„Един от копиеносците се наведе над Ломи.
- Нещо кракът ли не ти е наред, момче?
- Ранен съм.
- Можеш ли да вървиш? - Гласът му прозвуча загрижено.
- Не - отвърна Ломи. - Трябва да ме носите.
- Така ли мислиш? - Мъжът вдигна копието съвсем небрежно и заби острието му в мекото гърло на момчето. На Ломи така и не му остана време пак да ги помоли за милост. Само изхърка - и край. Когато мъжът измъкна копието си, от дупката швирна силна струя кръв. - Да сме го носели, вика.”
- Нещо кракът ли не ти е наред, момче?
- Ранен съм.
- Можеш ли да вървиш? - Гласът му прозвуча загрижено.
- Не - отвърна Ломи. - Трябва да ме носите.
- Така ли мислиш? - Мъжът вдигна копието съвсем небрежно и заби острието му в мекото гърло на момчето. На Ломи така и не му остана време пак да ги помоли за милост. Само изхърка - и край. Когато мъжът измъкна копието си, от дупката швирна силна струя кръв. - Да сме го носели, вика.”
След шокиралата всички ненавременна и особено несправедлива смърт на Едард Старк, лорд на Зимен Хребет, Ръка на Краля и личен негов приятел, изглежда никой не е в състояние да спре поредицата от събития, заплашващи да разрушат крехкия мир в Седемте кралства. Шокът минава бързо. Изненадата трае кратко. Добрините на горкия покоен лорд се забравят лесно. Но борбата за власт... тя е вечна.
На Железния трон сяда Джофри Баратеон, син на законния Крал Робърт. Слуховете, че той е рожба на гнусен инцест и съответно е копеле, нямащо право на тази привилегия, обаче набират все по-голяма сила. От създалата се ситуация имат намерение да се възползват няколко, самообявили се за крале, солидни мъже, готови да изправят армии пред стените на Кралски Чертог, в опит да се докопат до трона.
Играта на Тронове еволюира. Назрява сблъсък на кралски особи.
Невероятен фентъзи епос, който преди всичко, ни обгръща с една реалистична атмосфера с властващи суровост, несигурност, страх и студ. Джордж Мартин е изпипал всеки детайл до съвършенство и работата, която е свършил по романа, може да се нарече чутовна. Изграденият от автора свят изглежда истински - от преструвките няма полза и той винаги нарича нещата с истинските им имена. Така персонажите му не просто кървят или страдат, те се потят, миришат, мръсни са, ходят до тоалетна. А както добре разбрахме от „Игра на Тронове”, това е и свят, в който да те е страх да бъдеш герой в класическия смисъл на думата. Освен ако нещо главата не ти пречи...
Персонажите, които Джордж Мартин развива до степен главни, са бройка, достойна да засрами редица автори на романи, от който и да било жанр. Не говорим за отбиване на номера с два три по-централни персонажа. Не става дума за пет-шест по-запомнящи се образа. Случаят, драги читатели, е съвсеем различен - имаме поне 8 главни героя и едно седем-осем поддържащи, на които да симпатизираме, съчувстваме, подкрепяме или да мразим. И една немалка част от тях може всеки един момент да се раздели с живота си, докато други четири-пет образа пък имат потенциала от епизодични да се превърнат в главни. Респектиращо, нали?
Всеки е описан като характер и поведение. Всеки има някаква мотивация, вършейки нещата, в които вярва. Всеки се намира на различна дестинация. Всеки има своя си борба и история. Повечето въобще не се срещат. Това създава усещането, че четем нещо величествено по размери и същност. Нещо тежащо си на мястото, стойностно, красиво в мизерията и неописуемо мръсно в своя блясък.
От историята на дете, загубило своя баща и лашкано според прищявките на своенравната съдба, прескачаме до Кралския двор, където Кралицата регент и Ръката на Краля се чудят кой кого да надхитри в поредица от схеми, машинации и лукави хитрини. От разказа за копеле, приело ролята си на храбър Нощен страж, отиваме до пределите на земите на Кралят в Тясното море, който независимо от цената е решен да събере армия, с която да щурмува Кралски Чертог. От перипетиите на нормалните хора с техните вътрешни борби, стигаме до сцени с черна магия, както и до моменти, в които участват създания като дракони и вълчища. И всичко това го приемаме за нормално.
Няма да ви занимавам с това кой от персонажите ми е любим. По някакъв начин съм привързан към всички и всеки ми е интересен, като извънредно ми е любопитно да разбера кой докъде ще я докара в своята глупост, хитрост, героизъм или подлост. Знаем, че Джордж Мартин е брутален и не е склонен да се държи според общоприетите норми, така че от него може да се очаква всичко.
Сред добрите новини за почитателите на сериала е, че след „Игра на Тронове”, която книга няма никакви разлики с първия му сезон, то в „Сблъсък на крале” вече започват да се прокрадват и такива. Предимно в постройката, но има и сцени, които в телевизионната продукция липсват, както и обратното. Айде, с риск да ви оспойля, ще дам един конкретен пример: Джайм Ланистър е пленник на Старките. Но той участва точно в една сцена. Да, тя е ударно незабравима, но е една едничка. През останалото време той присъства единствено в хорските усти. И други подобни примери има, но ще ви се наложи да четете и да си ги откривате сами.
