Ако чуете отнякъде, че двете произведения си приличат, то знайте - това е съвършено вярно. Сюжетите са подобни. Този път тримата ни добре познати симпатяги решават, че чепикът яко ги стяга, а скучното ежедневие ги затиска. Нужна им е промяна, нужна им е свобода. А има ли по-добро от това да си на път в чужда страна? Така се ражда идеята Джордж, Харис и разказвачът на историята да пообиколят Германия и да разгледат забележителностите и, карайки колелета.
Стилово разлики също няма да откриете. Главните персонажи пътуват, приказват си, хапват, почиват. Те са си все същите зле ориентирани хора, а при тези типажи спънките и каламбурите са непрестанен съпътстващ елемент. Така де що има глупост да се направи - тези корифеи на объркването я правят и то по най-естествен начин. Не можеш да им се разсърдиш, най-много да се посмееш НА или С тях.
Книгата, макар да е малко по-слаба от „Трима души в една лодка”, отново е супер забавна. Джером К. Джером е осигурил доста ситуации, в които пътешествениците да блеснат с нелепост. Но не е и само това. Карайки си велосипедите, тримцата разглеждат страната с всичките и порядки, обикновени хора, власти, животни, начини за забава и още и още. По този начин авторът ни описва преките впечатления на героите си за немския начин на живот. Така е намерил хитър начин, с който хем говори с похвала и възхита за германците, хем обаче ги и усмива тънко тънко. Без злоба, разбира се, по най-цивилизовано културен начин.
Творбата много ми хареса и аз лично имам нужда от подобен вид истории, понеже човек може да се отпусне и посмее, без куп разсъждения да помрачават този ползотворен процес. Майтапите и шегите са в изобилие, като авторът не ги пуска с по едно изречение, оставяйки ги да си отлетят към забравата. Такова нещо няма - той хваща дадена случка и чрез дълбаене в поведенческата психология на някое от действащите лица, както и чрез описание на най-обикновена процедура, превърнала се в резултат на глупави решения в невъзможна за разбиране наука, я превръща в запомнящ се и достоен за разказване скеч.
Специално аз имам и малко по-лични причини, че да ми допадне това произведение. Няма откъде да го знаете, но си падам малко любител колоездач и подобно на персонажите в "Трима на бумел" съм навъртял няколко хиляди километра с личния велосипед. Пък и сега ясно си дадох сметка от кой точно тип колоездачи съм.
Всяка книга вече се стреми да ни представи необикновен персонаж, на който да се възхитим. Дали ще е кораво ченге, интелигентен частен детектив, властен Крал, чаровен разбойник, хитър шпионин или доблестен войн, роден за велики подвизи, положението е едно - това е образ пръв по рода си, занимаващ се с големи дела. Тук обаче положението е противоположно. Централни персонажи са трима най-обикновени англичани. С най-обикновени разбирания за живота. С най-нормални нужди. На най-обикновено пътуване. И трябва да ви призная - това ми се отрази добре.
Още се питате какво е бумел? Ако не сте направили моята грешка да проверите предварително в интернет, съветът ми е да прочетете книгата. Отговор ще ви бъде даден, а и ще ви бъде мнооого по-весело.
Шична оценка: 7.1/10
Стилово разлики също няма да откриете. Главните персонажи пътуват, приказват си, хапват, почиват. Те са си все същите зле ориентирани хора, а при тези типажи спънките и каламбурите са непрестанен съпътстващ елемент. Така де що има глупост да се направи - тези корифеи на объркването я правят и то по най-естествен начин. Не можеш да им се разсърдиш, най-много да се посмееш НА или С тях.
Творбата много ми хареса и аз лично имам нужда от подобен вид истории, понеже човек може да се отпусне и посмее, без куп разсъждения да помрачават този ползотворен процес. Майтапите и шегите са в изобилие, като авторът не ги пуска с по едно изречение, оставяйки ги да си отлетят към забравата. Такова нещо няма - той хваща дадена случка и чрез дълбаене в поведенческата психология на някое от действащите лица, както и чрез описание на най-обикновена процедура, превърнала се в резултат на глупави решения в невъзможна за разбиране наука, я превръща в запомнящ се и достоен за разказване скеч.
Специално аз имам и малко по-лични причини, че да ми допадне това произведение. Няма откъде да го знаете, но си падам малко любител колоездач и подобно на персонажите в "Трима на бумел" съм навъртял няколко хиляди километра с личния велосипед. Пък и сега ясно си дадох сметка от кой точно тип колоездачи съм.
Всяка книга вече се стреми да ни представи необикновен персонаж, на който да се възхитим. Дали ще е кораво ченге, интелигентен частен детектив, властен Крал, чаровен разбойник, хитър шпионин или доблестен войн, роден за велики подвизи, положението е едно - това е образ пръв по рода си, занимаващ се с големи дела. Тук обаче положението е противоположно. Централни персонажи са трима най-обикновени англичани. С най-обикновени разбирания за живота. С най-нормални нужди. На най-обикновено пътуване. И трябва да ви призная - това ми се отрази добре.
Още се питате какво е бумел? Ако не сте направили моята грешка да проверите предварително в интернет, съветът ми е да прочетете книгата. Отговор ще ви бъде даден, а и ще ви бъде мнооого по-весело.
Шична оценка: 7.1/10
Коментари
Публикуване на коментар