Капитан Хейстингс получава вест от стария си приятел Поаро, намиращ се в имението Стайлс, в която детективът го кани да му дойде на гости. Предлогът за поканата е просто да се видят и да си припомнят старите приключения, както и славните вече отдавна минали дни.
Още с пристигането си в Стайлс и най-вече с първата си среща с Поаро, Хейстингс осъзнава, че истината е съвсем различна. Поаро се нуждае от помощ. От „очи и уши”, както той сам се изразява. Понеже вече е стар, в инвалидна количка, с парализирани крака и сгърчени от артрита пръсти на ръцете, горкият човечец има нужда някой да души вместо него.
Какъв е случаят? Детективът запознава добрия си приятел с няколко скорошни престъпления, които на пръв, втори, трети, пети и десети поглед нямат нищо общо помежду си. А кой друг, ако не неповторимият Еркюл Поаро е в състояние да види свързващата ги връзка? Защото дори и приковано в количка, белгийското величие все още притежава мозък остър като бръснач.
Убиецът, или така нареченото лице X, се намира в имението. Поаро е сигурен - предстои смърт на някой от гостите. Планът е простичък - работата на Хейстингс е да снове между обитаващите Стайлс, да ги разпитва, да слуша внимателно и да си отваря очите на четири. А след като предаде информацията на Поаро, вече влизат в употреба и малките сиви клетки.
В книгата няма да откриете опит за бягане от типичния начин, по който се развиват сюжетите на Агата Кристи. Множество герои, от които всеки може да е убиец, смърт на някой от персонажите, разследване и Поаро говори. Това се случва в повечето истории, в които главен персонаж е дребничкият мустакат човек на закона. Впечатляващо е обаче, че след над тридесет романа формулата все още е интересна, работи безотказно и просто отказва да втръсне.
Това, което ме спечели буквално с първото изречение, в конкретния случай, е че разказът в „Завесата последният случай на Поаро” е предаден през погледа на капитан Хейстингс. Може да се каже, че съм изчел почти всичко от поредицата с белгийския детектив, но винаги най-са ми се нравили книгите, в които участва и неговият добър стар приятел, който е лековерен и обича винаги да си съставя мнение за текущия случай. На 100% погрешно разбира се.
Това че първият случай на Поаро и капитан Хейстингс също се развиваше на теритоерията на имението Стайлс ни позволява да погледнем на нещата с прилична доза носталгия. А фактът, че това е последният случай, в който двамата другари ловуват заедно, оставя горчиво-сладък вкус в устата.
Отново леко за четене произведение. Загадката е доволно омотана и на мен ми дойде сложничка, така че не успях да отгатна кой е лицето X. Може да се поспори дали сбогуването с легендарния Еркюл Поаро е достойно, но аз адмирирам решението на Агата Кристи да не търси излишна драма или евтини емоции. Последният случай на Поаро за мен е подобаващо попълнение към останалите в блестящата му кариера.
Лична оценка: 8/10
Още с пристигането си в Стайлс и най-вече с първата си среща с Поаро, Хейстингс осъзнава, че истината е съвсем различна. Поаро се нуждае от помощ. От „очи и уши”, както той сам се изразява. Понеже вече е стар, в инвалидна количка, с парализирани крака и сгърчени от артрита пръсти на ръцете, горкият човечец има нужда някой да души вместо него.
Убиецът, или така нареченото лице X, се намира в имението. Поаро е сигурен - предстои смърт на някой от гостите. Планът е простичък - работата на Хейстингс е да снове между обитаващите Стайлс, да ги разпитва, да слуша внимателно и да си отваря очите на четири. А след като предаде информацията на Поаро, вече влизат в употреба и малките сиви клетки.
Това че първият случай на Поаро и капитан Хейстингс също се развиваше на теритоерията на имението Стайлс ни позволява да погледнем на нещата с прилична доза носталгия. А фактът, че това е последният случай, в който двамата другари ловуват заедно, оставя горчиво-сладък вкус в устата.
Отново леко за четене произведение. Загадката е доволно омотана и на мен ми дойде сложничка, така че не успях да отгатна кой е лицето X. Може да се поспори дали сбогуването с легендарния Еркюл Поаро е достойно, но аз адмирирам решението на Агата Кристи да не търси излишна драма или евтини емоции. Последният случай на Поаро за мен е подобаващо попълнение към останалите в блестящата му кариера.
Лична оценка: 8/10
Коментари
Публикуване на коментар