Джеф Вандърмиър - "Агенцията"

Далеч не бях възхитен от "Анихилация", но и не мога да отрека някои нейни силни страни, така че по-скоро я харесах. Трилогията "Съдърн Рийч" на Джеф Вандърмиър продължава с "Агенцията" и интересното тук е, че имаме пълна промяна. Жанрът вече е шпионски трилър, а подходът на писане е съвсем различен. Определено се усеща като продължение, но лошата новина е, че като книга е в пъти по-слаба от предната.

"Агенцията" не е книга, която започва оттам, където свършва предишната. Тя е изпълнена с нови удоволствия, с нови герои и ситуации и написана по съвсем друг начин. Ако "Анихилация" е роман за една експедиция, завършила с много странни открития, то "Агенцията" е шпионски роман, изпълнен със същия тъмен чар... Поради което отчаяно искам да знам каква ще бъде третата книга - дали някаква смесица от двете, един вид среща на "Джурасик Парк" с Джеймс Бонд или нещо съвсем различно.

В продължение на трийсет години единственото взаимодействие на хората в Зона Х е поредица експедиции, организирани от правителствена агенция, законспирирана толкова дълбоко, че е почти забравена - "Съдърн Рийч"- злокобен пейзаж, ограден с невидима граница, отвъд която всички следи от човешка цивилизация са загадъчно изчистени. След злощастната дванайсета експедиция, описана в "Анихилация", в агенцията цари пълен хаос.

Джон Родригес (известен също като "Контрол") е новоназначеният шеф на "Съдърн Рийч". Работейки с недоверчив, но отчаян екип, след мъчителни и безрезултатни разпити, преглеждане на купища тайни бележки и дълги часове, прекарани в гледане на ужасяващи видеозаписи от предишните експедиции, Контрол започва да прониква в тайните на Зона Х. Но с всяко откритие той трябва да се изправя пред неприятни истини за самия себе си и за агенцията, на която служи.

В "Агенцията", втората част от трилогията "Съдърн Рийч", най-тревожните въпроси за Зона Х получават отговор... но той не е никак успокоителен."

Романът върви мудно, а скуката се усеща като физическа тежест върху плещите на четящия. Изреченията се нижат бавно, затормозени от излишно сложен изказ. Думите лепнат. Нямаше случай да изчета десетина страници и да не се почувства изморен. Направо си ме караше на дрямка.
Иначе произведението е претоварено от глави, озаглавени коя от коя по-гръмко. Абе карат те да чакаш да се случи нещо с особена важност. А то не се случва нищо.
Много от сравненията на Джеф Вандърмиър бяха неподходящи или абсурдни. Мъчил се е човекът да поразчупи атмосферата, но сам се е вкарал в тясна дупка, която не му е позволявала да се движи вободно.
На места попаднах на пълни глупости, които кръстих Вандърмиъризми. Имаше сцена, където нашият човек, демек Контрол, плаща сметка в заведение. Според автора плащането е било загадъчно. Колко загадъчно може да се плати сметка, по дяволите? Друг случай - при описание на персонаж Вандърмиър нарича походката му клиширана. Пълно беше с такива оригинални тъпизми. Вандърмиъризми. Имаше още доста подобни, но вярвам, че схванахте за какво говоря.
Тъпото е, че ще прочета о последната, трета част, защото ме гложди да разбера какво ще се случи на финала. Нямам надежда обаче качеството да се повиши.
Лична оценка: 3/10