Има книги, които го докарват откъм резюме. Конкретен пример давам с "Планета за изгнаници" от Урсула Ле Гуин, която е част от тъй наречения "Хейнски цикъл". Досега съм чел "Градът на илюзиите" и "Светът на Роканон", които много харесах, но с тази история далеч не се спогодих. Все пак вижте официалния синопсис:
От шестстотин години изгнаниците от земната колония на далечната планета Елтанин живеят сред примитивните, враждебно настроени местни племена. Преодолели не една и две опасности в този чужд свят, сега те са изправени пред заплахата да бъдат унищожени от нахлулите от север варварски орди, които помитат всичко по пътя си. Единственото спасение за тях e да се съюзят с местните жители. Тогава може би ще успеят да отблъснат нашествениците и да оцелеят през дългата, петнайсетгодишна зима, а може би и да продължат съществуването си на чуждата планета… ала вече не като изгнаници.
Чел съм книгата и знам, че не е нищо особено, но преглеждайки пак това резюме и направо ми се дочита отново. Звучи толкова добре. А и знаем що за разказвач е авторката.
Всъщност историята ни запознава с представителите на земна колония, както и на едно местно племе. Двете се усещат направо като различни раси. Всяка има себе си за висша, а гледа на другата едва ли не като нещо по-долно. Задава се обаче обща заплаха и представителите и на двете ще трябва да се съюзят, защото може да бъдат унищожени.
Хора и местно племе са представени ужасно. Плоски герои, които се стрелкат наляво-надясно, колкото да има някакъв ход на действието.
Случват се редица важни неща. Две фракции, които трябва да се обединят в името на това да победят общ враг. Обаче двете решават да влязат в конфликт. Имаме и кавга между братя. Имаме и любовна история, побита с насилствени удари на чук, но само донякъде закрепена и зле стърчаща.
Общия враг няма лице. Той трябва да всява страх в душите. Но как да стане това, след като из страниците не се мярка нито един негов представител?
И за капак на няколко пъти действието прескочи с дни, оставяйки на заден план важни събития, които би трябвало да са акцент. Това се случва на фона на около 150 страници творба. Определено се усети като друсане в градска маршрутка.
Доста повече очаквах от "Планета за изгнаници", а тя не ми остави друг избор освен да я приема като най-обикновена приказка, пригодана за четене преди заспиване. Съвета ми е да я прескочите, понеже потенциалът тук по-скоро е бил похабен. С едни 200 страници отгоре и с един по-консистентен и задълбочен подход това е можело да се превърне в доста епично фентъзи.
Лична оценка: 3.9/10
Коментари
Публикуване на коментар