Александър Белтов - "Фосикър"

Мрежата е мъртва и несанкционираният достъп до нейните остатъци е забранен със закон. Дръзналите да вършат това за пари наричат „фосикъри“. Те са престъпници и биват преследвани от властите. За да бъдеш фосикър обаче, трябва да си готов на всичко… Но дали това е достатъчно?

"Оприличаваше действията си на златотърсач. От него усилията, а от късмета — предполагаемите резултати. В такава схема няма никаква логика, а най-вече справедливост. Като помисли за справедливост, горчива усмивка застина на лицето му. Тази дума бе излязла от речника на хората като безполезна. Това е една от най-дълго съществувалите химери на човечеството. За съжаление, една от най-експлоатираните. В днешно време никой не би се залъгал с нея. Какво е значението на думата, самият той не можа да намери подходящ пример. В съзнанието му имаше само смътен, имагинерен образ, какво би трябвало да представлява справедливостта. Единствено смъртта на човека, заради когото сестра му сега бе „жив труп“, би могъл донякъде да се доближи до еквивалента на това понятие."

Доста свежа българска фантастика, която е раздвижена и не страда от каквато и да било претенциозност. Добре изграденият свят на бъдещето и обикновеният, точно това е правилното определение, централен персонаж, са напълно достатъчни, че да ви се прииска да се прехвърлите напред във времето чрез помощта на книгата.
Слав, освен че се занимава с твърде рискована дейност, е рандом тип, който често забравя, разсейва се лесно и се дразни от ежедневните несгоди. Той обаче има сестра в тежко състояние, за която трябва да намери пари, че да живее пълноценен живот. Нашият фосикър е готов на чудеса в името на печеленето на пари.
Останалите персонажи са доволно загадъчни. Злодеите пък играят мазно - хем бият, хем се правят на дружелюбни. Направо да се объркаш.
Много се изкефих на романа. Пък и е интересно, поне само за миг, да си представим какъв ли ще е светът без интернет.
Лична оценка: 7.4/10