Джордж Р. Р. Мартин - "Вихър от мечове"

Малко преди да ни връхлети със страшна сила финалният сезон не безмилостно величествения фентъзи епос „Игра на тронове”, аз се присетих, че все още съм наникъде с книжната поредица. А това трябва да се промени и след вече прочетените „Игра на тронове” и „Сблъсък на крале” запретнах ръкави и се захванах с третия, отново многостраничен роман от серията, който е наречен „Вихър от мечове”. В горното изречение съм дал линкове към мнението ми за предходните книги. Вижте добре оценките. Отсега ще ви кажа, че третата част е най-добрата дотук, така че оценяването ми няма да търпи промяна. Да си знаете.

„И кой си ти, рече гордият лорд, че аз да ти се кланям ничком?”
"Дъждовете на Кастамир"

„Сблъсък на крале” завърши с прословутата битка при Черна вода, където претенцията на Крал Станис Баратеон бе буквално разпердушинена, а опита да превземе Кралски чертог и да седне на Железния трон -  повече от неуспешен. Голяма роля за това изиграва Дяволчето Тирион, който запалва цялата река, а когато и силите на Тивин пристигат, армията на претендента бива съсипана. За проклетия обаче джуджето бива жестоко посечено през лицето, с което участието му в тази битка приключва.
Друг от много силните моменти бе завземането на Зимен хребет от Теон Грейджой, в опит да угоди на баща си, който на всичкото отгоре „убива” синовете на Кейтлин Старк Бран и Рикон. А майката на Краля на севера се намира в Речен Пад и държи за заложник Джайм Ланистър Кралеубиеца.
Така започва и „Вихър от мечове” - с отчаяната и скърбяща за убитите си синове Кейтлин. Лейди Старк е в безизходица и извършва деяние, което мнозина биха определили като изменничество. Тя освобождава Кралеубиеца и му назначава лична охрана в лицето на Бриен от Тарт, която трябва да преведе Джайм обратно до Кралски чертог, а в замяна да върне поне дъщерите и Аря и Санса.
Тирион пък се пробужда и установява, че е още по-грозрн от преди. Оказва се, че е възмжоно, да. Лошата новина обаче не е тази. Дяволчето, представете си, не е Ръка на Краля, а лорд Тивин вече заема длъжността. Благодарността към дребосъка за храброто представяне в битката пък е нулева. Типично за Мартин е чрез гавра, да дава тежки уроци на героите си, не мислите ли?

И това е само част от историята, която ни занимава още с „обърни плаща” Джон Сняг, със страхливия Сам Колача, с луковия контрабандист Давос Държеливия, майката на драконите Денерис, с непокорната вълчица Аря, с нежната и благородна Санса, с осакатения Бран. Няма герой от изброените, който да не се развива пред очите ни. Промяната в характерите и светоусещането на тези персонажи е едновременно чудовищна и описана правдоподобно.
Не мога да не спомена някои от „второстепенните” герои, които са не по-малко интересни - Краля на севера Роб Старк, Хрътката Сандор Клегейн, Берик Дондарион, Церсей и Джофри Ланистър, майстер Емон, докоснатата от късмета дивачка Игрит, Петир „Кутрето”, лорд Варис, ку****а Шае, Червената усойница Оберин, рицарят изгнаник Джора Мормон, прокуденият Баристан Селми. Изреждам, за да разберете за какво присъствие на значими персонажи става въпрос. И най-якото е, че никогане се знае нищо относно съдбите им. На читателя може да му се струва, че някой от посочените е мишка някаква, а да се окаже изключително важна персона по-нататък. Важи и обратното - важен играч, който по всичко личи ще рулира мощно и изведнъж хоп - бива третиран като гноен цирей, демек го спукват.
Това е една приятна неяснота, която аз прегръщам с огромна охота. А пък ако бях чел книгите преди да гледам сериала кефа щеше да е многократно по-голям. Сега все пак знам с кой какво се случва в общи линии. И пак ми действаше въздействащо.
Малко по-горе ви припомних по-същественото от завършека на книга втора от "Песен за огън и лед", а после ви изложох как започва третата, като включих само няколко героя - Кейтлин, Тирион, Джайм и Бриен. Сега си представете, че това мога да го направя с цялото изброено след това множество от персонажи. Всеки се е забъркал в нещо и сега или си сърба попарата или е изправен пред дилема. Всеки иска парче от лъвския пай, а отвъд вала иде друга опасност. Такава, пред която битката за трона може да се окаже, че прилича повече на детско дърлене.

Да конкретизираме - във „Вихър от мечове” имаме неприлично много действие и битки. Имаме магии, любов, приключения, военни стратегии, двойни игри, много лъжи и клане, от което подгизваме в кръв. С несправедливостта някак свикнахме. Така де, предните две книги добре ни подготвиха, а защо да очакваме нещо различно тук? И всички тези красоти, които упоменах са в ударни дози.
Джордж Р. Р. Мартин отново е построил романа си по добре познатия ни начин - главите са наименувани на имената на главните персонажи. А това как ме вкарва в обстановката, просто не е истина. Нямаше момент, в който да не знам къде се намирам и каква компания ме обгражда. Това Джордж Мартиновото все пак е един неописуемо обширен свят, населен от множество герои, към чийто съдби, признавам си, съм безвъзвратно пристрастен. Това не е да си играеш на шикалки, това е играта на тронове, където или си играч, или си пешка. Тук дори една неволно изпусната пръдня има силата да променя животи.

„Торба дракони може да купи човешкото мълчание за известно време, но няколко точни стрели го купуват завинаги.”
Лорд Кутрето

Драмата е отделен момент, който ме порази доста неочаквано. Да, опитвах се да не се привързвам към никого. Мъчех се да съм безпристрастен, но не проработи. Майстор Мартин на няколко пъти ме цапардоса с тъпото на брадвата и в тези моменти ако се бях изправил съм сигурен, че щях да падна. Краката ми омекнаха, бате!
Радвах се доста и на разликите с телевизионната продуция. Не бяха много, но ги имаше, някои от които съществени и най-вече засягащи хронологията на събитията.
Също нещо много важно - ако сте от търсачите на отговори, то сте на правилното място. Кой и защо убива Джон Арин? Кой праща нсемник да убие лежащия и изнемощял Бран? Защо Кралеубиеца се е разправил с Лудия крал? Другите въпроси няма да ги задам, че ще издам важна информация, но това, което трябва да знаете е, че тук обяснения има. Това е роман, който е брилянтно започнат и подобаващо завършен. Като през цялото време е мислен и премислян на ниво извънземен разум. Светостроенето, взаимовръзките, песните на певците, сънищата, преданията - всичко това ни помага да се прехвърлим в света на огън и лед, където опасността да се изгубим никак не е малка.
Обещанието за вихър от мечове от заглавието е спазено. Грубата демонстрация на сила е факт. Сложните персонажи с редица препятствия за преодоляване по пътя си също са налице. Взривоопасните претенции за трона продължават. Сватбите на важни особи, които се вдигат по това време, би трябвало да създадат едно празнично настроение, но не би. Защото истината повечето пъти е брутална и болезнена - в края на деня джуджето си остава джудже, сакатия сакат, изгорения - изгорен, грозният - грозен, безръкия - безрък, като аз още не съм чувал на някой да му порасне ръката чудодейно. А вие?
Лична оценка: 10/10