Тирион е пратен в Кралски Чертог, за да съветва Джофри в качеството си на Кралска ръка. Церсей има друга визия за събитията. Станис Баратеон, Ренли Баратеон, Денерис Таргариен и Роб Старк имат претенции за трона. Кой на кого е съюзник? Кой на кого враг? Кой от кого има изгода? Играта на тронове изглежда безкрайна. Това е сблъсък на принципите. Сблъсък на гледните точки. Сблъсък на интереси. Сблъсък на лордове. Всеки се ръчка на някъде. Всеки крои нещо. Всеки гледа как да се изкачи поне с една крачка по-нагоре по йерархичната стълбичка. Това е то "Сблъсък на Крале".
Лична оценка: 10/10
На Железния трон сяда Джофри Баратеон, син на законния Крал Робърт. Слуховете, че той е рожба на гнусен инцест и съответно е копеле, нямащо право на тази привилегия, обаче набират все по-голяма сила. От създалата се ситуация имат намерение да се възползват няколко, самообявили се за крале, солидни мъже, готови да изправят армии пред стените на Кралски Чертог, в опит да се докопат до трона.
Играта на Тронове еволюира. Назрява сблъсък на кралски особи.
„Давос се съгласи, но при условие, че самият Станис ще борави с ножа - не пожела да приеме наказанието от нечия по-долна ръка. Лордът използва касапски сатър, та да отсече по-точно и чисто. Сетне Давос си избра за име „Държеливия”, заради новия си дом, а на знамето си сложи черен кораб на бледосиво поле - с лук на платната. Някогашният контрабандист обичаше да казва, че лорд Станис му направил услуга, като му оставил да чисти и реже ноктите на четири пръста по-малко.”
Всеки е описан като характер и поведение. Всеки има някаква мотивация, вършейки нещата, в които вярва. Всеки се намира на различна дестинация. Всеки има своя си борба и история. Повечето въобще не се срещат. Това създава усещането, че четем нещо величествено по размери и същност. Нещо тежащо си на мястото, стойностно, красиво в мизерията и неописуемо мръсно в своя блясък.
Няма да ви занимавам с това кой от персонажите ми е любим. По някакъв начин съм привързан към всички и всеки ми е интересен, като извънредно ми е любопитно да разбера кой докъде ще я докара в своята глупост, хитрост, героизъм или подлост. Знаем, че Джордж Мартин е брутален и не е склонен да се държи според общоприетите норми, така че от него може да се очаква всичко.
„- Ти добър мъж ли си, Давос Държеливи? - попита го червената жена.
„Добър мъж ще се захване ли с такава работа?”
- Мъж съм. С жена си съм добър, но съм познавал други жени. Опитах се да бъда баща за синовете си, да им помогна да си намерят място на света. Да, нарушавал съм закони, но никога не съм вършил зло до тази нощ. Бих казал, че нещата в мен са омесени, милейди. Добро и лошо.
- Сив мъж - каза тя. - Нито бял, нито черен, но по малко от двете. Това ли си ти, сир Давос?”„Добър мъж ще се захване ли с такава работа?”
- Мъж съм. С жена си съм добър, но съм познавал други жени. Опитах се да бъда баща за синовете си, да им помогна да си намерят място на света. Да, нарушавал съм закони, но никога не съм вършил зло до тази нощ. Бих казал, че нещата в мен са омесени, милейди. Добро и лошо.
Сред добрите новини за почитателите на сериала е, че след „Игра на Тронове”, която книга няма никакви разлики с първия му сезон, то в „Сблъсък на крале” вече започват да се прокрадват и такива. Предимно в постройката, но има и сцени, които в телевизионната продукция липсват, както и обратното. Айде, с риск да ви оспойля, ще дам един конкретен пример: Джайм Ланистър е пленник на Старките. Но той участва точно в една сцена. Да, тя е ударно незабравима, но е една едничка. През останалото време той присъства единствено в хорските усти. И други подобни примери има, но ще ви се наложи да четете и да си ги откривате сами.
Тирион е пратен в Кралски Чертог, за да съветва Джофри в качеството си на Кралска ръка. Церсей има друга визия за събитията. Станис Баратеон, Ренли Баратеон, Денерис Таргариен и Роб Старк имат претенции за трона. Кой на кого е съюзник? Кой на кого враг? Кой от кого има изгода? Играта на тронове изглежда безкрайна. Това е сблъсък на принципите. Сблъсък на гледните точки. Сблъсък на интереси. Сблъсък на лордове. Всеки се ръчка на някъде. Всеки крои нещо. Всеки гледа как да се изкачи поне с една крачка по-нагоре по йерархичната стълбичка. Това е то "Сблъсък на Крале".
Лична оценка: 10/10
Коментари
Публикуване на коментар