Цитати: "Среднощен експрес" от Били Хейс и Уилям Хофър

Мнението ми за книгата се намира ТОЧНО НА ТОЗИ ЛИНК и аз не намирам ни най-малка причина да се повтарям излишно. Но както приляга за един добър роман и в този могат да бъдат открити страхотни разсъждения, наблюдения, абе като цяло мисли, които си струва да се отделят на една страна. Ето ви няколко цитата, дано ви накарат да посегнете и към самата книга.

"Откакто дойдох в Турция, стигнах до извода, че много турци имат склонност към бисексуалност. Всеки срещнат шофьор на такси, всеки сервитьор, всеки продавач на пазара ми се хилеше похотливо. Застанал гол пред митничарите, и сега усетих върху себе си същите жадни погледи. Те не се и опитваха да скрият интереса си. Грабнах дрехите си и бързо ги облякох."

"Насърчен от приятели, взех участие в няколко протестни похода против войната. Но никога не се замислих защо се организират. Просто ми допадаше празничната им атмосфера. Животът ми до този момент беше един голям празник."

"- Не може да бъде. Хайде де. Чак пък за автопроизшествие?
- Един българин го бяха опандизили точно за това. Изкара тук шест месеца.
- Какво беше автопроизшествието? Имаше ли убити?
- Да. Шофьорът на другата кола.
- Ето на. Произшествието е било сериозно. Може би си го е заслужавал.
Чарлс изглеждаше отегчен.
- Да. Сигурно. Само дето обядвал в "Пудинг Шоп", когато един пиян турчин се блъснал в паркираната му кола.
- Какво? Дори не е бил в колата си?
Той отново кимна."

"Има един турски израз: шьойле бьойле, който означава "горе-долу". Всичко в Сагамалджъларския джезаеви (затвор) и неговите три хиляди обитатели беше шьойле бьойле. Не бе много хубаво, нито много лошо. Съществуваха най-различни правила и в същото време не съществуваха никакви."

"Емоционалната студенина в затворническия живот бе по-тежка от физическия студ. Самотата е страхотно болезнено нещо. Всичко в тебе страда. Не можеш да я изолираш само в една отделна част от тялото си."

"У дома. Къде бях чувал това определение? "Домът е мястото, където, щом трябва да се прибереш, ще те приемат." Разбира се, трябваше да се прибера там... толкова ми се искаше, че почти усещах аромата му. А той бе на телешко печено и картофено пюре със сос, царевица и диня."

"Неамериканските ми приятели непрекъснато искаха да говорим. За тях Никсън, Егню, Мичъл и другите бяха като някакви комични герои. Болеше ме. За първи път разбрах, че обичам родината си. Не политиците, а народа. Не правителството, а формата на управление. Фашизмът в Турция ме накара да зажадувам още веднъж за страна, където ще мога да говоря, каквото мисля."

"- Гечмиш олсун - каза ми единият от войниците, като ме отвеждаше. - Дано да минат бързо."

Коментари