Двайсет цитата от поредицата за старши инспектор Хари Хуле

 

Няма смисъл да се повтарям какво мисля за брилянтната серия романи на Ю Несбьо. Мнението ми МОЖЕТЕ ДА ОТКРИЕТЕ ТУК.

Представям ви и част от любимите ми цитати от поредицата. Насладете им се отново!


1

 "Двамата полицаи видяха високата фигура да седи под стара картина, изобразяваща църквата в Акер. Въздушната струя, нахлула от вратата, разлюля димната завеса. Русата коса, подстригана съвсем късо, стърчеше на иглички, а тридневната брада върху изпосталялото, белязано от страдание лице беше прошарена, макар притежателят ѝ да не бе прехвърлил трийсет и пет. Седеше сам, с изправен гръб, облечен в закопчано двуредно палто, сякаш всеки мимент се канеше да си тръгва. Сякаш халбата бира, сервирана пред него, не беше източник на удоволствие, а работа, която трябва да се свърши."

2

"Лиз погледна пръстите на краката си и стрелна мнително Хари.

- Някой казвал ли ти е, че страдаш от параноя?

- И още как. Понякога обаче и параноиците ги преследват."

3

" Както винаги, когато личният му живот го поставяше под напрежение, той потърси утеха в работата си. Обичайно за някои мъже - прочете го някъде. Вероятно затова прекара почивните дни в опит да създаде конспиративни теории и мисловни конструкции, с които да вкара всички случаи - пушката "Мерклин", убийствата на Елен и на Халгрим Дале - в обща тенджера, та да забърка една-единствена воняща супа. И това бе жалко."

4

"Хари погледна овалното прозорче над масата, вече покрито с влага. Илюминатор. Космически кораб. Внезапно му хрумна да избърше запотеното стъкло. Навярно ще открие, че се намират в космоса - двама самотни астронавти в Мъглявината Конска глава на борда на летящ фургон. Едва ли би изглеждало по-невероятно от онова, което тепърва се готвеше да разкаже."

5

"Хари остана прав. После избута стол до нейния, седна и докосна бузата й с ръка. Топлите й сълзи попиваха в грапавата му кожа, докато тя говореше:

— Хората стават полицаи, защото си представят, че съществува определен ред, баланс, нали? Възмездие, справедливост и така нататък. И един ден неочаквано ти се удава възможността да постигнеш отдавна лелеяна мечта. За да осъзнаеш, че всъщност не искаш точно това. Изглежда, ти остава единствено омразата, след като изгубиш всичко. А после ти отнемат и нея."

6

"А после тя дойде. Седна разкрачено върху него. Пъхна юздата в устата му и дръпна. Главата му се завъртя. Тя се наведе над него и дъхът и стопли ухото му. 

Огнедишащ дракон. Безсловесно, пращящо съобщение на телефонен секретар. Удряше го с камшик по бедрата, над хълбоците, а болката беше сладка и тя казваше, че скоро ще бъде единствената жена, която той ще е в състояние да обича, затова в негов интерес е да го разбере възможно по-скоро.

Едва когато слънцето освети най-горните керемиди, тя отпусна хватката."

7

"Часовникът над вратата сочеше девет без петнадесет. Денят едва започваше, а Хари вече нямаше сили. Приличаше на стар, умиращ лъв: следваше събратята си, с които някога е представлявал предизвикателство за сегашния водач. Не че някога е имал амбицията да бъде лидер, но все пак падането беше от високо. Можеше само да се спотайва и да се надява някой да му подхвърли кокал."

8

"- За да оцелееш сам, трябва да откриеш какво харесваш в себе си. Според повечето хора доброволната самота е признак на асоциално поведение и егоизъм. Така обаче си напълно независим и не завличаш и близките си на дъното, ако си тръгнал натам. Мнозина се боят от самотата, но мен тя ме направи свободен, силен и неуязвим."

9

"- Не си играй с мен, Хари - процеди Хаген. - Обявихме официално, че случаят е приключен. С изявленията си по телевизията сериозно уронваш престижа на службата. Даваш ли си сметка?

- Работата ми е да залавям бандити, а не да се представям в добра светлина."

10

"Хари бе забелязал, че лицата на хората, които си изкарват хляба, възползвайки се от чуждото нещастие, неизменно са покрити с лъщяща пот, сякаш се мъчат да покрият липсата на съвест с мазен слой неискрен срам."

11

"Изведнъж му хрумна да се помоли на Господ. Но Хари знаеше: Бог вече е решил, че съдбата е разпродадена и билетът може да се купи само на черна борса."

12

"- Всички сме продажни. Просто искаме различна цена, за да се откажем от принципите си."

