Артър Конан Дойл - "Баскервилското куче"

Знам, че не съществува на нашата планета човек, който да не е чувал за може би най-известния детектив в историята на литературата г-н Шерлок Холмс. Тук ще е несправедливо ако не споменем и неговия верен помощник д-р Уотсън, който е не по-малко прочут и с когото двамата заформят уникален тандем. И ето, че най-сетне дойде и моят ред да срещна от първо лице тези прочути литературни персонажи. Колкото и да не е за вярване, то „Баскервилското куче” е изобщо първото произведение, дело на Артър Конан Дойл, което прочитам.
Мразя да чета поредици непоследователно и въпреки всичко, тук допуснах това да се случи. Романите за Шерлок Холмс са общо четири на брой, като не броим сборниците с разкази, а „Баскервилското куче” се явява трети поред на номерата. Но добрата новина е, че книгата може да се чете и самостоятелно. Може би фактът, че е сред най-известните произведения на автора, ме накара да и се нахвърля без никаква проверка.
Тежко проклятие, с давност един век, тегне над рода Баскервил. Мъжете биват застигани от мистериозна смърт, а преданията, които се носят от уста на уста, говорят, че за кончината на Баскервилите е виновно ужасяващо призрачно куче, прилично на свръхестествено чудовище. Последен при мистериозни обстоятелства около земите на фамилното имение загива сър Чарлс, а сега там се нанася последният жив представител на рода - младият Хенри Баскервил. Говори се обаче, че адското псе се навърта наоколо. Дали животът на наследника на имението наистина е в опасност? С разплитането на загадката се заема не кой да е, а самият Шерлок Холмс.
Всъщност вниманието на детектива е насочено към случая от доктор Мортимър. Той запознава Холмс и д-р Уотсън с проклятието над Баскервилите и понеже е приятел с Хенри, последният жив наследник на имението, то той е загрижен за живота му. А Шерлок Холмс намира случая за достоен за разследване и решава да разбули загадката.
Тук се натъкнах на една неочаквана изненада. Мислех си, че прословутият детектив е централният персонаж в романа, но той на практика през половината време дори не присъства. Това не се отнася за важността му относно събитията, която е неоспорима. Главният герой е нашият така добър, съвестен, прилежно организиран, изискан и неимоверно отговорен д-р Уотсън, който на всичкото отгоре ни разказва историята от първо лице. Понеже Холмс има неотложна работа в Лондон и не може да я изостави, той праща незаменимия си помощник д-р Уотсън заедно с наследника на сър Чарлс в Баскервил Хол. Работата на доктора е да наблюдава и да праща отчети на детектива, като в същото време отговаря и за добруването на Хенри Баскервил.
Съмнителни съседи, явно криеща нещо прислуга, избягал каторжник, укриващ се в блатата около имението - има кой да бъде подозиран в престъпни намерения. Това обаче не обяснява откъде се е взело голямото кръвожадно куче, което само с вида си може да отнеме човешки живот. Както и дали то изобщо съществува. Преданията никога не са били най-сигурното нещо, но едно е ясно - на Шерлок Холмс никак няма да му бъде лесно да се справи със случая.
Класическото криминале ми бе изключително приятно за четене. От него лъха на едни по-добри времена, когато дори на най-тежки престъпления се е гледало някак с други очи. Да, те също са били жестоко осъждани, но вярата, че всичко ще се оправи, както и оптимистичните настроения, някак се открояват и не позволяват да затънем в дълбините на тежката драма. Артър Конан Дойл е разказвач, който умее да държи вниманието и с лекота ме въвлече в тази вълнуваща история, представяща приключение с голяма доза мистицизъм.
Това определено няма да е последната ми среща с Шерлок Холмс и д-р Уотсън. Техният начин на разследване на случаи ми допадна много и аз съм твърдо решен да ги съпровождам и занапред.
Лична оценка: 7.7/10

Коментари