Агата Кристи - "Безмълвният свидетел"

Поизбързах да се сбогувам с Поаро, след прочитането на "Завесата", но както се оказва не му е дошло още времето. И добре, че белгийският детектив не се съобразява с моите читателски страсти - той отново е тук и тръгва да нищи едно мистериозно престъпление, за което всеки обикновен човек ще каже, че е илюзорно и не съществува.
Еркюл Поаро по традиция получава много писма. Едно обаче го заинтригува неимоверно, защото "звучи" твърде объркано, доста неясно и наподобява на несвързани и неуверени приказки. Кое тогава кара детектива да определи въпросното като любопитно? Датата - оказва се, че писмото е получено близо два месеца след като е напиасано.
Подателката е мис Аръндел, живуща в малкото градче Маркет Бейзинг. За да разбере подробности по случая, на Поаро му се налага да я посети в дома и. На място обаче той установява, че възрастната дама е вече починала и както по всичко изглежда смъртта е обявена за напълно естествена.
Само това ми кажете: вие вярвате ли го?
"Безмълвният свидетел" е написана в първо лице, като гледната точка е на любимия ни кандидат детектив и неосъзнато неоценим помощник на Поаро капитан Хейстингс. Най-много тача точно книгите от поредицата, където двамцата заформят екип и Поаро върши работата си, като мислите му си остават за него си, а ние биваме облъчени от разсъжденията на бившия военен.
По този начин аз съм в пъти по съпричастен към разследването, понеже ми е доста лесно да се оприлича на капитан Хейстингс, който винаги си вади прибързани изводи, готов е да вярва всекиму, трудно следи главните улики, като ги меша с второстепенните и в крайна сметка се оказва напълно объркан и с пламнала от размишления глава. От друга страна Поаро работи, но действията му изглеждат абсолютно непонятни за нас. Естествено детективът се опира на своите методика и остър и логичен ум, но какво му се върти в главата си остава неясно до края. Пуснатите тук-таме реплики към постоянно придружаващия го Хейстинг по никакъв начин не помагат загадката да бъде разбулена.
Ако сте чели поне една книга на Агата Кристи, то значи вие познавате вече нейния стил. Описания на местности и сгради почти липсват и ги има само там където е напълно необходимо. Добре са ни оредставени обаче предполагаемото местопрестъпление, както и характерите на главните заподозрени, които са предимно роднините на починалата мис Аръндел.
Изобилието от диалози е наложително, защото такъв е методът на детектива с най-забележителния мустак в историята. Той посещава един по един всеки замесен или заподозрян по някакъв начин в случая и започва да задава своите въпроси. Интересното е, че този път на мини Херкулес му се налага да прибягва до дребни хитринки и безобидни лъжи при представянето си, защото не бива да забравяме, че той все пак действа от името на вече починал човек и от първостепенна важност е спокойствието на виновника. Така Еркюл Поаро заприличва на жонгльор, подхвърлящ вещо топки, но в един момент всички те се оказват във въздуха, а дали при падането си ще се стоварят тежко на главата му или ще бъдат умело хванати, е загадката на деня.
Най-сладък персонаж за мен бе бойният териер Боб, дълбоко влюбен в своята топка. Най-голямата изненада пък бе свръхестествения елемент, втъкнат в романа, от който нещата добиха екзотично-мистичен вид. Но несъмнено гвоздеят на програмата си остава сама ли си е отишла от този свят мис Аръндел или някой и е помогнал?
Сложни са семейните взаимоотношения, особено когато всеки чака да получи имот и много пари в наследство. А инак всички изглеждат безобидни и сякаш е невъзможно някой от заподозрените да е извършил престъпление. Еркюл Поаро обаче не е вчерашен и знае кои са точните въпроси. Дискретността е второто му име, а лукавата хитрост скритото оръжие. Последната дума винаги е негова.
Лична оценка: 7.7/10

Коментари