Джош Малерман - "Къщата на езерното дъно"

След, нека не изпадаме в ненужна еуфория, приличния си дебют с "Кутия за птици", втората книжна изява на Джош Малерман се зове "Къщата на езерното дъно" и представлява предложение, което не затвърждава досегашните ми добри впечатления от автора. Вътре се говори за възвишени чувства, но всъщност произведението по-скоро е ниска топка с описани емоции на ниво ниска летва, да не кажа по-лоша дума. Която така или иначе ще кажа де.
Джеймс най-сетне се престрашава да покани Амелия на среща. Седемнайсетгодишното момиче казва "да" на седемнайсетгодишното момче. Всичко е уговорено - ще излизат с кану насред езеро.
След като навлизат веднъж насред езерото тийнейджърите биват омагьосани от спокойствието и красотата на заобикалящата ги среда. Това обаче все още е нищо - неуверените младежи навлизат във второ езеро, долепено до първото, но ,уейт а минет, до второто езеро има трето и новоизлюпените изследователи се отправят точно към него.
Там ги очаква нещо необяснимо. Магично, може да се каже. Под водата се вижда покрив, а още с първите си гмуркания, Джеймс и Амелия установяват, че на езерното дъно се намира къща.
Ти да видиш.

Трудно ще ми е да задълбая в историята, понеже такава на практика липсва. Става дума за някаква метафора, ясно е, но такава, за която дори и горкият Малерман не знае каква е.
Всичко се върти около младите Джеймс и Амелия; около езерото; къщата на дъното му; магията; любовта; страха. За последните три от гореизброените само се говори, те реално не се усещат. Книгата е елементарна и като всяко подобно творение, тя не успява да убеди с внушения, затова периодично се повтаря кой какво чувства. Споменава се само. Думи. Празни. Единствено успешно е предадено изследването на неизвестното. Ама не, че е нещо за хвалебствия.
Не случайно ви пиша с по една думичка. Авторът използва точно този подход при поднасянето на слабата си проза. Описва с къси изречения. Понякога само от една дума. Ах, как само ме дразни подобен мързел. 'Щото нали знаете, че Малерман е все още един недоказан автор, който не е тръгнал дори по пътя, камо ли пък да е стигнал дотам, където ще може да ме потопи в дадена история с изречения от по една куха думичка.
Любовният фентъзи роман среща свръхестественото, като това го превръща в дънещ се на три жанрови нива. Той е толкова кратък, за което горещо благодаря, че логично погледнато няма как да е успешен. Не трябва да бъде успешен.

История няма, атмосферата е като изсушен суджук, а за персонажи като Персонажи, също не бива да говорим. Дори улюбените поставени в центъра на разказа, не са развити добре, а останалите няколко са просто хвърчащи имена.
Точно така, книжлето се усеща като 30-40 страничен разказ, насила удължен с малко над 100 страници рахат лукум и ето ви книга. За продан. Само ме е яд, че завършвам годината в книжно отношение с нещо толкова немощно в изказа и изразните си средства. Остава ми единствено да си пожелая повече хубави книги през Новата година, не че тази не прочетох достатъчно, а на вас весело изкарване на празника!
Лична оценка: 2.4/10