Джош Малерман - "Червеното пиано"

Книгата притежава едно просто прекрасно резюме. Вижте го:

Из дебрите на загадъчния континент Африка се носи мистериозен звук, който побърква хората и неясно как уврежда бойната техника. Американските военни изпращат две мисии, които се провалят безславно, а завърналите се войници разказват неща, които не могат да бъдат приети сериозно. Командването решава да направи още един опит и изпраща там музикалната банда „The Danes”, до един бивши военни, които имат за задача да разкрият произхода и природата на тази нова заплаха.
Mесеци по-късно в секретна болница една грижовна медицинска сестра се грижи за пациент с необясними наранявания – практически всяка кост в тялото му е счупена, но той чудодейно започва да се оправя под влиянието на експериментално лечение. Пациентът е фронтменът на „The Danes”, а военните са готови на всичко, за да научат какво му се е случило в Африка и къде са останалите от експедицията.
Спомените му бавно се връщат и невероятната истина започва да изплува.Но времето изтича…

Съветът ми е да се ограничите само и единствено до него. Ако имате време за губене, четете на ваша отговорност.

Аз казвам "Чао, чао, Джош Малерман!". След "Кутия за птици", която харесах умерено, от този автор прочетох плачевно слабата "Къщата на езерното дъно", но все пак си казах, че ще видя още някое негово произведение, та да затвърдя мнение.
"Червеното пиано" се оказа тотално фиаско. Слаба идея и слаба реализация. Персонажите в нея куцат, любовната връзка е изсипана от нищото, а хорър елементите са колкото всичко да изглежда страшно. Злодеите са смехотворни клишета, а се съмнявам това да е била идеята. Мистерия, мистерия, голяяма загадка, обрат - и след него не бях изненадан. Никак.
Слабо писане. Вземете "Градината на пеперудите" от Дот Хъчисън, после вижте "Веригата" от Ейдриън Маккинти и накрая се сетете за "Червеното пиано" на Джош Малерман. Все едно и трите романа са писани от един и същ автор. Последната обаче е най-зле.
Лична оценка: 1.3/10