Джордж Р. Р. Мартин - "Пир за врани"

"Пир за врани" е четвъртата книга от ненормално добрата фентъзи поредица "Песен за огън и лед" на Джордж Р. Р. Мартин. Романът следва събитията от "Вихър от мечове" и това е нормално, но го казвам, защото следващата - "Танц с дракони" няма да е продължение на "Пир за врани", а действието ще се развива паралелно с нея. Поредно гениално решение на автора, с което не просто съм OK, а съм направо възхитен от него. Така че ако в момента гледате съдържанието и се чудите къде са редица от важните и интересни герои, споко - в следващия том ще се насладим на техните премеждия.
"Пир за врани" ми достави абсолютно удоволствие. Потънах в историята, както Титаник е потънал в Атлантическия океан, само че мен не ме удари айсберг. По-скоро бях блъснат и запокитен от много високи нива на несправедливост и цинизъм. Явно според Джордж Мартин, който несъмнено гони реализъм, спрямо това, което познаваме като фентъзи, това е нормално да се случва в живота. Купища неправди, от които накрая да няма доволен. За радост с този експириънс се сблъскват само героите му. Аз като читател, а вярвам и мнозина, подобно на мен, подскачам от кеф.

Признавам, че началото бе малко мудно. Това като цяло се отнася за всяка книга от серията досега. Но е нормално - говорим за произведения от по хиляда страници. В крайна сметка тази по-бавна част се разсея и не че нещата стават динамични - такова нещо няма, но самата история става дотолкова интересна, че на човек не му се ще да напусне света, изграден толкова подробно, детайлно и реалистично от НЕЧОВЕКА Джордж Мартин.
Имах известни притеснения относно персонажите. По-точно чудех се дали книгата ще работи без Джон Сняг и Тирион, разбира се. Е, оказа се, че работи повече от добре. Церсей, Джайм, Самуел, Аря (Коя?), Алайн, Бриен - това са звездите в този абсолютно величествен епос. Имаме глави, показващи ни какво се случва в Дорн, в Орлово гнездо, както и на Железните острови, но несъмнено събитията в Кралски чертог са най-брутално доброто нещо в "Пир за врани". Там, след като Тивин Ланистър бе жестоко пречукан от Дяволчето, в момента цари някакъв зле прикрит хаос, за който точно хората, които трябва да го избегнат, въобще и не подозират. Новият Крал Томен е твърде малък, за да знае какво прави и за да е отговорен за действията си. Майка му Церсей е тази, която реално управлява, в качеството си на Кралица регент. И тя се мъчи всячески да е достоен заместник на баща си, но всяко едно решение, което взема може да бъде определено, меко казано, като спорно. И това ще доведе до проблеми, неизбежно е.
За капак Томен се жени за Марджери Тирел от Планински Рай, която започва много лошо да му мъти малката главица. А в Кралски чертог на талази се изсипват някакви окаяни и опърпани представители на вярата. Врабци се наричат. Е, колко може да изтърпи една Кралица регент?
Бриен продължава с тежките походи. Сега тя издирва Санса, придружена от верния Клетвопазител, както и от различни разнородни спътници, на доста от които не може да се има никакво доверие. Това са главите с най-много екшън и кръвопролития. Тук насладата е неописуемо задоволяваща сетивата.
Джайм е персонажът, претърпял едно от най-големите личностни израствания в цялата поредица. От образ, който да мразим, в момента той е човек, достоен до голяма степен за съжаление. Осакатен. Разсъждаващ трезво. Обичащ. Съжаляващ за грешките си. С мисли, често блуждаещи в миналото. Но и жадуващ за участие в битки. Симпатизирам му искрено.
Но толкова за персонажите. Ако включим и поддържащите те стават толкова много, че това кратко мнение ще трябва да се превърне в преразказ, а това ще отнеме прекалено много време на всички ни.

Кое ми хареса още? Освен аболютно всичко, де :) Допълнително ме израдва, че "Пир за врани" е и доста различна от сезон 4 на "Игра на тронове". При книга първа нещата спрямо сериала бяха едно към едно. При "Сблъсък на крале" промените бяха по-скоро козметични. Във "Вихър от мечове" бе поместено най-доброто от сезони трети и четвърти, което я направи най-добрата от цялата серия дотук. А сега с "Пир за врани" имаме вече продукт в голямата си част различаващ се от телевизионната продукция. И това определено работи в полза на книгата!
Много хора описват "Песен за огън и лед" като поредица, представяща ни най-вече борба за власт. И това е така, особено ако трябва да сме кратки и да обобщаваме. Но разглеждайки малко по-обстойно "Пир за врани" можем да кажем, че тук има и много други видове борба и май не всеки се бори да става владетел. При Джайм проследяваме борба за постигане на вътрешен мир. Кралеубиецът лека полека се превръща в човек, искащ да е най-добрата версия на себе си. Бриен води своя битка, с която цели да спази дадената дума. Въпросът е на чест и дълг. А Сам води борба за познание и справяне с най-големия враг на седемте кралства, чрез него. Така че и тук ситуацията е комплексна.
Единствено не ми се посяга към "Танц с дракони", защото ако я прочета скоро, то и аз ще се присъединя към ордата почитатели, чакащи Джордж Мартин най-сетне да се натутка и най-после да пусне следващата книга от серията. Но към днешна дата съм предоволен от всички томове на поредицата. Чрез нея авторът обръща жанра с хастара навън, с краката нагоре и с очите навътре. Той направи така, че да вярваме повече на човек, вадещ меч, отколкото на друг, дрънкащ безспир. И точно в "Пир за врани" видяхме най-ясно, че който пее зло не мисли, но пак си го отнася мъжката.
Лична оценка: 10/10