Артър Конан Дойл - "Етюд в червено"

При обикновена проверка на района, редови полицай открива захвърлен труп на мъж, в къща, която не би трябвало да е обитавана. Детективите от Скотланд Ярд са объркани, защото нямат идея какво се е случило, поради многото неясноти около престъплението.
За щастие Лондон и органите на реда в него разполагат със скрит коз - господин Шерлок Холмс. Представителният мъж е любител детектив, който използва метода на дедукцията, за да решава случаите си.
А това престъпление изглежда все по-неразгадаемо и неразгадаемо. Тайнствеността около него загатва и политически оттенък. Новите улики пък правят нещата още по-неясни. Шерлок Холмс обаче изглежда уверен и спойоен. Той е повече от сигурен, че ще разплете загадката и ще залови убиецът.
Кратко класическо криминале, чиято първа и най-важна цел е да ни запознае, същевременно като представи своя главен персонаж в най-добра светлина. Като за първи случай в бляскавата кариера на господин Холмс, престъплението и мистерията около него едва ли биха могли да бъдат наречени грандиозни, но насоката, която ни дават е повече от ясна. Още повече, че убийството идва тъкмо навреме, доколкото е възможно едно убийство да е навременно, че да има къде любителят детектив да се изяви, заявявайки гръмко своите чуден талант и невероятни способности.
Разказът ни е поднесен от доктор Уотсън, под формата на записки. Бивш военен, човекът е преболедувал и сега търси най-вече спокойствие, за да укрепи силите си. Книга първа от приключенията на Шерлок Холмс ни показва и как е възникнало запознанството между двамата мъже, което на малко по-късен етап се превръща във вярно приятелство.
Артър Конан Дойл е разделил произведението си на две части, като при започването на втората бях, без да преувеличавам, хвърлен в тъча. Там „Етюд в червено” сменя цялата си концепция, превръщайки се в приключенска история, показваща ни съдбите на някои от героите, които са твърде важни обаче за сюжета. Приятна изненада и най-хубавото е, че не е единствена. За мен лично най-големият сюрприз бе, че романът е по-добър от, може би най-известната творба на автора, „Баскервилското куче”. Зараждането на приятелството между Холмс и доктор Уотсън, както и първото показно на уменията на детектива, ме заковаха пред книгата, като разлиствах страниците с усмивка.

"- За света не е от значение кой какво свършва - горчиво каза Холмс в отговор. - Въпросът е кой успява да накара хората да повярват, че е свършил нещо."

Шерлок Холмс е поставен в конкурентна среда. Двама детективи от Скотланд Ярд, имащи закачка помежду си, също се занимават със случая, а любителят на дедукцията е вклинен между тях. Така в един момент имаме три посоки, по които да поемем, обещаващи ни все път към разкриването на злодеянието. Всички обаче така или иначе знаем, че господин Холмс конкуренция не може да има, защото е ненадминат в работата си.
Две думи и за злодея в сюжета. Той е достатъчно добре подплатен с минало, което става наше достояние и ние можем сами да разберем подбудите му и да съдим за себе си прав ли е или крив. За пред закона е ясно. Но това, което може да се каже за него свободно е, че е упорит, последователен и изглежда доста свиреп.
Необикновената история за първото голямо разследване на Шерлок Холмс започва преди няколко десетилетия. Убийството, попаднало в полезрението на детектива любител, се случва в спокоен за Лондон период, когато като цяло по-тежките престъпления са рядкост. Но за наше огромно щастие, буден наблюдател и наш разказвач е добрият доктор Уотсън. Наистина е хубаво да разполагаме с толкова достоверен източник, защото всяка една случка търпи своята историческа интерпретация, но сега ние имаме как да узнаем чистата истина. На цената на едно простичко прочитане.
Лична оценка: 8/10

Коментари