13

"- Несправедливостта е като климата. Ако не се научиш да живееш с него, по-добре се махни. Несправедливостта не е част от механизма. Тя е самият механизъм."

14

"- Обясни ми защо не искаш да ми помогнеш.

- Трябва ли?

- Да, Хари, трябва.

Той изгаси цигарата си в празната чаша от кафе на нощното шкафче.

- Защото за мен, бивш полицай, многократно престъпвал закона, той все пак означава нещо. Много откачено ли звучи?

- Продължавай.

- Законът е оградата, която сме построили на ръба на пропастта. Всяко престъпление подрива тази ограда и сме длъжни периодично да я укрепяваме. Виновникът следва да си плати."

15

"Включи осветлението.

С лумването на светлината видя отражението си в прозореца. Зад него стоеше човек. Тежка ръка мигом сграбчи рамото му.

"Само фантом може да е толкова бърз и безшумен" - помисли си Хари и се извърна, макар да знаеше, че вече е късно."

16

"Защото богатството прилича на грима: прикрива недостатъците, подсигурява ти всичко, дори и онова, дето уж не се продавало: уважение, възхищение, любов. Накъдето и да погледнеш, ще видиш доказателства, че красотата се жени за пари."

17

"Разнесе се миризма на метал и оръжейна смазка.

Хари си пое дъх. Сякаш бръкна в гнездо на змии. Пръстите му се полутаха, преди да напипат студената люспеста кожа от стомана. Хвана влечугото за главата и го издърпа.

Противно оръжие. Впечатляващо противно. Съветско инженерно изкуство в най-бруталната си и ефективна разновидност. Този пистолет притежаваше несломимата издръжливост на „Калашников“.

Хари го претегли в ръка.

Знаеше, че тежи, и при все това му се стори лек. Лек, защото вече бе взел решение. Издиша насъбралия се в гърдите му въздух. И пусна демона на свобода."

18

"- Спри там - посочи Хари на таксиметровия шофьор.

- Три след полунощ е, човече. Този бар категорично е хлопнал кепенците.

- Барът е мой."

19

"— Всеизвестно е, че свободният морален избор е илюзия. Единствено химическият състав в мозъка определя поведението ни — и моето, и твоето, Хуле. На някои типове поведение поставят определена диагноза: хиперкинетично разстройство с дефицит на внимание, генерализирана тревожност. Назначава се медикаментозно лечение, психотерапия. Други получават етикет „престъпник“ и „злодей“ и ги лишават от свобода. Причината обаче е една и съща. Химичен дисбаланс в мозъка. Подкрепям възгледа, че трябва да лишават от свобода изнасилвачи като мен. Дявол да го вземе, ние се гаврим с дъщерите ви — засмя се стържещо Фине. — Изметете ни от улиците, заплашете ни с наказания, за да не следваме поведението, което ни диктуват сбърканите ни мозъци. Но не. Вие сте толкова жалки, че от страх ви е нужно морално оправдание, та да ни тикнете зад решетките, и скалъпвате разни тинтири-минтири за свободен избор и свято наказание. То било част от висша справедливост, която се основава на универсален, вечен морал. Моралът не е нито универсален, нито вечен. Той в най-голяма степен зависи от духа на времето, Хуле. Преди няколко хилядолетия радушно приемали секса между мъже, после започнали да затварят хомосексуалистите в тъмници, а сега политиците крачат рамо до рамо с гейовете на техните паради. Всичко се определя от конюнктурните потребности на обществото. Моралът е гъвкава категория, чието съдържание се променя в съответствие с духа на времето. Моят проблем е, че съм роден във време и страна, където обществото отхвърля мъжете, разпръскващи безразборно семето си. Ала след една пандемия например, когато човешкият род ще има нужда да се изправи на крака, Свайн Фине Годеника ще бъде опора на обществото и спасение за човечеството. Нали, Хуле?"

20

"Седнал в колата, Хари слухтеше. Просветна му, че навярно тиктакането идва от сърцето му. От половината му сърце. Тази половинка препускаше бясно. От мига, когато видя окървавения нож на рафта в дома си. Оттогава изминаха десет часа. През тези десет часа умът му трескаво търсеше отговори, изход, алтернатива на единственото намерено засега обяснение; луташе се насам-натам подобно на плъх под палубата на потъващ кораб, ала неизменно се озоваваше пред затворени врати и в задънени изходи, а междувременно нивото на водата непрекъснато се покачваше. И сърцето му биеше все по-лудешки, сякаш предчувстваше приближаващото. Сякаш знаеше, че трябва да побърза, ако иска да направи два милиарда удара — средно толкова пъти бие човешкото сърце за един живот. Защото Хари се беше събудил. И сега щеше да умре."

Коментари