Урсула Ле Гуин - "Градът на илюзиите"

Събуждане и мрак. Едно голямо нищо. Не за зрението става дума, то си е перфектно, но спомените му липсват. Абсолютно всичките.

Добре, че е семейството, което го намира. Живеещо отдалечено от цивилизацията и като цяло доста отцепено и усамотено, то приютява изпадналия в беда мъж, който има много странни очи. Сякаш не е човек.
За няколкото години, които съжителства с добрите хора, явяващи се негови спасители, мъжът получава името Фалк, както и много други умения - научава език, започва да ловува, влюбва се в Парт, дъщерята на Зов, който пък е глава на семейството. Получава, преди всичко обаче, усещане за топлота и уют много близо до тези, които изпитваш, когато си у дома до най-близките си хора.
Но Фалк не е у дома си. Той има само тези спомени, които е получил докато живее с хората, подали му ръка. Паметта му за това кой е и откъде е все още зловещо липсва. Докато един ден самият Зов не привиква Фалк, за да разговарят. Мъдрият глава на семейството отпраща гостенина от дома си, за да може човекът без минало да разбере всичко за себе си. И за предназначението си.

Урсула ле Гуин не ми е непозната авторка, понеже съм чел всички книги за Землемория и много ги харесвам. Сега за пръв път почвам нейно произведение извън фентъзи поредицата, като „Градът на илюзиите” се явява представител от така наречения Хейнски цикъл. Не е първа, но разбрах, че всяка творба от серията може да се чете отделно и започнах от нея. Но ми хареса достатъчно, че да изчета и останалите след време.
Историята се върти около Фалк и неговото приключение в търсене на себе си. Действието се развива в бъдещето, като на Земята цари невиждана несугурност. Страхът е вцепеняващ. Хората живеят на отделни групи, отдалечени едни от други, като племена, и никоя няма вяра в която и да било друга. Животните умеят да казват по някоя и друга дума, а някои от земляните говорят чрез мисълта си.
Заветната цел пред Фалк е градът Ес Ток, обитаван от Шингите. Сочени за най-големите врагове на хората, но пък те сякаш единствени могат да имат информация, даваща нужните обяснения на загубилия паметта си мъж.
Изобщо нещата, които се изсипват като информация пред Фалк, са предсавени все за истини, но всеки източник на информация има собствено мнение. И е съмнителен. Това създава хаотична атмосфера, в която цари объркването и дезинформацията. Коя е истината? Фалк ще трябва сам да избере на кого може да се довери и в кое да вярва.
Чудесна работа е свършила Урслула ле Гуин, защото „Градът на илюзиите” се усеща като приключенска фантастика, с лек фентъзи елемент. Авторката условно е разцепила Земята на две - от едната страна несигурност, страх и едва ли не пещерен живот, а от другата технологии, лукс и глезотии. Героите ѝ или говорят само истината или лъжат с всяко отваряне на устата. Версиите за произхода на Фалк стават няколко, но е трудно да се повярва, в която и да е от тях. В крайна сметка за мъжът предстоят решения, които ще го определят като личност, но и ще предопределят дали въобще ще остане измежду живите.
Книгата притежава и философски привкус, защото разсъжденията и вътрешният монолог на главния персонаж заемат голяма част от разказа. Фалк трябва да реши няколко доста сложни морални дилеми, които за хора, нямащи призванието да бъдат лидери, биха били ужасяващо невъзможни за осмисляне и преодоляване. Идеята на авторката, за която не мога да говоря, защото ще издам всичко, също е много силна и за мен тя насочи историята към напълно неочакван развой на събитията. Романът определено е вълнуващ и изненадващ в доста отношения.
Лична оценка: 7.5/10