобеден сън възрастен човек Борис, който на всичкото отгоре живее и като отшелник. Странен шум в двора ще наруши спокойствието на стареца.
"Тайната на живота" е много силна ужасия, която с първата си част успя да ме накара да повярвам, че по гърба ми лазят мравки, а в стаята е станало с минимум десет градуса по-студено.
Главата на семейство умира, а синът, дъщерята и жената се справят трудно със загубата. В мъката си и желанието си да говорят още веднъж с непрежалимия, семейството се свързва с ясновидката баба Дана, която има дарбата да установява контакт с починалите.
Съмненията и въпросите на сина в първата част на разказа се трансформират в обосновано мнение, разкриващо тайната на смъртта във втората.

В "Погребан жив" отново имаме тъкмо пробуждащ се персонаж, който разбира, че се намира в ковчег заровен в земята. След ровичкане из обърканата си памет, Конър трябва да разбере какво се е случило и защо в крайна сметка е на това дередже. А няма да е лошо и ако успее да се измъкне.
"Сиборгският некропол" ни разказва за писателят на ужаси Тими Уолас, който се чувства изчерпан откъм идеи. И понеже Уолас знае, че за да се развихри фантазията му отново, трябва да почерпи вдъхновение от страшна случка, той решава да отиде в Сиборг, където се чува, че има случаи на изчезнали хора.
Дали това е подходящо място за писане на роман на ужаса? Със сигурност обаче намиращото се в близост гробище е подходящо място да си изкараш ангелите.
В последният разказ, наречен "Възмездието", ще разберете защо доктор Франсоа, меко казано, не хвърля усилия да спаси тежко пострадалия в автомобилна катастрофа Луи Де'лакроа. Все пак медицинското лице си прави някаква сметка. Сметките без кръчмар понякога обаче са едни от най-грешните.
"Българският Лъвкрафт" - не знам дали самият автор е съгласен с подобен тип твърдения и дали въобще приема такива сравнения, затова не исках и да го споменавам, но е факт, че г-н Найденов е талантлив и притежава таланта да плаши с текст. Не си мислете, че в "В капана на неизвестното" няма трески за дялане, има разбира се, но аз изсипах всички тези хвалебствия най-вече, защото лично на мен сборникът ми въздейства. Усетих тръпката.
Лична оценка: 7.8/10