Няма да резюмирам случващото се. Решавам да постъпя по този начин, защото в интернет може да се намери прекрасно късо описание на действието в книгата. Толкова прекрасно, че чак по-добро от самата книга. Даже досущ изглежда като писано за друга творба.
Ще спомена бързичката какво разбрах, а то бе малко. Земята е почти негодна за живеене. Климатът е "жега, чак мамата си трака". Сметките за ток скачат, понеже охладителните системи бачкат на все по-големи обороти. Излезеш ли навън, трябва да си облече със специално облекло, иначе си безвъзвратно изпържен. Съществуват ясновидци, но силите им не са нещо невиждано. Те просто догаждат по-добре от обикновените хора бъдещите събития. Но не винаги са прави. За редовните граждани също има шанс за бърза еволюция и тя е свързана с особен вид терапия. Която понякога пък има обратен ефект. А най-лошото е, че всеки живее под угрозата да получи повиквателна за мобилизация на друга планета. Примерно на марс, където да живее като последен дебил в мизерна землянка. Веднъж попаднал пък там, човек няма какво толкова да прави, освен да се отдаде на наркотичното влияние на субстанцията Кен-ди. Под влиянието на този опиат хората си въобразяват, че са на друго място. Или пък са други личности.
Аз например още до петдесетата страница бях хвърлен в тъча. И нито следващите или по-следващите петдесет ми помогнаха да се осъзная. Напразното ми лутане из странците продължи до самия край. Нищо не разбрах от книгата, дори не мога и да я разкажа. За мен тя е писана под влиянието на експериментални наркотици, които са размътили съзнанието на автора до степен да не може да свърже смислово и две прости изречения.
Представете си, че сънувате най-странния възможен сън. Първо обяснявате нещо на някой. После се карате и биете. После се оказва, че не обяснявате и не се карате на този, на когото сте мислели, а на съвсем друга личност. А дори и вашето участие в разговора в един момент бива поставено под съмнение. След това се сменя обстановката и пред вас застава друга персона. И така постоянно, без да можете да разберете дори кога сте се събудили и възможно ли е изобщо сънят да прекъсне, ако разбира се, това въобще е сън. Книгата ме накара да се чувствам по този отвратителен начин.
Персонажите са слаби и недоразвити. Бройката им е внушителна, но повечето се появяват без да има смисъл от съществуването им, така че няма да ви се налага да ги помните поименно. Главният персонаж е Барни Майерсън - образ, който не притежава много положителни качества. Представен ни е като дребнав, отмъстителен, страхлив и с примиренческа нагласа. А най-много четем за него. Другите герои не са по-симпатични. Тъй де, не си приготвяйте кърпички, защото възможността да ревнете за някой, ощетен от съдбата типаж, е сведена до нулата.
Книгата не е писана по шаблон и разбива де що съществуват клишета. Това трябва да и се признае, но то не я прави по-добра. Всъщност това е най хаотичнтата, неправолинейна, неразбираема, объркана и завоалирана творба, на която попадам в последните може би 6-7 години. Да, в нея има някои готини неща, описани за предполагаемото бъдеще. Едно от тях е говорещото куфарче-психолог, което доста прилича на днешните гласови асистенти. Или пък домашните вестници, които са индивидуални и всеки си избира какви новини да чете. Но това, поне за мен, бе твърде малко.
Вглеждам се в часовника - стрелките се движат с обичайно темпо и часът е колкото трябва да бъде. Поглеждам ръцете си, опипвам си челюстта, в огледалото срещам погледа си... всичко изглежда нормално. Да, най-вероятно всичко е наред.
Лична оценка: 2.2/10
Коментари
Публикуване на коментар